Мисля,че зависи от човека!За мен лично няма да е много лесно въпреки че синът ми е вече на 4 години но аз съм си такава паника,че още не съм родила и се притеснявам вече как ще се справяме!Дано си имаме кротко и здраво бебе! 
- Публикувана: 8 авг. 2007, 21:28 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 21:28 ч.
по-лесно ли се гледа второто?
Много е индивидуално и зависи от самото дете.С каката -о, дете мечта!Нощно време не съм имала проблеми,като по голяма се заиграваше и сама,дори с нея аз завърших задочно и съм я гледала сама,не на бабин дом.Малката ми е голям АД.До година и половина не си спомням да съм спала повече от 3- 4 часа .Не ме оставяше да се нахраня и по цял ден иска да е вън-слънце,дъжд,студ-ние все вън.
И не е от липса на опит, младенческа възраст или от друг начин на възпитание.Тя просто си има по-труден характер.
И не е от липса на опит, младенческа възраст или от друг начин на възпитание.Тя просто си има по-труден характер.
От всяка гледна точка ми се струва по-лесно. Имаш опит, имаш материална база (дрешки, количка....). Не губиш време в напразни колебания кое е правилно... Е, децата са с различни темпераменти, разбира се, и може да ти се случи второто да е по-проблемно от първото, но пак от психологическа гледна точка ти е по-лесно.
Аз бях кълбо от нерви с баткото, шашната от всякъде, нямах информация за кърменето, коликите. Бях с подготовка само от няколкото книжки, които впоследствие разбрах, че са въздух под налягане. Големият ми син имаше страшни колики от 3-я си ден до края на 3-я месец, не се отлепваше от мен, искаше само мен, заспиваше само докато го люшкам на ръце - и това до почти 1г. и 6м.... Много грешки допуснах с него, бях крайно нервна и изморена.
С малкия дори бремеността ми беше по-спокойна, по-зряла, знаех какво да очаквам, какво трябва да купя за бебето, открих Форума за кърмене.
бях много по-спокойна, знаех как се слага памперс ( преди и това незнаех
), как се къпе бебе, как се маже пъпче, не се обаждах на лекарката на всеки 2 минути.
Разликата между двете деца също се вижда - големият е по-напорист, по-нервен, по-ревнив към мен. Малкият е по-отворен за всички хора, по-контактен и доста по-спокоен от батко си.
С малкия дори бремеността ми беше по-спокойна, по-зряла, знаех какво да очаквам, какво трябва да купя за бебето, открих Форума за кърмене.
бях много по-спокойна, знаех как се слага памперс ( преди и това незнаех
), как се къпе бебе, как се маже пъпче, не се обаждах на лекарката на всеки 2 минути.Разликата между двете деца също се вижда - големият е по-напорист, по-нервен, по-ревнив към мен. Малкият е по-отворен за всички хора, по-контактен и доста по-спокоен от батко си.
[/quote]
По-точно няма как да го кажа!
Заради опита-да. 
При нас каката обаче беше супер кротко детенце,нямахме никакви проблеми с отглеждането и.Малкото обаче беше и е,малиииии...
.Разказа ни играта от всякъде.Хуна,хала,тайфун са малки определения за нея.Ревеше денонощно,не признаваше количката,капризна на храна и всичко,за което можете да се сетите...
При нас каката обаче беше супер кротко детенце,нямахме никакви проблеми с отглеждането и.Малкото обаче беше и е,малиииии...
.Разказа ни играта от всякъде.Хуна,хала,тайфун са малки определения за нея.Ревеше денонощно,не признаваше количката,капризна на храна и всичко,за което можете да се сетите... 
Ами определено е по-лесно. Моите са с малка разлика, година и 3м, малкото въобще не го броях за човек до скоро. 
Само лежи, яде, реве от време на време и спи. Преди кърменето ми се струваше много досадно, имах чувството, че нон-стоп с детето се разправяам, а сега сякаш 3-те часа (а понякога и по-кратко) са цяла вечност. Много повече време, сили и нерви ми отнема беснеещият, викащ, мръкнащ и тръшкащ се батко. Идвамата са спокойни бебета, нямали сме много безсънни нощи. Сега съм много по-спокойна, не се шашкам. Само с болестите е по-трудно. Синът ми до година и 4 месеца не беше боледувал, но в момента, в който се разболя зарази малкото и бяхме в болница даже. Беше само на 45 дни. Тогава ми спряха тока, и двамата болни. Това е единственото по-трудно с две, че се тревожиш два пъти повече. Но е и два пъти по-весело. И времето наистина минава много бързо с двамата. А и финансово за нас беше по-лесно, всичко имахме от предната година.
Само лежи, яде, реве от време на време и спи. Преди кърменето ми се струваше много досадно, имах чувството, че нон-стоп с детето се разправяам, а сега сякаш 3-те часа (а понякога и по-кратко) са цяла вечност. Много повече време, сили и нерви ми отнема беснеещият, викащ, мръкнащ и тръшкащ се батко. Идвамата са спокойни бебета, нямали сме много безсънни нощи. Сега съм много по-спокойна, не се шашкам. Само с болестите е по-трудно. Синът ми до година и 4 месеца не беше боледувал, но в момента, в който се разболя зарази малкото и бяхме в болница даже. Беше само на 45 дни. Тогава ми спряха тока, и двамата болни. Това е единственото по-трудно с две, че се тревожиш два пъти повече. Но е и два пъти по-весело. И времето наистина минава много бързо с двамата. А и финансово за нас беше по-лесно, всичко имахме от предната година. 
На мен определено ми е по-лесно, отколкото първия път. Много по-спокойно ми е не само защото съм по-опитна, но съм и по-зряла, докато първия път - малко детска му работа. Преди бях много изнервена, защото ми беше трудно да свикна с новия начин на живот - с това, че не мога да спя до късно, да скитам по дискотеки и кръчми, да си пия спокойно кафето или да си гледам като хората филма. Сега вече съм свикнала с всичко това и си ми е едно спокоооойно. Преди нямах търпение лапето да порастне, сега ми се иска вечно да си остане бебе. Въобще радостта за мен е в пъти по-голяма.
Що се отнася до финансовата част на въпроса, ние всичко, което беше останало от баткото, подарихме и сега за дребния съм купувала абсолютно всичко.
Що се отнася до финансовата част на въпроса, ние всичко, което беше останало от баткото, подарихме и сега за дребния съм купувала абсолютно всичко.
Да.
Натрупан опит, знания, рутина.
Притесненията вече не са толкова големи, знаеш кое е тревожно и кое не толкова.
Не се вманиачаваш по някои дреболии, гледаш по-ведро и уверено на проблемни периоди.
Имаш по-дебела кожа и по-здрави нерви.
Натрупан опит, знания, рутина.
Притесненията вече не са толкова големи, знаеш кое е тревожно и кое не толкова.
Не се вманиачаваш по някои дреболии, гледаш по-ведро и уверено на проблемни периоди.
Имаш по-дебела кожа и по-здрави нерви.