Консултация с психолог

Здравей Мария,освен написаното от Шехина мога да добавя-смученето на пръста,усукването и скубането на косата,гризането на ноктите са част от т.нар.вредни навици.Причините и механизмите за възникването им са сложни.Най-често се наблюдават при деца,които са възпитавани твърде строго и несъобарзено с възрастта им/не казвам,че при вас се отнася до това/.Достатъчно гушкано ли е детето,"хранят" ли се емоционалните му потребности,имате ли проблеми със заспиването.Възможно е тръгването на детска градина да е засилило тревожността,да е било прекалено травматично.При всички положения трябва да се борите с вредния навик,а не с дететои това често отнема повече време от времето за създаване на навика.Опитайте да увличате детето в интересни занимания,да общувате пълноценно.Трябва да сте наясно,че зад вредните навици стоят дълбоки вътрешни преживявания-тревога,несигурност,песимизъм.
За детската градина направо не ми се коментира,за съжаление психологическата култура на работещите там и ресурса за справяне не е винаги висок.Някои детски заведения имат психолози,но май това е рядкост.Пожелавам ви надежда и успех!

Поне се опитвам Но по принцип той доста тежко преживя раждането на сестра си (доколкото може да се каже, че го е преживял), така че не мога да кажа, че е напълно ОК емоционално. Имал е вредни навици и преди, но съм успявала да ги игнорирам и са отминавали бързо - за седмици.

Градината. За първи път тръгна на 3 год., ходи една седмица и го спрях, реших, че не си заслужава да ги травматизирам (сестра му също тежко преживяваше).
Половин година след това го пробвах отново, в частна детска градина. Там свикна по-лесно, но пък му изникнаха проблеми със здравето (които реших, че имат връзка) и отново го спрях. Но по това време горе-долу почнаха активно да му се появяват и разни вредни навици.
Остана още половин година с мен, през което време посещаваше единствено логопед, тъй като беше почнал да говори особено. По това време се появиха наченките на смученето и гризането на ръцете (спомням си, че в началото се чудех дали не имитира някое дете от логопедичния център). Засилиха се и станаха нетърпими през лятната ваканция на морето, когато уж би трябвало да му е най-хубаво...
Сега от миналия месец пак ходи на частна градина. Този път в началото нямаше никакви проблеми, много му хареса (само първите два дни беше тъжен сутрин), но изглежда му мина първоначалната еуфория и от седмица пак всяка сутрин са ни драматични разделите, с много увещания, обяснения и уговорки, та не знам как ще я караме... Проблемът е, че вече е голям, вкъщи му е скучно, а и аз се поизчерпах през тези четири години... Там му е интересно, няма оплаквания (поне не казва), ужким дори има вече едно приятелче (нарочил си е и още едно, което обаче засега не го иска). Сутрин повтаря единствено, че му е мъчно за мен...

Та така, наясно съм, че не е от добро навикът и че си имаме проблеми, но какво от това

Благодаря и на теб за коментарите!

Здравейте,исках да повдигна и въпросът за сестричката,но не бях убедена,че желаете да го обсъждаме.Възможно е детето да регресира-тоест да се връща в навиците си на по-ранен етап от развитието-децата имат малка разлика и сигурно ви е трудно-направи ми впечатление дума използвана в поста ви-изчерпана-как да задоволяваме пълноценно емоционалните нужди на другите,когато нашите не са.Вероятно покрай грижата за децата сте загърбили собствените си потребности,което също дава отражение.И аз като Шехина смятам,че намесата на детски психолог или психотерапевт ще помогне,но това е решение,което само вие може да вземете.

Veronika, защо да не искам да го обсъждаме, нали затова съм писала - да търся помощ и съвети. С риск някой да ме оплюе, в последните години най-ценните (лекарски) съвети съм ги получила именно в интернет...

Не знам дали регресира, за мен ще е странно, ако това се случва толкова време след като се появи малката, но е възможно. За особеното говорене например се стигна до изводя, че вероятно имитира сестра си, друга причина не беше открита.
Той самият, в редките случаи, когато се е съгласявал да говорим за вредния му навик, казва, че го прави, защото иска отново да е бебе. Много пъти съм му обяснявала под една или друга форма, че и той е бил бебе, както и различни плюсове и минуси на това човек да е бебе (например бебетата не ядат сладолед, не ходят на плуване и т.н.) Уж се съгласява с мен, но видим ефект няма...

А малката пък с нейния си проблем - от първото и злополучно тръгване на градина се стиска и не желае да ака, всяко изхождане е драма, цяла година ще стане вече

Въобще, при нас е весело, така че идеи приемам всякакви, стига да не сме ги изпробвали...

Извинявай,понякога използвам терминология без да се усетя-да регресира означава именно да иска да е бебе,това е нормална реакция,можете просто да му позволите да бъде бебе-той сам ще се откаже след няколоко опита.Проблемът с изхождането в своято същност е проблем с отпускането,с неспособността да релаксираме и да се отдаваме на пълноценна почевка-тук обаче отиваме в плоскостта на психотерапията,която не може и не трябва да се прави по интернет.

Вероника, разбрах какво имате предвид с "регресира", но доколкото съм чела, това обикновено се случва веднага след раждането на второто дете. При сина ми се случва близо 2.5 години след това. Малко е странно.

Моля за малко пояснение тук:


Какво значи да му позволим? Всъщност никой не му е забранил да е бебе, но има някакви граници, след преминаването на които положението се усложнява... Например, значи ли да му позволя да не ходи на детска градина? Докога? Да го нося? Нося го. Да го обличам и обувам - ОК, но пак, докога? Объркано е, не е толкова лесно... Отделно стои въпросът, че аз съм готова на доста неща, но не всички са, например татко му, учителките му, бабите му. Ще се обърка детето от толкова различни изисквания...
А ако говорите само за смукането на пръстите - отново стои въпросът колко време да го оставя и няма ли опасност да се фиксира този навик?

Здравейте отново от мен,

Искаше ми се да добавя, че Интернет е действително неизчерпаем източник на помощ и съвети. Проблемът поне в детската терапия (и в психологическата терапия изобщо) идва от това, че един проблем може да доведе до множество и разнообразни симптоми, и обратното - един симптом може да води към различен проблем. По това примерно психотерапията е много по-затруднена от терапията на телесните болести. Само ще спомена, че при влизане в детска терапия (съдя по практика на колеги) се прави въвеждащо 3-4 часово интервю, което да запознае психолога с всичко най-важно като данни за детето. Защото иначе се получава този хаос, който виждаме сега - започва се с проблема за детето, преминава се с правилната реакция на агресивната директорка, към проблемите на сестричката на детето и резултатът не е висока ефективност.

В никакъв случай не искам да омаловажа адекватната и полезна намеса на Вероника, просто споделям моите опасения, които бяха провокирани от Вашето запитване, Мария, но се отнасят до повечето питания на родители тук.




"Регрес" се наблюдава във всеки един жизнен период на човека - има случаи и на възрастни с регрес към по-ранни етапи от живота. При децата регрес е възможен през всички етапи на детството - просто движение назад към по-ранни етапи. Важно е към кой етап се връща детето, но за причините му при Вашето дете, тук може само да гадаем.

Шехина, съгласна съм с това, което пишете (то важи не само за психологическата терапия), но за съжаление въпреки това ми се е налагало по ред причини и е имало резултати, и то добри резултати.

Съжалявам за разпиляната информация, просто това са проблеми, които по един или друг начин са свързани с детето, предполагам, че дори и при разговор на живо, няма всичко да е напълно подредено, а темите и проблемите ще се преплитат в процеса на разговора.

Разговорът тук по никакъв начин не променя намерението ми да се консултирам със специалист, тъй като наистина се чуствам изчерпана, въпреки че, честно казано, изпитвам песимизъм по отношение на резултатите. А и в днешно време е хубаво човек да чуе няколко мнения по даден проблем...

Действително е добре да се консултирате с повече от един специалист, а и това си е Ваше право

Не тръгвайте с песимизъм обаче, това не е конструктивна нагласа - оптимизмът, откритостта и доверието...а и накъде без търпение -те вършат "чудеса". Не знам защо българинът като цяло е настроен крайно негативно особено към психолозите, но се надявам, че постепенно тази незаслужено негативна репутация да се промени 

Шехина, не знам за българина, мога да ти отговоря за себе си, надявам се поне донякъде да ме разбереш. Причините са няколко.

Първо, в последните години все така се случва, че се сблъсквам с доктори, които обърнаха цялото ми уважение към тази професия на 180 градуса. Психолозите не са съвсем доктори (официално), но пак са си един вид доктори, не на тялото, а на душата. Предполагам си имате термин за това "пренасяне" 

Второ, и вярвам ще се съгласиш, че в България нямаме кой знае какви традиции в тази област, т.е. тук го има момента, че някъде другаде (разбирай по- на запад), колебанията ми биха били доста по-малки.

Трето, има тук във форума една майка, с която първите и вторите ни деца са със сходна разлика, със сходни характери и проблеми. Тази майка беше водила голямото си дете на психолог и от това, което беше написала, останах с крайно негативни впечатления.

Четвърто, това лято покрай логопеда, малкият имаше две срещи с психоложка. Осъзнавам, че две 40-минутни срещи (при това в група) са доста малко, но все пак психоложката не ми каза нищо ново, нито ми даде някакви надежди, че с работа могат да се оправят проблемите. Идеята беше (поне доколкото аз я схванах) - така е при децата с малка разлика, особено когато първото е момче, няма много какво да се направи.

Това се сещам за момента. Разбира се, когато заведа детето при специалист, няма да тръгна с рогите или с песимизма напред, но не мога да отрека, че ще си имам едно наум. Надявам се да разбираш причините и още веднъж ти благодаря за отзивчивостта и желанието да помогнеш 

искам съвет тъй като имам проблем с тръгването на градина или по-то4но отделянето й да остане сама без мене там! отказва и предпо4ита неходенето или аз да остана  до края с нея! още по-трудно е да се отдале4а даже на пове4е от една ръка буквално говоря, това се полу4и от отиването в бг за месец и престоя там беше много болезнен за нея- не искаше никой освен мене, дори баща си!просто като залепена, не ме ли открие наблизо става неистов рев и търсене! не искаше  баба си, нито леля си, с племенницата ми беше в голям конфликт така и не се разбраха, едната иска едно другата иска същото и беше драма отвсякъде да се купува вси4ко по две! както й  да е сега сме в тунис, строг режим вградината, няма игри, трябва да стоят на стол4етата си и да нещъкат  из стаята! няма игра4ки както видях за 3 седмици ходене с де4ковците! тя е триези4на, много по-разли4на като възпитание от другите деца, трудно контактува с тях по собствена инициатива! искат да  я оставя сама да реве, но за 30 мин на втория ден я оставих и беше в истерия, без да спре или да отклони вниманието си от идеята ,4е иска да съм там! моля, дайте съвети как да постъпя! имаме още един проблем от лошите навици, малко след като й махнахме бибата и по4на гризането на ноктите, няма средство ,което да спре това, лакът й хареса, обяснениятра не помагат, само като се занимава с нещо с ръцете за момент забравя! надявам се да  можете да ми помогнете!

Мария, разбира се, че те разбирам, та всеки иска най-добрата грижа за здравето си, а какво остава за здравето и благополучието на децата си. Това е нормалното родителско поведение.

Няма как обаче да се съглася с теб напълно по някои въпроси, които повдигаш в поста си...От една страна, във всяка една гилдия има добри специалисти и не толкова добри специалисти. Психологическата гилдия не прави изключение, но най-отговорно мога да заявя, че особено в последните години необходимостта от подобни услуги се засилва и като реакция колегите влагат много старание и инвестиции от време и средства, за да се обучават и развиват непрекъснато. Не ми се говори за цифри, не ми се влиза в такава цинична реалност, но действително това е една много скъпа откъм образование и развитие професия.

Още нещо: детската психология и психотерапия (а и тази на възрастни) не е нова в България, тя се е предлагала винаги, друг е въпросът, че сега тези услуги по-масово се търсят и излизат извън рамките на клиниките. В България, противно на масовото мнение, има прекрасни и на световно ниво специалисти, които по нищо не отстъпват на западните си колеги. Дори има един плюс - българските психолози са отворени към различни подходи в практиката си.

...Нещо важно: когато отидете при специалист, разбира се, че е добре родителят да си има едно наум, но е добре опасенията си, очакванията той да сподели открито. Така се работи най-ефективно, защото самата практика показва, че нещата не се получават, когато родителят има скрити резерви към този, с когото споделя грижите за детето си.

Благодаря ти за    , но няма защо 

Да, разбира се, че ще го направя, стига да съм уверена, че човекът отсреща е готов да ме изслуша и че няма да нараня професионалното му его, ако си позволя да поставя нещо под въпрос.

Радвам се да прочета това, което пишете, и (ако "излиянията" ми не са ви разколебали), ще чакам съобщение.

пп Нещо се обърках съвсем с това ти/Вие 

Марси, най-общият ми поглед над ситуацията е, че детето има нужда от по-плавен преход към новата среда, т.е. градината. Ако имате възможност известно време се грижете за нея вкъщи и й говорете за градината, обяснете й, че Вие също страдате за нея, когато тя е в градината, но "така е устроен светът - мама и тати работят, а децата ходят на градина", говорете й, че там ще намери приятели, всичко това може да разигравате в игрови ситуации. Показвайте емоционално близостта си, може да използвате любимата й играчка, да я приучите да я носи със себе си в градината и пр. Децата Ви плаче, защото се чувства изоставено и само, а Вие сте голяма част от света, който тя познава. Гризането на ноктите донякъде е показател, че детето е тревожно и неспокойно заради промените, които изживява. Според мен му е нужно малко време, добре е да прецените и доколко детето Ви може да се адаптира към средата в детската градина или е по-удачно да търсите домашна помощница, която да ви помага или друг вариант.

Що се отнася до варианта детето да бъде оставено да плаче до посиняване, докато то самото се чувства изоставено и предадено от почти целия свят (защото светът на тази възраст е Мама), просто не ми се коментира. Нечовешко е и абсолютно против всякаква добра психологическа практика.

Желая Ви всичко добро!

Основен принцип в детската терапия е родителят да е ко-терапевт, т.е. той се обучава от психолога как да помогне на детето си...Това особено взаимодействие на родител и специалист като екип няма как да се получи, ако не задавате въпроси, не казвате от какво се страхувате и пр. Говорете, но бъдете внимателни.

Нямам причина да се колебая, ще пратя ЛС