Консултация с психолог

Искам да ви питам нещо, свързано с децата и картинките - дъщеря ми е на 3 години, познава всички картинки от ежедневието. Много се стряска от различни неща. Вчера бях намерила един плакат с костенурка, снимана в много близък план. Бях почти сигурна, че ще се изплаши като я види, но реших да я покажа. Тя обаче я погледна и каза - че това е дядо й й иска да си отива, т.е да скрия картинката. Има известна прилика, защото костенурката е сивкава и с бръчки, обаче ако счита че това е образа на дядо й, много са й размити понятията. Също се чудя дали не се  е стресирала от дядо си, които идва да я гледа понякога. Иначе познава хората на снимки и ако и покажа снимки на няколко човека ще каже, кой е дядо й.
И да ви питам каква е границата на познаване на образи. Понякога има картинки, където и за не мога да определя куче, крава или какво е и там не я поправям, казва животно каквото тя е решила. Обаче вчера беше много широк паралела костенурка-дядо и се чудя има ли нещо притеснително.

Здравейте,не съм сигурна,че разбирам напълно точно въпроса-разбирането и разпознаваето на образи и картинки се прави с професионални методики,тоест трудно ми е да отговоря каква е границата на познаване на образите.По-скоро оставам с впечатлени,че ме питате дали детето трябва да вида това,което и възрастния и тогава отговорът е не-спомнете си за "Малкия принц" и боата глътнала слон.Асоциаците са несъзнавана дейност и не могат да бъдат разумно и логично свързани-изследването и тълкуването им е хлъзгава плоскост,когато има за цел да "разгадае"механима на човешкото и най-вече детското безсъзнателно.Тоест паралела костенурка дядо е широк според вас,но за детето вероятно е нещо напълно естествено.Ако смятате,че има проблем в общуването с дядото това вече е друго нещо.Тогава е добре да наблюдавате общуването между двамата-моята хипотеза е,че детето иска дядо да си отива,защото не е мама. Пожелавам ви хармония и успех!

Здравейте!
Синът ми е на 3 г., имаме и бебе на 5 месеца. От скоро ходи на градина (ако трябва да съм по-конкретна ходил е 11 дни). Една от учителките поиска да говори с нас и ми сподели, че според нея детето ми е хиперактивно и трудно се социализира. Прочетох малко инфо в интернет, има доста от изброените сипмтоми и според нея трябва да потърсим помощта на детски психолог.
Само да дам още малко инфо за него. Тя призна, че е изключително умно и интелигентно дете, знае много и запаметява бързо. До преди да се роди вторият ми син, аз обръщах много внимание на баткото и не е страдал изобщо от липсата на такова, за съжаление обаче имах тежка бременност и не можах да му осигуря така необходимите му разходки, а след раждането на бебето се разхождахме винаги малко и на близо. Много ще съм благодарна да ми дадете координати на детски психолог, за да мога да му помогна. Не знам защо, но някак се чувствам отговорна за това, че не може да се интегрира в групата.
Благодаря предварително   

Rossita, здравейте,

Най-общо адаптационният процес на децата, т.е. приспособяването им към детска градина е не по-кратък от 3 месеца. Разбира се, всяко дете е различно, но това са най-общите норми, т.е. 11 дни са твърде кратък период, за да се определя, че има някакъв проблем. И все пак - за Ваше спокойствие - посетете детски психолог. Действително точно в тази възраст започват явно да се проявяват нарушения като хиперактивността с дефицит на внимание и колкото по-рано се намеси специалист, толкова по-добре. За отговорността за състоянието му, не си вменявайте вина. Повечето детски нарушения (а и тези при възрастните) се предизвикват от повече от един фактор и той не е само в отношението на родителя.

За Ваше удобство, давам контакти на детски психолози, ако желаете, свържете се с тях

::: Анета Атанасова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт
e-mail: any.atanasova@gmail.com
GSM: 0896892248

::: Силвия Давидова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт, понастоящем приема в Психотерапевтично студио "Синтагма"
е-mail: silvia.davidova@psyntagma.com

Здравейте Росита-подкрепям мнението на Шехина.Хиперактивност е думичка превърнала се в шаблон и често пъти употребявана със значения твърде различни.Не съм изненадана от маниера на учителката-най-лесно се слага "етикетче" и диагноза особено за 11 дни.Вероятно е доброжелателна,но дали детето е хиперактивно или не може да каже само специалист.Попитайте я какво точно има предвид-нека не слага диагнози,а да говори за конкретни прояви,които я притесняват.Никога не съм си позволявала да кажа на родител,че детето му е хиперактивно за толкова кратък период и без нужните изследвания наблюдения,за ваше успокоение потърсете специалист и не позволявайте на детето да му се слага етикета "трудно".Как е възможно въобще да се използва такова определение за дете-може на възрастния да му е трудно да разбере причините за поведението на конкретно дете,но няма "трудни"деца.Пожелавам търпение и оптимизъм!

Росита, а преди да се довериш на преценката на госпожата, защо не кажеш как е детето у дома? По колко пъти се буди нощем, как играе, лесно ли се изкарва от равновесие, може ли да се занимава с нещо дълго време и колко е това дълго /все пак никой не очаква от дете на 3 години да реди пъзел примерно 40 минути/.
Как е по принцип преди да започне да ходи на ясла. Все пак промените могат нас да изкарат от равновесие, какво остава за едно 3 годишно дете... На мен ми е смешно, как учителките си слагат диагнози за 11 дена а специалистите им трябва примерно месец а това, но всъщност то не е смешно, а тъжно....

Деси, детето ми не е от най-лесните, има си характер и го показва. Вкъщи може да се занимава абсолютно сам с книжки, колички, пластелин, гледа филмчета, но не и да рисува и оцветява. Просто явно не му е интересно. Според г-жата трябвало да може да оцветява вече и това че не се концентрира като рисува е проблем за нея. Само че той се концентрира като прави други неща и аз не се притесних особено. Четем доста книжки и той  слуша, задава въпроси като нещо не му е ясно. Ако бебето се разреве изчаква ме да го взема и продължаваме да четем.
Понякога избухва лесно, понякога не. Като че ли зависи, от това колко е уморен. Тръшка си играчките, ако не направи нещо както той иска или ако падне играчка. Ако аз направя нещо, а е искал той да го направи започва да плаче. Обяснявам му защо аз съм го направила и той се упокоява, но понякога (особено, ако е изморен), може с часове да се тръшка, че не го е направил той и тогава му измислям някаква занимавка - или да ми помогне нещо или започвам да чета някоя негова книжка и той идва при мен.
Това, което най-много ме притеснява е агресията към другите деца. Бута ги, блъска ги и ако му отвърнат и те с удар той се свивал някъде и си играел сам. Той не е общувал с деца много и мисля, че причината е тази, което разбира се не го оправдава. Говорим с баща му, че това е лошо, че ще нарани някое дете, той уж разбира и като иде в градината пак го прави.
Говорих с Анета Атанаова. Тя ме посъветва а изчакаме още малко, според нея няма нищо притеснително, просто не се е адаптирал още.

Понеже темата тъй или иначе ми излиза като непрочетена, да кажа и аз - 11 дена е нищоооооо. А учителката вместо да коментира, да намери начин да му помогне да се приспособи към групата и да си намери приятелчета. Пък току виж тогава спрял да е агресивен.

Поговори си с госпожата. Кажи и че си се консултирала със специалист и нищо му няма на детето. Само е заръчал (специалистът  ) учителките да са по-внимателни с него, докато се адаптира, и да намерят начин да го приобщят към децата. Ето защо това е и твоята молба към нея 

Rossita aз нищо хиперактивно в това което пишеш не виждам...съвсем обикновенно дете.

Момичета, благодаря ви много за успокоителните думи. Вчера се е държал по-добре, не се е бил с децата, но и не е играл с тях, но и това е нещо. Надявам се скоро да се адаптира и това да остане само неприятен спомен. Още веднъж благодаря на всички 

 ЗДРАВЕЙТЕ,имам три деца/средният ми син е на 13г,/не зная как да говоря с него,имам нужда от съвет и помощ!*агресивен е,бие се-''когато се защитава'',постоянно повтаря че никой не го обича,не дружи с връстници а с по големи деца,бяга от училище повтаря 6 клас-а когато е там пречи,не пише,всякаква липса на мотивация,разхожда се между чиновете,,,понякога има тикове мигане с очи,кършене на рамене,врат!Опитвам се да говоря с него-слуша ме,гледа ме,обещава,,,и пак си е той!има доста добри неща в характера му-но в момента искам даму помогна и показвам само лошите черти,навици!търсх помощ от училищният психолог-но не получих съвет/разбрах че са му се заканили при следващо провинение да го изключат/а за мен това не е помощ!благодаря ви че ви има!моля ви за съвет

Здравейте-синът ви е в най-трудната възраст от човшкия живот-възраст на конфлкти,противоречия и крайности,на силни емоции и чувства-понякога взривоопасни.Това е време на търсене на себе си и своето място-синът ви има нужда от една положителна самооценка,която в тази трудна възраст е много занижена и затова е добра да му се изтъкват и показват позитивите-показването на негативните страни в случая само задълбочава конфликта.Бъдете му партнъор в трудния път-имайте своето време заедно-без съвети и поучения,просто правете любими неща заедо-понякога изпълненото с топлина и доверие мълчаливо изслушване е по-ценно от разговора,съветите и напътствията.Бягането от училище в тази възраст е свързано с различни неща-без да познавам конкретното дете ми е трудно да правя хипотези.Разберете какво го притеснява в училище-може би се чувства заплашен от провал-ниската самооценка пак е виновна за това,може би има трудности в общуването-на тази възраст компанията от връстници е по-важна от всичко друго-за синът ви е от изключително значение да получи признание и място в групата-да се идентифицира с тази група."Преченето" в клас е начин да привлече внимание,което смята,че иначе не може да направи.Мотивацията за учене се подкрепя чрез откриване на плюсовете и поощрения дори на малките и незначителни според вас успехи.Вероятно детето ви вече има етикета-"труден ученик".Не се сърдете на училищния психолог-възможно е той въобще да не е психолог или да се чувства притиснат от системата-защото е част от институцията училище,а тази институция си има правила.Казвам го от личен опит-борбата за оставането в училище на някой от тези"трудни"момчета/които много харесвах/е много трудна и изисква висша дипломация.Вие като родител можете да бъдете партнъор-не се отказвайте от разговорите с училиния психолог-има много варианти за работа с момчета като вашия син-работата в група е трудна за водещия ,но учи на социални умения участниците.Пожелавам търпение и оптимизъм!

Здравейте и аз да се запиша в тази хубава тема.
 Никола е на 6г и два месеца, осиновихме си го преди 5г. притеснявам се че не може да рисува в градината, сега е в предучилищната група но трудно му се удава да рисува цветя и  къщички, да играе с пластелин. Доста е буен и ако нещо привлече вниманието му трудно се откъсва от това занимание. На компютъра е малък бог но взема ли да се занимаваме да оцветяваме се изнервя и ми казва ти можеш, имам чувството че по-бавно говори от другите деца, т.е. забелязах че докато не се увери че правилно изговаря някоя дума не я казва. При нас всичко изисква много търпение от моя страна. На 2ги 6м почти не говорихме само мама,тати и леля . Тръгнахме на градина и като видя че децата говорят за няколко месеца започна цели изречения да прави, но не ни разказваше какво прави или какво е ял на градината, докато другите деца не бяха така. Всеки ден вече 4г го разпитвам за това а той сякаш вече е забравил, сега ни рецитира стихотворения и думите които изучава по английски но не може да преразкаже отношенията на леличките и госпожите към него.

Има много деца, които не споделят с готовност какво се случва в детската градина. Синът ми е едно от тях - ако има някакъв проблем, може да заговори седмици или месеци след това (ако изобщо се сети). Една от най-действащите ми стратегии по въпроса (не помня вече кой ми я подсказа) е да го карам да разказва в 3 лице: "Какво правят децата през деня", "Има ли непослушни деца", "Какво казва госпожата, когато някое детенце не слуша", "Как наказват дечицата, които се бият" и т.н. Така отронва по някоя и друга дума и после вече сякаш му става по-лесно да пренесе случката към него, понякога сам, понякога след като го питам "А ти беше ли наказан" (примерно).

Здравейте-какъв е въпросът ви?Дали езиковото и интелектуалното нива на детето е в норма-на този въпрос не мога да отговоря без изследване.Забелязвам,че и вие сте "заразени" от така масовото сравняване между децата-това убива и самочувствие и индивидуалност и желание за творчество.Приемете детето каквото е -не го сравнявайте с никого-то е уникално и различно и има нужда да бъде приемано-сравнението не помага нито на вас нито на детето.Разптването може да се замени с начин да разберете как се чувства в определени ситуации,кое го плаши,опитайте да се доверите на собственото си чувство и да "усетите"детето.Отказът от рисуване може да има много причини едната е недобро приемане на себе си или страх от оценка,страх,че няма да се справи.Вероятно това е прчина да се притеснява при изговаряне на думите-не го поправяйте-дайте му "пространство" да се изразява спокойно.За да може човек да твори се нуждае от увереност,че няма да бъде оценявано това творчество,че няма да има корекции,за това е необходима атмосфера.Всяко дете е малък творец-само трябва да пожелае да се изяви.Колкото до преразказването на отношение-това е трудно,като да преразказваш стихове Конкретен отговор за нивото на развитие на функциите може да получите само с диагностика.Търпение и успех!