Давам й съвет да си вземе болничен за част от предизвестието и тя ми отговаря"Ами те няма да ми го признаят!" Изумях - как така няма да признаят редовно издаден болничен и тя ми каза, че на колежката й се наложило да гледа тежко болен член на семейството, но те казали,че не признават болничния и тя трябва да си пусне отпуск?!
Извън София работата на трудов договор все още се счита за голям компромис от страна на работодателя, а осигуряването на реалната заплата за висше благоволение - говоря за по-ниско квалифициран труд разбира се.
А много хора наистина нямат избор. Свеки например е много изпълнителна, цял живот е работила търговия и счетоводство, а сега не може да си намери работа, защото само като каже, че е на 52г и казват; Съжаляваме госпожо, търсим по-млади хора.
Естествено аз и мъжът ми имаме избор - млади сме, добро образование, няколко години опит, работили сме в големи фирми - остава единствено да се продадем по-добре в буквалния смисъл. Когато на мен ми забавиха увеличението с един месец аз бях готова да напусна - защото знам, че ще си намеря работа.
Но за повечето хора работата е въпрос на оцеляване, а не на избор.