Удряли ли са ви мъжете ви?

Не, никога не ми е посягал и знае, че такова нещо няма да му простя! Никога!!!
Това обаче, което си описала ти, telerika, сякаш са думите на една моя приятелка. Жалкото при нея е, че тя, струва ми се, вече не го обича, а търпи жестокостите му!
Няма да ти давам съвети, но си дай сметка, заслужава ли си да живееш в постоянен страх, да бъдеш унижавана и малтретирана?

Telerika, според мен и един удар е достатъчен да разкараш такъв човек от живота си. Споменаваш и любовница... Какво те задържа при него...

НЕ ако го направи няма да ми е мъж вече...............
Караме се, той се ядосва но въобще и на става въпрос за мятане на предмети камо ли да ме удари.

Аз никога не бих простила такова нещо.
Казала съм му-удари ли ме само веднъж-директно се разделяме.

Както са казали хората-след един удар винаги следва друг.

Само като чета и ми се приисква да взема пушка и да ги изпозастрелям тези мижитурки и след това да ги хвъеля да ги изядат кучетата.     Това не са мъже, а някакви комплексари. Сигурна съм, че ако има някой по-силен от тях, който да им хвърли по един як бой, няма да са толкова отворени и раздаващи правосъдие. Аз съм отгледана от баща, който смята жените за най-ценното нещо в живота си и спазва принципа, че по-скоро ще си отреже ръцете отколкото да посегне и да удари. Момичета, не заслужавате такова отношение. Няма любов, която да извини такова посегателство. Няма оправдание за тези задници и просто се спасявайте от там, докато не сте пострадали непоправимо. Дечицата ви заслужават по-добри бащи, а вие по-добри мъже. Сигурна съм, че ако имате дъщери, не бихте позволили някой тъпак да им посегне. Прегръщам ви всички и стискам палци да вземете най-доброто решение за самите вас.Един живот имате, живейте го за себе си!  

Никога. Един път посегне ли, ще повтори... Такова унижение не бих простила. Никой няма права да малтретира и унижава друго живо същество по този начин. Каквото и да е станало, боя не е начина да се разреши. Не давам съвети. Помисли кое е важно за теб.

Не, не ми се е случвало, ние като се караме си съскаме - тихичко, той мрази даже да се вика

Четох и другата ти тема...  мисля, че имаш много сериозен проблем.

И въпреки, че ненавиждам този тип съвети, сега с чиста съвест мога да кажа:
Взимай си багажа и се махай от там

Не, не ме е удрял никога.  Казала съм му изобщо и да не смее да си го помисли. Дори в най-лютите ни скандали ( а аз признавам съм много досадна понякога и обикновено не знам къде трябва да спра), когато съм виждала, че едвам се удържа да ме удари, той просто стиска зъби и излиза от къщи. Като се върне след половин-един час вече му е попреминало.  Неговия баща ( Лека му пръст) е бил побойник и нещата, които е гледал мъжа ми явно са го потресли.  Зарекъл никога да не постъпва като баща си. Надявам се да изпълни заръката си.  

Не искам да давам съвети и да се заричам, но ако аз бях на твое място, сигурно щях да го напусна - то не са изневери, не са побоища. Едното ( изневерите) по-бих простила, но побоя - не, а пък и двете в комбинация - мисля, че е доста множко. Няма ли кой да те подкрепи ( морално и финаносво) и да се махнеш от този "......" ( не искам да давам обидни квалификации)?
Моето мнение е : "Бягай бързо и колкото се може по-далеч". Имай сили и успех.  

Не ми е посягал никога.Не съм поставяла такива ултиматуми за напускане,защото не вярвам,че би ми посегнал. Не съм имала и гаджета,които са ме удряли. Не знам как бих реагирала в такава ситуация:едно е да го мислиш ,друго е да ти се случи. Това ,което знам е ,че мъж посегне ли един път има и втори, и трети ,и пети, и десети... Като добавим и любовница...ами прав му път! Явно не е щастлив при тебе,да ходи да бие другата! Сигурна съм ,че ще намериш мъж ,който да те уважава и обича!  
Както казаха и други, животът е прекалено кратък,за да го прекараме в мъка и терзания!
Дано намериш правилният път!  

Честно, винаги са ми се стрували нереални статистиките, че всяка 4-та жена е жертва на домашно насилие. Ами та това са 25% от жените които познаваш. Съседката от долу, леля ти, 1 от 3те ти братовчедки... да не изброявам. Звучи ужасно... но явно е факт, като гледам колко момичета споделят, че са удряни или допускат, че биха били уедрени. А и е ужасно колко споменаха, че смятат, че сами са си го изпросили.
НИКОГА не ми се е случвало да ме удари мъж. Изобщо физическото насилие е някаква отврат. В крайна сметка хората се събират за да ( защото) им е добре заедно.

Не. Но ако се случи, ще му е за последен път. Когато много се ядоса на мои приказки, излиза. Не мисля, че изобщо му минава през ума такова нещо.

 С мъжът ми мн.често спорим, понякога се караме, но никога и в най-жестоките скандали не ми е посягал.
Наистина е жалко, че има толкова много случай на дом. насилие, към съпругата или към децата. Голяма част от мъжете са на мнение, че след като живееш с него си длъжна, да търпиш всичко- изневери, побоища, унижения и натяквания, да отглеждаш децата и едновременно с това, да работиш наравно с него.
Преди много години живеех с едно момче от 2 месеца и за това кратко време, започна да  опитва, да се налага. Удари ми първият път един шамар, защото съм била възразила за нещо съвсем глупаво.
Опитах, да му простя след много обещания и резултата беше след 2 седмици нов бой, с коментара, че  съм го предизвикала, защото или докато съм млада, ще ме възпита или цял живот, ще бере ядове с мене. Тогава нещо се пречупи в мен, изчезнаха всички топли чувства и реших, че не искам да ме докосва по никакъв начин,започна да ме отвращава.Събрах си багажа и си тръгнах. Радвам се че не направих компромис, защото "насилник" май е диагноза, от която няма лечение, след като остават ненаказани. Знам, че въпросният индивид след, това се е държал по подобен начин и с други момичета, тъй като се е хвалил на приятели, как ги възпитава и те търпят, защото са материално зависими, защото са влюбени, защото му вярват, че е за тяхно добро и т.н.
За мене това ти да внимаваш, да не му кажеш нещо, с което да го предизвикаш не е решение на проблема.Вината, че те бие, не е твоя.Ако той ти каже недишай- трябва ли да спреш

Да, това е най-ужасното - вменяването на вина. Никоя жена не заслужава насилие- физическо или психическо!
Не ме е удрял- знае, че ако го направи няма да има възможност да повтори.

Прочетох ти и двете теми 
Никой не заслужава подобно нещо 

Телерика,за мен мъжа ти е един мухъл.
Бившия ми съпруг ме малтретираше-чупил ми е носа няколко пъти,по-дребните неща не ги споменавам.Живях с него 7 години,докато събера смелост да си повярвам,че мога да променя живота си,да започна отначало и да се издържам сама.
Напуснах го декември месец 2000г.При един семеен екшън обявих решението си,той ме изрита по стълбите,заключи след мен вратата,а дрехите ми изхвърли в снега на двора.Трябваше да помоля една съседка да ми даде 2 торби,за да си събера парцалките.Коледа и Нова Година прекарах абсолютно сама,в един долнопробен и евтин хотел.Мобилизирах се,започнах работа на още едно място,намерих си квартира...Постепенно си стъпих на краката.
Сега живея с човек,който ме обича и уважава,а тези 7 години са нещо като лош сън.Само като пипна носа си,който е зараснал накриво,си спомням какво съм преживяла.И се питам:защо?Защо ми беше нужно да погубя 7 години от живота си?Защо го правят и други жени?
Горещо те съветвам-ако имаш близки,на чиято помощ можеш да разчиташ,заеби го тоя 
И изобщо не му слушай хумореските за семейни терапевти.
Съжалявам,ако съм крайна в мнението си,но от опит знам,че когато един мъж ти посегне,вероятността да го направи пак и пак е огромна.
Не му позволявай да продължи да ти съсипва живота