Много ниско. Преглъщала съм грозни думи казани в очите ми по мой адрес и съм се натискала да си мълча. От позицията на времето знам че си е струвало. От гледна точка на мъдростта, вече съм сигурна че всичко се връща.
- Публикувана: 11 авг. 2007, 19:36 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2007, 11:38 ч.
Пропадах някъде,....................
Пропаднах преди около 6 години, опитвайки се безуспешно да спася една безнадеждно изгубена и неспасяема псевдовръзка, и то не чрез опитите си да задържа бай хуй до себе си, а след това. Пропадането ми се изрази в това да се опитам да го забравя, на принципа "Един мъж се забравя с друг", обаче го забравях твърде дълго, с твърде много други, докато в един момент осъзнах, че не мога да спра да го сравнявам с всички глупаци, с които се самозабравях в моменти на алкохолно и самосъжалително умопомрачение. Реших, че няма да се занимавам повече с връзки за една нощ/един час, казах си "Бала съм му майката, ако ще и цял живот да съм сама", и не след дълго срещнха Фил. Хихи, тва е като сценарий за сапунка, извинете за дългата изповед, за мен си беше облекчение да си излея душата 
Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории
Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории
А ти,Тео? Само въпроси задаваш, а не отговаряш.
Бифанче, не е лесно, признавам, това са трудни моменти.
Правила съм много, ама много глупости в живота си, и продължавам да правя. Супер сериозни, страшни падения, май нямам. Имам предвид падения, от които биха ни побили тръпки от ужас.
Едно от най-ужасните падения, които са ми са се случвали е, да предам приятел. От глупост, от недоразбиране, от страх. Ужасно е! Никое извинение, нищо не е в състояние да те накара да се почувстваш по-добре. А от прошката му те боли още повече.
Пети, имала съм и подобни падения, предполагам и повечето от нас. Не се обвинявай, не го мисли, всяко зло, за добро. Макар, че ти вече го знаеш.
Пропаднах преди около 6 години, опитвайки се безуспешно да спася една безнадеждно изгубена и неспасяема псевдовръзка, и то не чрез опитите си да задържа бай хуй до себе си, а след това. Пропадането ми се изрази в това да се опитам да го забравя, на принципа "Един мъж се забравя с друг", обаче го забравях твърде дълго, с твърде много други, докато в един момент осъзнах, че не мога да спра да го сравнявам с всички глупаци, с които се самозабравях в моменти на алкохолно и самосъжалително умопомрачение. Реших, че няма да се занимавам повече с връзки за една нощ/един час, казах си "Бала съм му майката, ако ще и цял живот да съм сама", и не след дълго срещнха Фил. Хихи, тва е като сценарий за сапунка, извинете за дългата изповед, за мен си беше облекчение да си излея душата
Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории
Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории
Най-голямото ми пропадане продължава и в момента... 
Унижението да прося любов...за дъщеря ми.
От човек, който нито заслужава, нито иска.
Ама аз упорита. И що?
Да се самоизтезавам и да търся причини и аргументи.
Губя почва под краката си.
Нужна ми е промяна и голяма доза самочувствие.
Ама...
Унижението да прося любов...за дъщеря ми.
От човек, който нито заслужава, нито иска.
Ама аз упорита. И що?
Да се самоизтезавам и да търся причини и аргументи.
Губя почва под краката си.
Нужна ми е промяна и голяма доза самочувствие.
Ама...
Тези любовни пропадания спират, когато обектът на желание се издъни мощно и направи голяма простотия. Този момент винаги идва. За да затвърди правотата на решението ми, преди време един такъв ме обра, в собствената ми къща 
За мое огромно щастие вече бях женена за истинска любов. Какво става с "крадеца" не искам и да знам.
За мое огромно щастие вече бях женена за истинска любов. Какво става с "крадеца" не искам и да знам.