За наказанията в яслите...

Дъщеря ми не е ходила на ясли, но ходи на детска градинка. Много харесвам подхода на едната учителка. Тя наказва по следният начин. Оставя детето, което се е провинило (така да се каже) да поседи на столчето 5 мин., докато другите деца си играят. А всички знаем, че за едно дете това си е наказание.

Биренка, не прочетох цялата тема, но схванах идеята и само от първата страница 

Добре дошла в България. Тук много малко хора прилагат и знаят принципите на 'позитивното възпитание' - педагози? в държавно заведение? - НИКОГА Така че - свиквай. Просто защото няма да промениш правилата, а до колкото съдя и от първата страница и от други теми - повечето родители одобряват подобен начин на възпитание.

Мен никога не са ме наказвали - нито да седя на столче, нито да седя в ъгъла, нито по никакъв начин... До момента не съм станала престъпник. Въпреки, че не наказвам детето си - мисля, че е много по-добре възпитано и много повече ме уважава от много други наказвани деца.

Иса, ето с това не искам да се примиря - че трябва да свиквам! Както и с това, че обществото ни приема този начин на възпитание!

Една като забля, втора се обади и после дружно, в хор (или в стадо) всички почнаха да ме убеждават, че нещо само аз не съм в час и няма друг начин да се гледат 20 деца накуп...
Между другото, в групата на детето ми има не повече от 10-12 деца.  И ако някой е останал с погрешно впечатление, не е побойник, дето раздава тукати и шутове наляво и надясно. Дори почти никога не удря, освен когато си брани играчка или "територия", както вече казах. И да вметна още, че в групата на по-големите има едно системно наказвано дете, даже побийвано от време на време. Е, дивак от класа е, удря, щипе и т.н. Мисля, че точно майка му с постоянните си забележки и шамарчета го е направила такъв!

Здравейте,
Да Ви кажа честно и на мене не ми се нрави много някой чужд човек да се кара или да наказва детето ми...Но!да не съм го давала на ясла тогава  ..А по темата за наказанията ,аз съм "за" и дъщеричката ми няма 2 годинки,но разбира от 'моите' наказания.А те са от типа" прибери си играчките и чак тогава ще отидем еди къде си" или "ако не си ги прибереш няма да излезем навън" и разни подобни.Трябва да Ви кажа,че дъщеря ми разбира идеално всичко това и даже на яслата я хвалят,че прави тези неща без някой да и казва.Колкото до боя,аз съм твърдо против едно дете да посегне,за да се защити.По никакъв повод не позволявам на дъщеря си да посяга...Ще Ви дам пример с детето на една приятелка ,което е на същата възраст.То например, като го плесне майка му, веднага и връща...Не знам Вие на какво мнение сте,ама ако моето дете ми посегне определено ще му е за последен път Интересното е,че аз дълго време си мислих,че в яслата като им се карат им размахват пръстче и казват"не-не-не"...,защото колкото пъти се прибере детето все това повтаряше...А то,каво се оказа като ги питах,че пеели една песничка за котето ,което не слушкало.Лелката беше много изненадана,че я попитах,защото тя каза,че никога не им правили така с пръстче и не им казвали "не-не-не"...

Но,разбира се всеки е прав за себе си!Не случайно за възпитанието на толкова различни деца не важат едни и същи неща,а всяка майка си мисли че нейният начин е най-верен. Аз лично позволявам да я наказват и съм много доволна от яслата...

Карате две годишно дете да си подрежда играчките  иначе бива наказвано  ...за мен това е прекалено ..

И аз се чудя... аз го карам да подрежда само на игра!

А защо не. Да не е тежък физически труд. Или и това унижава достойнството. Мамата съвсем ясно е обяснила, че просто казва Като си прибереш играчките, ще излезем. Съвсем нормално и разумно.

Ужасно е, защото никое дете не би го направило ... и защото за детето това няма смисъл ... все едно да го караш да подскача на един крак преди да излезете или нещо такова

И в градината на дъщеря ми си имат "столче", не съм го виждала, но като си играе с куклите и някоя от тях "не слуша" й казва, че ще я прати на столчето. Питах я тя дали е седяла на него, каза "още не"

Честно казано нямам нищо против да им показват от време на време, че са прекалили, защото не всеки път става само с казване, особено като са повече от 2 бройки деца на куп Да не говорим, че някои бесове и на 7 години не разбират от обяснения.
А че наказанието било неприятно- така е. Колкото по-рано схванат, че за неправилно държане ще си "платят" с нещо неприятно, толкова по-добре и по-лесно ще им е в бъдеще. Тя и глобата за превишена скорост е унизителна и неприятна, ама какво, да вземем да я премахнем да не се травматизират бързащите шофьорите, а?
Аз лично като прекали я пращам за 2-3 минути в нейната стая на затворена врата, да протестира и крещи там колкото си иска, не ми пречи, като излезе от там и се е укротила й обяснявам с какво си го е заслужила.

Проблемът на тази тема е, че не се разбираме помежду си какво значи думата "наказан" и "наказание".

За това и толкова много хора скачат, че не можело без правила. Сигурна съм обаче, че моето 'ненаказвано' дете спазва доста правила. Въпросът е в начина на наказване, в методите за наказание и във вида, по който то се прилага и представя пред детето.

Едно е да кажеш "ако...то тогава..." или "ако не...то тогава..." и съвсем друга да кажеш: "Върви в ъгъла - наказан си." От висотата на годините за вас може и едното и другото да е справедливо наказание, но децата не са с нашия опит и не биха могли да изграждат причинно-следствени връзки така добре.
Най-простия пример, за който се сещам е нещо, което го има във всички книги за отглеждане: На децата да не се казва: "Не прави така, така правят лошите деца." а вместо това: "Добрите деца не правят така." Ако зад тези почти еднакви /на пръв поглед/ фрази се крие нещо различно възприемано от децата, то какво остава за различните наказания.

Децата не са възрастни, но са хора. Ако сгреша в работата си и шефът ми ме накаже да стоя в ъгъла  дали няма да се почувствам унизена?

Друго, което аз много мразя е фразата: "Слушай ме!", "Бъди послушен", "Не слуша." и прочие... Децата не са нито малоумни, нито кукли - те са хора, които обаче нямат праговете на търпимост и самоконтрол на /някои/ възрастни, нито способността им да правят добре връзката м/у отделните събития.

БиРенкА, боя се, че нямаш избор.

Единственото нещо, което можеш да направиш е да си смениш държавата.
Племеницата ми е хипер активно дете с дефицит на концентрация - ходи в нормално училище, преди това в нормална градина /извън БГ/ навсякъде учителите се отнасяха и я приемаха с любов и разбиране и не са я наказали ни веднъж за буйния й характер. Там явно възпитателите успяват да се 'оправят' с 20 деца без проблем.

Що се отнася до това колко им е трудно на учителите и как ние на тяхно място... Бих казала, че и моите клиенти на мое място не биха се справили с моята работа, но това не е причина аз да си я върша зле. Всеки е учил за това, което върши и би следвало да го върши добре. Но любимото на всички държавни служители е, да се оплакват колко много работа имам - сякаш ние другите под сянката седим по цял ден.

Доста хора писаха в темата ти-повечето не споделяха мнението ти, но никой не си позволи подобен тон.

Практически, ако не одобряваш нещо в яслата организирай отглеждането на детето си по друг начин. Аз не одобрявам отношението там и, обясних вече, неправилното съизмерване на провението с наложената санкция, както и безсмислието на общоприетите наказания по отношение на бебета. По тази причина си наех гледачка, която ще е с детето до поне три годишна възраст, докато то започне да разбира какво му се говори, да съзнава, че от действието Х ще произлезе последицата У. До този монет след като аз самата не бих могла да съм постоянно в час и да вардя не 15, ами и 5 деца, кусури на лелките не връзвам, просто ги приемам такива и си решавам проблема. Тяхната работа не бих могла да върша, за това и претенции към тях нямам. Поне не и да си променят мисленето и методите.

Малко в страни, но не съвсем:
Бисквитка, това, коато пишеш, е логично, а не чак толкова емоционално, така ми допада да се води разговор.
Пример: моето бебе, дето е на година и три месеца, никога не е било бито. Виждало е, обаче, как се "наказват" деца навън. Сега когато хвърли нещо и аз се скарам то започва да се удря по краката и да вика "на,на,на" съвсем сериозно. Значи то свързва повишаването на тона с физическата реакция, макар и да е бивало само зрител.
В продължението на казаното от Иса- детето ми определено не схваща въобще за какво някой бива удрян /или наказван по друг начин/, то само е запаметило, че след определена реакция /негова или на възрастен/ следва нещо от този тип, но това определено не го спира да прави същото /да къса и да хвърля, напр./. Така стоят нещата и при отиването в ъгъла на питащата по темата. Детето просто знае, че при счупване, да речем, на вещ, има наказание и то е еди какво си, но то все още не е на етапа да осъзнае, че за де не се получи този ефект /на наказанието/ то следва да се държи по точно определен начин.  Още по- малко пък има волята да си наложи определено поведение. Това ме кара да мисля, че общите наказания са неприложими при толкова малки деца- те просто не произвеждат ефекта, който се търси и преследва при по- големите.