Сватбарски гафове.

 

Често стават гафове,когато на сватбата присъстват хора от третата възраст,които непременно държат да се изкажат или са написали нещо ,което държат да се прочете. Ей така веднъж се оказа,че някаква баба била баща на свекървата.Писала-брисала жената с някакъв крив почерк и го носи на ДиДжея и вика :"На чети!"
Или пък като тръгнат да поздравяват с някакви песни,дето повече стават за умрело,отколото за сватба.

На моята сватба гафове колкото щеш.
Първо нещо не ми стигна времето, а уж имаше мнооого и тъкмо ме гримираха и имах грим само на едното око и чух че идват да ме вземат.
Две приятелки затискаха вратата, докато ми гримират поне другото око.
После излизам навън и то валииииииии, роклята ми се опръска леко.
Имаше зверски задръствания и много лошо време и колоната със сватбарските коли се разкъса.
Отиваме младоженците бегом в Ритуалната, а то вали дъжд, младоженеца и кума ми вдигнали роклята да не ходи из локвите и аз само викам да не вдигат толкова,защото ми се виждаха дантелите на чорапите(около бедрото). И така с вдигната рокля минах покрай част от гостите.
Застанахме изправени пред служителките а то само 10-тина от гостите бяха там.Останалите се изгубили някъде из задръстванията. Извикаха кумовете, само кума застана до нас. Къде е кумата, оглеждаме се няма я. А беше с нас в колата. Отиде кума да я търси и изчезна.Идва по едно време кумата кума го няма. Хайде пак чакаме.
По едно време се появи и кума и двамата започнаха да обикалят из межди гостите, да ровят в някакви торби, чанти, шушукат нещо. Ние си седим прави и все още спокойни и се усмихваме. Идва кума при мен и ми казва изгубил съм си личната карта.
За щастие служителките позволиха да се сключи брака.
После искат чашите и шампанското.................няма ги. Гостите се посъбраха вече  и всияки стоим прави и никой нищо не прави.
Незнайно от къде се намериха първо чашите, после шампанското.
Закънсняхме за ритуала.
През целия ритуал роклята ми леко се изсухляше, особено като започнаха поздравления от гостите. Аз все си вдигат роклята, пък нещо много ми се изсухля. Свършиха поздравленията вече и кумата ми казва,че през целия ритуал съм била с развързана рокля. Олееее като припламнах тогава, че като ги строих около мен.
После пред фотостудиото едни дъждове, чадърите бяха вече изчезнали незнайно къде.Аз слизам от колата и точно отпреде едни реки. Няма как даги избегна, нагазихме, краката ми мокри, дъжда вали върху прическата ми. Кошмар.
Влизаме в студиото, фотографите, усмихнете се, хванете се, погледнете тук,
Какво да се усмихвам, аз с мокри крака, напръскана рокля и косата ми мокра.
В студиото стууууд и аз трябваше да се усмихвам, а как да стане, то за рев работа.
ПОсле пък в църквата родителите на младоженеца объркали часа и седнали да пият кафе. Събрахме се всички гости и стоим прави и заедно с попа седим и чакаме родителите.
И там закъсняхме.
После по средата на церемонията от рестаранта решили да ми се обадят, че е украсен, а а зсъвсем бях забравила да си изключа GSM-а
В ресторанта обаче супер яко!! Голяма веселба, много танци!! Компенсира всички гафчета, които се случиха.
Единствено се опетлавах малко в роклята, но  много бурни ритни поддържахме през цялото време, нямаше просто как

Ние със съпруга ми, тогава студенти в София,решаваме да се женим.Уредихме си документите,поканихме двама приятели за свидетели в ритуалната зала и  един четвъртък в 10 сутринта вече бяхме семейство.После се почерпихме в един ресторант"При художниците" на Шипка и след това аз иновоизпеченият ми съпруг отидохме в централна поща да се обадим на нашите, че сме се оженили.Моите родители поне знаеха, че имам гадже,но за неговите било катогръм от ясно небе.Та на другия ден ме води да се запозная със свекъра и свекървата.И така вече 13 години сме заедно и си имаме история,която да разказваме на внуците.

Много романтична история.

И ние първо сключихме студентски брак, само с двама свидетели.
И много се радвам, защото после за църковната сватба свекърва ми ги намисли едни...

Ето това дължа на свекърва си:
В деня на сватбата ние се запознаваме тепърва с кумовете, дотогава не ги бяхме виждали.
Както и да е, това го преживях, обаче се оказа че кума и кумата също не се познаваха до този момент.
Кума се напи и не можеше да си спомни името на кумата.

Операторът, който снимаше сватбата беше пиян още преди да влезем в църквата и видеозаписът беше правен с леко полюшваща с камера. Даже се спъна в единия прожектор и за малко не го събори. Общо взето половината от видеокасетата беше за яденето, мезетата и алкохола, които се предлагаха в ресторанта.

Най-добрите ни семейни приятели не присъстваха.


А това на себе си:
В църквата след церемонията трябваше да застанем един срещу друг и да духнам свещите.
И аз, понеже съм купила от Специалните Некапещи Свещи за много пари, съм решила да проверя така ли е наистина.
Надувам бузите и духам с всичка сила срещу фрака на моя мъж. Съответно целия му фрак отпред беше обилно напръскан с восък.

Моят младоженец тръгнал без пари на сватба. А на булчинското хоро нали трябва да се дадат пари, за да се хванеш до булката. Та той ходи да иска от тъщата пари за да си откупи мястото до мен.

На мен пък като обикаляхме масата в църквата ми падна жартиера пред попа всички видяха и много се смяха

При  това положение сигурно доста неща е имала да разкаже...

При нас нямаше гафове до ресторанта - и сега не знам как сме се разминали, ама - всичко беше супер. Даже сутринта валеше като из ведро, та с баща ми не можехме 2 часа да намерим фризьорския салон (не се виждаше нищо от дъжда), но като стана време да излизаме - спря и пекна даже слънчице. Сценката се разиграва на 13 май.

Така... Ние - щастливо женени, се отбиваме за по едно на крак, докато гостите се настанят в ресторанта. Дотук - добре. Почват ритуалите със захранването, пиенето и т.н. - добре. И изведнъж диджеят се изцепва: "Скъпи гости, казаха ми, че булката снощи цяла нощ не е спала, за да измисли с какво да дари своята свекърва - какъв подарък да й направи, че е отгледала този чудесен мъж."
Аз -  . Решавам, че това е някаква шега, но не - пристига табла с "подаръците" от мен за нея.
Диджеят продължава на микрофона:
1. "Една златна паричка (стара монета от 5 лева, една такава голяма и жълта), че е отгледала тоя хубав син (парата се показва на всички)"
2. "Един сапун (показва се на гостите, сапунът е розов и във формата на сърце ), за да си измие свекървата устата, преди да каже лоша дума за снаха си"
и
3. "Игла и конец (показва се губерка с конец), за да си зашие устата свекървата, преди да каже нещо лошо за снахата"

Такааа.
Ние двамата с мъжа ми сме така 

Обмисляме как да отстреляме диджея, ама пък кой ще свири на сватбата, не върви... Уж всичко бяхме уговорили с него, за да няма "изненади", ама...

Обаче идва след малко свекърва ми при мен и с един такъв тъъъъжен гласец: "Ани, маме, ама ти наистина ли тия неща..." и аха-аха да ревне жената.

Идеше ми да го убия онзи! Добре, че като ми видя изуменото изражение свекърва ми повярва, че не съм поръчвала да се говори такова нещо, камо ли пък пред гостите...

Единственото хубаво нещо в случая беше, че видеооператорът ни се беше загубил и докато намери ресторанта закъсня, та пропусна да заснеме този "паметен момент". Слава Богу!

Е,ние всъщност не правихме точно сватба/т.е. не се вместваме в масовата представа за сватбено тържество/,но пък имахме страхотен сватбен купон и естествено гафове...Та само накратко-по ред причини-основно неразбирателства с родителите и  финансови,ние си решихме да си правим каквото и както решим и съответно си харесахме дата,записахме се и започнахме да се стягаме за встъпването в граждански брак...парите обаче кът/в ново жилище,ремонти правим/,аз студентка/две години в една взимах и изпити бол/....то програмата беше -подписваме се и после  скромна почерпка само с най-близките приятели/родини не се планираше да присъстват/...тоалети отначало не искахме да купуваме/че половинката костюм,че и панталон  шит през живота си не беше слагал,за вратовръзка и дума не даваше да се издума,...аз пък не си падам по "нафърфалячените" рокли/,но в хода на събитията ни дойдоха едни идейки и естествено направихме всичко за да ги осъществим-та младоженеца се сдоби с кожен панталон,елек и каубойски ботуши и риза в стил "късен романтизъм"/абе такава от много  фин плат,една надиплена,с връзчици/,а аз след като измолих баба ми да си даде предварително парите дето ги  приготвила за мен-си поръчах плетена на една кука рокля.....кумата  ми влезе в стилистиката и ми уйдиса на мерака за венец от живи цветя и  в общи линии със помощ оттук оттам приготвихме всичко......
В самия ден/също 13 май,записани сме 13 подред да се подписваме/-сутринта аз си отивам на изпит.....взимам си го,оттам на фризьор/също валя като из ведро и май много о прическата не остана докато се прибера-ама пеш отидох,че тойв съседната улица/...обличаме се ние и чакаме да дойдат кумовете /че кума щеше да ни кара с неговата кола/....ама тях ги няма никакви......чакахме до последната минута-и понеже вермето напредва-лепнах една бележка на вратата"Ние тръгваме  да се женим,ако искате-знаете къде да ни намерите...."..и слизаме надолу,а там изененада-майка ми и баща ми седят и чакат/баща ми беше заявил,че няма да дойде още месеци преди това,майка ми до последно си мислила,че се бъзикаме,ама накрая решила,че може и да го направим,та за всеки случай дошли,но татито се запънал и нещял да се качи-`щото не бил покакнен/...оттам се метнахме на първото срещнато на улицата такси....шофьора ни гледаше много странно...още по интересно стана,като се оказа,че няма как да ни закара до ритуалната зала/беше Панаирно време и навсякъде коли паркирани из центъра на Пловдив/,та ни стовари доста далеч и се наложи да минем пеша през Главната....м/у временно кумовете се присъединиха/кума бесен,че му докарали колата от ремонт в последния момент и ужасно мръсна/ и така процесията стана доста колоритна....стигнахме все пак навреме до мястото на събититето и там също изненадка-позакъсали хората с норматива и  "бракуваха "със закъсение от около половин час/и ние чинно си се наредихме а опашката от младоженци/.....през това верме се посъбраха приятели,че тя мълвата се поразнесла и хората решили да ни уважат поне на ритуала....и веселба голяма...особенно по едно време когато моя мъж реши да иде да пита кога все пак ще ни дойде реда...и лелката  му каза:"Момче,не е твоя работа-да дойде младоженеца!"....накрая  все пак влязохме и тъкмо да почнем някой каза,че видял свекъра на пазара с костюм и букет цветя-т.е. направи извода,че е тръгнал на сватба ....и да сме го изчакали...........на ритуалки-те им стана лошо,но положението беше"Щом ние Ви чакахме и Вие ще ни изчакате".......и седим ние и си правим мо`абет в една стаичка....накрая се появи и свекъра,който пък отишъл на друг дом да чака и накрая поне се усетил да звънне  да пита къде сме точно....и така подписахме се,но вече на всички/с изключение на родителите/ им беше толкова смешно ,че масово се хилехме.....после седнахме уж да почерпим по едно кафе уважилите ни ...но се почна на "твърдо"...оттам се преместихме вкъщи и купона стана един път/с изключение на факта,че някой се сети,че играят Левски и ЦСКА и пуснаха мача и най-употребяваната реплика беше"Ей,булката,я по-бързо  се махни от телевизора...."/...и така кажи -речи една седмица продължиха  честванията......
Иначе на самото подписване и баба ми дойде-но жената просто  си глътна граматикатакато видя за какво съм оползотворила паричките/явно и дойде в повече прозрачността/....но се държа мъжки и не каза"гък"/е ,после цялото село беше научило в подробности как са ми са се гледали гащите.../
А,родата още ни се сърди,че не са били поканени,но честно казано на никой не му пука......радваме се на щастливо семейно съжителство и изобщо не съжеляваме,че  пропуснахме някои от екстрите на масово протичащите сватби/е,само малко за подаръците,ама и без тях се живее/

И моята сватба не се размина баз гафове,основно в църквата.В началото на ритуала попа беше,или поне изглеждаше трезвен,но към средата така се "опопи",че тотално омота имената на младоженците и кумовете.Оказа се,че пред Бога ме е венчал за кума,кумата от Стоянка стана Стоян,а горкият ми съпруг не беше споменат никъде.Докато ни подаваше да пием вино почти ми заля роклята,спаси ме само голямата ми уста и способността ми да гълтам бързо.  На мъжа ми пък изобщо не му стигнало вино до устата.После по време на обиколките ми падна короната,което вече ми дойде в повече и се изхилих.  Сто процента си спечелих анатемосване от попа. В един момент божият човек реши,че хорът нещо не пее както трябва.Докато си каканижеше там неговите си неща,внезапно извика към хора "Да внимавамеееееееее!".И така няколко пъти.В ресторанта по време на захранването с питката ми набутаха едно огромно парче в устата,което дъвках дискретно поне две минути.Кумът получи още по-голямо парче,но излезе по-тарикат от мен.Просто отчупи това,което се подаваше от устата му,и си го натъпка в джоба.По време на първото хоро ми се счупи едната кукичка на сутиена и ми се разпадна прическата......

Ние пък в ресторанта забравихме подаръка за кумовете. Оказа се, че останал в някоя от колите. Е, поне те бяха сигурни, че наистина има подарък, защото се бяхме разбрали всеки да си купи каквото си харесва и после да си ги разменим. А преди това в църквата, понеже церемонията е мнооооого дълга младоженецът така го беше обхванала лиготията вече, че попът като подаде кръста такава звучна целувка му залепи, че и попът се изхили  .
Като хвърлях букета   : без да се усетя, че цветенцата са поставени върху пластмасова дръжка и респективно ще хвръкнат надалеч, така ги запратих, че не стига че прескочиха момите ами и без малко да излязат през вратата на ресторанта. Букетът се строполи върху масата точно до вратата, счупи някоя друга чаша, пред семейство, което има две момчета. Ама техен бил късметът...
По време на сватбата имахме и кратко пътешествие с яхта. Тогава имаше..., не точно гаф, ми без малко голяма беля да стане. В притеснението си всичко да бъде изрядно - шампанско, украса и подходяща атмосфера, собственикът на "превозното средство" забравил да сложи вода на двигателя и той изпуши. Изотдолу излезе вряла пара и човекът още повече се притесни, а пък как не беше ощавен не знам.

Играла съм в танцова и на сватбата не се спрях. Един от родата на мъжо към 40 годишен не стана и аз само го бъзиках, а той - " Само не ми поръчвай рок, че ще стане страшно! " Е аз го поздравих и той танцува с мен, резултата-  скъсаха ми се двете презрамки на роклята, изгубих си обецата, счупих си нокътя и ми пострадаха цветята в прическата, но всички много  се забавляваха.

Нашият пък кум толкова се беше ушашкал, че докато разменяше халките в църкавата сложи тази на мъжо на мен и доста усърдно се оитваше да набута мойта на пръста на мъжо! Отделно, че на речта за наздравицата правеше лапсус след лапсус 

Това не е никакъв гаф, така се казва, когато ще се четат текстове от евангелията.