Консултация с психолог

Подходът е много точен и се основава на това, което ние, психолозите, наричаме "проекция", т.е. детето проектира на другите собствените си преживявания, емоции, впечатления, като изключва себе си (най-образно казано) от групата. Проективните въпроси са много подходящи за всяка възраст, защото предразполагат, снемат отговорността от детето в случая и го стимулират да говори свободно

Благодаря на всички, идеите ви са чудесни и въобще не съм се досетила за това 

 

здравейте!
не знам дали проблема с моето дете е толкова сериозен като останалите тук, но на мен не ми дава спокойствие.
дъщеря ми е на 3г. и като и стане скучно, започва да си клати крачетата не напред - назад, а настрани. хваща се  с две ръце за масата и се започва такова клатене, че цялата се движи. където и да седне е така. доскоро си щипеше устната с пръсти, но след като и потече кръв, спря. тя е нормално здраво дете, голям инат, понякога си мисля, че го прави само за да ме ядоса и накаже, че не и обръщам внимание в този момент.
благодаря!

Здравейте,щом вие изпитвате дискомфорт,то няма причина да се омаловажава това.Действията,коио детето извършва може да са начин за отреагиране и намаляване на тревожността.Както сама сте забелязали-възможно е да са протестна реакция срещу вашето поведение в момента.Добър вариант е  ангажираност на детето у дома,може да ви помага в домакинството-след това ще трябва двойно чистене ,но детето ще се чувства удовлетворено.
Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сам да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.Опитайте да запазите спокойствие,да не се впечатлявате от поведението на дъщеря си,ако не даде резултат опитайте да заангажирате вниманието й с нещо друго.Разбира се може да опитате да потърсите корена на тревожността с помощта на специалист,ако прецените,че е необходимо.Неприятното при повтарящите се действия,които имат за цел да намалят тревожността ,е че го постигат за кратък период от време и не особено ефективно.

Здравейте и от мен, Margoto77,

От това, което описвате като поведение и особености на детето, това репетитивно клатене на крачетата вероятно е, както пише и Вероника, начин на малкия човек да се справи с тревожността. Често може да бъде и т.н. самостимулиране на детето, което изглежда да се случва при вас - сама споменавате, че това се случва, когато на момиченцето Ви му стане скучно. Децата са различни от възрастните и в моменти, когато възрастният би искал да си отдъхне, децата започват да борят скуката, понякога и по този начин. Ангажирането на вниманието на детето и въвличането му в интересни за него занимания най-вероятно ще прогонят далеч това клатене, което Ви притеснява.

Всичко най-добро

Здравейте!
Четох четох и реших тук да попитам за нашия проблем,защото започвам дасе тревожа,че детето ми ще полудее
Състоянията и започнаха преди половин година когато се изместихме да живеем при родителите на мъжа ми.
Започна с общо безпокойство,нервност,агресия ,удряния,обидни думи...От 2-3 месеца през ден реве до посиняване( и цялото и тяло почервенява) с часове за невъзможни неща:

-"Мамо,усмихни ми се!"-съответно правя всевъзможни усмивки
-"Не така,по правилния начин,този не е правилния!"и рев до премаляване....

-"Искам да ми излезе пиша!"след като току що се е изпишала и пак по час два на гърнето с рев...

-"Искам да облека тази  блуза!"
-"Мокра е!"
-"Искам да ми я облечеш!"
-"Дай да я облечем мокра!"
-"Не, искам да е суха!"и така в омагьосан кръг с часове

Все такива абсурдни неща.Опитвали сме да и отвличаме вниманието ,но безуспешно...тя повтаря всичко като развалена плоча без изобщо да чува какво  и говорим и така до каталясване....
Много сме притеснени ,дори си изпускам нервите,рева,чувстам се безсилна и ,че ще полудея!!!
Иначе е много контактна,говори страшно много и супер забавна,докато не дойде момента в който...откача и въздуха в къщи се зарежда до 220V
Водих я и на хомеопат и ...пак същото.
Не мога да проумея защо го прави,не мога и да говоря с нея когато е афектирана,а когато се успокои не иска да говори за това сякаш не е било.
От 2 седмици е на градина-там пък по цял ден не говори с никое от децата,стои сама и тъгува -нещо което не е типично за нея.Госпожите ми споделиха че тя (според тях)е сложила някаква бариера ,че градината не е място където иска да бъде..
Много съм разтревожена,единствено с психолог не съм се консултирала.

Здравейте amrianka ,разбрам,че сте изтощена и физически,а най-вече емоционално.Не пишете възрастта на детето,но приблизително се досещам.Както пише и Шехина-децата са различни от възрастните и реагират по различен начин.Трудно ми е да отговоря,защото не познавам детето- знайте,че детето ви е в т.нар.от психолозите "ранен пубертет".Това е период на отстояване на автономията,на собственото "аз",инатлив период,в който детето често повтаря-не,не искам,няма-тоест ако превърнете този период във война може да постигнете две неща-да си създадете малък тиранин/ако не наложите правила и граници и не умеете да казвате не/или да подтиснете детето и да го превърнете в зависим човек-неспособен да взима собствени решения.Не се колебайте да налагате правила-ясни,точни и да изисквате да се спазват,но винаги давайте избор на детето-нека има алтернативи.Когато каже искам да облека тази блуза-вие й предложете друга алтернатива-например ето червена и зелена блуза-коя избираш?Така хем държите границите-тоест ще се облече суха блуза,хем давате право на избор.Това е единият вариант- поведението да е част от развитието на детето,което не означава,че родителят трябва да стои безучастен.Въпросът "защо го прави"е  погрешен въпрос -по скоро приемете,че детето е в период на неравновесие/на колко от възрастните се случва дори по-често/.Този първи пубертет е стадий на преход-необходим,за да се премине в следващия.На този стадий/до 3 годишна възраст приблизително/ детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Тоест реакцията в детската градина може да е нормална адаптационна реакция на преход към нов начин на общуване.Не всички деца понасят добре детските заведения ,за някои е доста травмиращо отделянето от майката.Консултацията с психолог ще улесни пътя към разбиране на поведението на детето ви.Успех!

аз имам предвид, че започва да си клати крачетата когато например стана да разбъркам яденето на котлона, тя не ме оставя да свърша каквото и да е, продължаващо повече от 5мин. започна ли да правя нещо, докато тя си е вкъщи, като днес например, за да сготвя едни сърми, поиска 6 пъти да и напрявь сок от мандаринаки, 3 пъти  да я заведа в тоалетна и безброй пъти поиска да рисуваме, общо взето се опитва да ме обсеби! това няма как да стене, защото има неща, които няма начин да не свърша, но всичко я дразни, щом нее свързано с нейното забавление.

Здравейте, разписвам се и аз в тази тема. Имам въпрос, на мойта приятелка детенцето е на 7 г. и е в първи клас, проблема при нея е , че е много черногледа. Всичко за нея е нещастно или ако сега е щастлива след малко ще стане нещастна, защото знае, че това  ще свърши и започва да се оплаква. Прави консултация с психолог, но психоложката и е направила анализ на характера на детето, който тя познава, не и е казала какво трябва да предприеме, за да промени това нещо в детето. Трябва ли да потърси мнение на друг специалист и ако трябва, бихте ли ми препоръчали

Здравейте отново по описането ви разбирам,че дъщеря ви се страхува да не ви загуби-за възрастните този страх е смешен,но за детето е реалност-хипотезите са много отделяне за по-дълго,ваше пътуване без нея.Може би не й достига внимание-ангажирайте я в домакинството-знам,че ще става много по-бавно и че ще е доста мръсничко после,но тя ще се чувства полезна.Ако вашия начин да засвидетелствате обич към близките е -готвене,грижа-то тя вероятно не го разбира така-смята,че ви губи по някакъв начин .Обяснете й,че мама така покзава колко много обича близките си.Тя може да готви за куклата,докато вие готвите за семейството си-нека да е като мама и да приготвя обяд за куклата,а вие за нея.Вариантите са много-границата е много финна- между това да позволиш  манипулация и да не отвърнеш на потребностите а детето.Родителят усеща стъпките в този "танц"-понякога отстъпва,друг път прави крачка напред.Ако от скоро е на детска градина-то вероятно раздялата с вас й идва в повече или има друг фактор,който поражда страха й и тревожността.Вниманието на децата се ангажира лесно-стига да има динамика и предизвикателство.Ако обаче проблемът е емоционален-каквото е моето мнение на този етап,поведенческите техники ще дават повърхностен резултат.Моето усещане е,че водещ е страхът от раздяла с вас.Разбира се,може и да греша.

Здравейте-въпросът,който поставяте е многопосочен.Как да възпитаме оптимистично дете-в списанията има доста съвети за това  полезни по моему.Въпросът обаче е в големият си процент е решен още през първите години на живота на бебето-тогава то се научава да гледа с доверие и оптимизъм на света или обратно-да бъде песимистично,недоверчиво.Да се променя детето е кауза,която дори да постигне резултат ще е доста съмнителен.Нека се открят позитивите на такова гледище към света-тя е способна да се предпазва от опасности и разочарования.Според мен е добре да се приема детето такова,каквото е-то не е нещо,което трябва да бъде променяно.Няма по-добро от личния оптимистичен пример-да видим позитивното в тези уж негативни качества.Хората сме различни и това е прекрасно.

Ние готвим колективно. Носят кавото трябва от килера /научиха се отрано да броят до две, носейки по два картофа/, след това си получават кухненската посуда - дървена лъжица, вестник, кофичка от кисело мляко и пласмасова чиния. Само обитането на вестниците остава за мен. И дегустирането на техните баници и кюфтета.

Здравейте, amrianka,

Подкрепям написаното от Вероника за "детския пубертет" на 3-тата годинка, който е свързан с необходимостта детето да се отдели от родителя, за да започне изграждането на собствения Аз. Как би могло то да се отдели, ако не се противопоставя? Протестите му често са абсурдни и това е нормално за възрастта. На мен обаче ми правят впечатление тези "ревове до посиняване", които вече са тревожен симптом и определено мисля, че един консулт с детски психолог би бил от полза, за да се види как се проявява кризата при детето и да се дадат конкретни варианти за справяне. Ако имате нужда от координати на детски психолози, мога да Ви насоча

Кики77, привет,

Наистина генерални промени в една обща нагласа към света трудно се правят, но пък детската личност е все още в етап на формиране и това понякога се оказва по-лесно, отколкото при възрастните Разбира се, Вашата приятелка може да се консултира с още един специалист, като от полза би било да сподели какво точно я тревожи, за да бъде и психологът по-фокусиран върху проблема. По-назад в темата мисля, че съм давала координати на специалисти - детски психолози,  от които имам наблюдения как работят и мога да Ви препоръчам