Към майките на две деца-замисляли ли сте се за трето?

ами аз и за второ не мислех,ама живот и здраве след няколко месеца ще родя и третото 

Второто ни дете е на 3м. и дори вече сме решили кога да започнем с опитите за трето Без майтап.Уж го изтърсих на шега,а той моя веднага се нави.То лошо няма.Аз съм изкукуригала по принцип така че няма да ми повлияе на психиката
Само да сме живи и здрави

Точно така, Доня.
В случая по-скоро се възмущавам, че родителите се жертват за неблагодарните си деца и не са успели да ги възпитат достатъчно, за да си вземат сами хляба в ръце.

Най-странно ми е, когато /май само в бг го има това/ се очаква, че родителите трябва да осигурят на чадото жилище за неговото семейство и после да му изгледат децата...
Сори, имам 3 апартамента и 2 къщи /дай Боже и още да имам след години/, ама ако аз им ги дам на готово - те какво ще постигнат сами??? Като умра, пак на тях ще ги оставя - няма на комшиите, я.
Само се моля да успея да направя от децата ми самостоятелни същества, а не да им пера гащите /имам близка, която е на 40 г., а 90-годишната й свекърва й пере гащите и се свира в 1 килерче, докато снахата и сина й живеят в 3-етажната къща на същата тази свекърва, а свекървата си мисли, че "да помага на децата"/.

Иска ми се ,да,ама тая финансова несигурност не ми позволява

Да и вече е на път третото ми дете.Ако имам акъл в главата ще ги науча че никой не им е длъжен да ги осигури с апартаменти, коли и охолен живот,те също ще трябва да се потрудят в живота си само да са живи и здрави.
Нашата цел е да ги изградим като личности уважаващи хората да бъдат човеци надяавам се да успея.

Подкрепям.
Но аз и за апартаментите, вилите и колите се позамислям.
Получила съм от родителите си и искам да дам и на децата си.
azaf, има и златната среда. И хляба в ръцете да и дам, образование, среда и както си му е там реда, но като видя, че си стои на краката и нарича нещата с истинските им имена, защо да не и дам и апартамент. Или да и купя кола. Няма 20 годишна пикла да я кача в CLK /това е за майка и/, но някоя дреболия защо не?
Ох, от такива разговори много ме е страх, дай да пораснат живи, здрави, да прескочат наркотици, насилие, неподходящи връзки, да се образоват и дай Боже ще му мисля.

Azzy , аз също нямам предвид някакви крайни действия или съзнателно да лишавам децата си от нещо.
И аз съм получила много от родителите си, но и много неща съм си направила сама.
А и на 20 г. се надявам да могат сами да си позволят някои неща - ето тук мислим различно - ти казваш "да я качиш в еди-каква си кола", а аз се надявам на 20 г. децата ми да учат, работят и да живеят отделно от мен.
Давала съм и друг път този пример: имам 2 зълви - едната е по-голяма от мъжа ми, а другата доста по-малка. По-голямата е получила много неща от баща си наготово, а сега разчита изцяло на мъжа си и трудно се ориентира сама за основни неща. Малката беше едва на 17 г., когато свекър ми почина - абитуриентка, майка й замина да живее на вилата, брат й и сестра й са доста по-големи... Е, получи наследство апартамент, но това не й помогна особено. Помогна си сама. Намери си работа, подготви се за изпити, приеха я в университет, записа задочно, започна 2-ра работа, напълно самостоятелна . Сега  на 20 г. Взема немислима за възрастта й заплата /не ми се иска да пиша какво работи и сумата/, завърши 3-ти курс и записа 4-ти. Направи си страхотен ремонт на апартамента, а скоро си купи и малка кола на старо.
Идеята ми е, че точно тя е тази от 3-те деца на свекърва ми, която е най-оправна и съм убедена, че тепърва ще постига много неща в живота. Защото се научи /заради обстоятелствата/ да се бори.
Е, дай Боже, моите деца да не се налага да си учат така житейските уроци, но искам да знаят, че е най-сладко да разчиташ на себе си.
Разбира се, ако видя, че опитват, но им е трудно да се справят - ще съм насреща и ще им дам и рамо, и гръб, и покрив.

Не знам дали обяснявам точно възгледите си, но се надявам да става ясна идеята ми.
Самата аз съм възпитана така - баща ми е човек с доста големи финансови възможности, но аз го научих доста късно - дотогава получавах всичко, от което имах нужда, но с определена мярка /определени джобни, абсолютно одобрение да работя през ваканциите, гордост в очите на баща ми, когато настоях аз да си плащам част от висшето образование с изкарани от мен пари - хванах точно периода, в който изцяло всичко беше платено и то с доста солени цифри и т.н./.  А иначе и сега родителите ми са ни едно доста сериозно рамо във всяко 1 начинание /включително и финансово/, за което съм им изключително благодарна.
И така.


За това - мисля същото.
Т.е. сега може само да си мечтаем и пожелаваме, но само да сме живи и здрави - бъдещето ще покаже.
 

Имам син на 11, който отрасна сам, защото в компанията нямаше други деца (поизбързахме). Сега толкова се радва на сестра си, така се грижи за нея...
И двата пъти имах леки бременности и леки раждания, и двете ми деца са били "куклички" като малки - спокойни и усмихнати бебета...
Много искам трето, но мъжът ми не ще.
Понеже между първото и второто дете смених татковците (разведох се, де), мисля да заплаша мъжа ми със смяна, ако не се навие

Все повече и повече се чувствам малодетна........Преди в подписа ми имаше надпис - Искам близнаци! Все още е актуално това мое желание! Имам желание за четвърто, дори и то да е осиновено...Но времето е пред нас, ще видим какво ще стане! Може и малодетна да си остана!Само ще добавя,че с две деца бяхме по-зле финансово, отколкото сега!

Всеки има право на избор!

аз съм още в очакване на 1то ама ИСКАМ 3 -ма каквото е рекъл Господ !

Azaf,  всичко което казваш го мисля и аз. И аз по същия начин съм получила от родителите си, но много съм направила и аз.
Но знаеш ли какво си мисля? Стана ми мъчно за момичето, останало сирак на 17. Имам много близка приятелка, която на 17 остана кръгъл сирак. Тя не се справи съвсем добре. Едно харчене беше, едно чудо, докато не профука всичко, но друга тема е.
За преждевременно порастване говоря. Но браво на момичето, справило се е.
Но някак си много ми се иска да успея да уцеля баланса. Хем да вменя отговорности, хем да не отнема от очарованието на тези години. Не знам дали ме разбираш правилно, говоря за безгрижието и безхаберието, типично за тази възраст- ученическите години, студенстките години- приказките с приятелки, морето по женски, ей такива. За демонстрация на финансови възможности изобщо не става въпрос, аз също го намирам за проява на лош вкус.
Горе-долу в такава насока мисля, без изобщо да съм убедена доколко съм права.
Много адекватно мислиш, между другото.   
Понякога срещам много, хм, странни житейски виждания. които искрено ме учудват.

Да, мислила съм, не, не искам трета бременност. Ако искам трето дете, ще си осиновя след десетина години.

Не е лесно, но пък е весело да си в пълна къща . Понякога все още не вярвам, че 3тото детенце е вече факт, но се свиква. Организацията му е цаката.
Но пък аз не мисля да ги осигурявам доживот. Да се оправят сами. Не се чувствам длъжна да им купувам жилища, кола и прочие.
Така смятам и да ги възпитам.

След като се роди малката определено се замислих за трето, времето ще покаже. Таткото се дърпа, но на мен ми се иска да пробваме за трето някой ден.

Да, аз често мисля за трето детенце. Радвам се, че със съпруга ми сме на едно мнение.
azaf, заставам зад всяка казана от теб дума.