Консултация с психолог

  • 111 253
  • 611
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 2 694
Ние готвим колективно. Носят кавото трябва от килера /научиха се отрано да броят до две, носейки по два картофа/, след това си получават кухненската посуда - дървена лъжица, вестник, кофичка от кисело мляко и пласмасова чиния. Само обитането на вестниците остава за мен. И дегустирането на техните баници и кюфтета.

Това е много добра хрумка и е от тези поведенчески техники, които могат да използват родители с проблем като margoto77  bouquet

# 346
  • Мнения: 3 477
И при нас готвенето е колективно Simple Smile Наистина е полезно и приятно. Сега надграждаме броенето със събиране и изваждане (сложихме две яйца, колко още трябва да сложим, за да станат пет), а също така обръщаме внимание на разни явления от рода на реакцията при смесването на сода и кис. мляко, слагането на лед в шейка и др. Разбира се, гледам да подбирам за готвене неща, които са лесни и бързи. Сърми... изобщо не бих си помислила да готвя, докато децата са около мен... Единственият не особено доволен в цялата работа е таткото, но... това е положението  Mr. Green

# 347
Здравейте!
За първи път влизам в този форум, но мисля, че тук може да получа съвети!
Моят проблем се състои в това, че учителките в детската градина на сина ми, ми казаха, че трябва да го заведа на . А в същото време не ми обясняват защо. Нямам представа от какво има нужда детето, защо му е необходимо да се среща с такъв специалист. Някой може ли да ми каже къде де прочета повече по този въпрос!?!
Моля Ви! Наистина съм уплашена!

# 348
  • Мнения: 1 008
Здравейте!
За първи път влизам в този форум, но мисля, че тук може да получа съвети!
Моят проблем се състои в това, че учителките в детската градина на сина ми, ми казаха, че трябва да го заведа на . А в същото време не ми обясняват защо. Нямам представа от какво има нужда детето, защо му е необходимо да се среща с такъв специалист. Някой може ли да ми каже къде де прочета повече по този въпрос!?!
Моля Ви! Наистина съм уплашена!


Здравей Елена-разбирам,че се чувствате уплашена и имате нужда от яснота по проблема за детето,но поста ви е също толкова неясен.Поради какви наблюдения върху поведението на детето са ви дали такава препоръка?По кои въпроси търсите информация?

# 349
  • Мнения: 984
Здравейте, разписвам се и аз в тази тема. Имам въпрос, на мойта приятелка детенцето е на 7 г. и е в първи клас, проблема при нея е , че е много черногледа. Всичко за нея е нещастно или ако сега е щастлива след малко ще стане нещастна, защото знае, че това  ще свърши и започва да се оплаква. Прави консултация с психолог, но психоложката и е направила анализ на характера на детето, който тя познава, не и е казала какво трябва да предприеме, за да промени това нещо в детето. Трябва ли да потърси мнение на друг специалист и ако трябва, бихте ли ми препоръчали
Здравейте-въпросът,който поставяте е многопосочен.Как да възпитаме оптимистично дете-в списанията има доста съвети за това  полезни по моему.Въпросът обаче е в големият си процент е решен още през първите години на живота на бебето-тогава то се научава да гледа с доверие и оптимизъм на света или обратно-да бъде песимистично,недоверчиво.Да се променя детето е кауза,която дори да постигне резултат ще е доста съмнителен.Нека се открят позитивите на такова гледище към света-тя е способна да се предпазва от опасности и разочарования.Според мен е добре да се приема детето такова,каквото е-то не е нещо,което трябва да бъде променяно.Няма по-добро от личния оптимистичен пример-да видим позитивното в тези уж негативни качества.Хората сме различни и това е прекрасно.
Аз не мисля, че е нормално и трябва да се приеме. Когато отидем в тях на гости, тя се радва и след пет минути почва да мрънка как нямало да може да си играе, защото ще си тръгнем. Това са примери, на които аз съм присъствала, но има доста неща които не бих могла да кажа, защото не съм му майка и не го познавам достатъчно. Но майката вижда проблем,  с който  неможе да се справи и търси помощ. Ще прегледам адресите и ще и ги дам, останалото зависи от тях.

# 350
  • Мнения: 1 008
Здравей kiki77 -далеч съм от мисълта,че не може да се промени,най-доброто за едно дете е то да се чувства прието,такова,каквото е-променят са поведение,навици-въпросът е да не е с цената на самооценката на детето.Думата"нормално" не я обичам.От написаното разбирам,че майката има опасения и смята,че има проблем-което ме кара да мисля,че не е само песимизмът.Натискът да се променя детската личност не винаги води до добри резултати.Още повече,че детето е в първи клас и започва нов период в живота си,доста напрегнат за повечето деца.Бих попитала -какво точно желае да постигне майката и какви са конкретните й притеснения?

# 351
  • Мнения: 984
Проблемът е, че е объркана, незнае дали нещо е объркала във възпитанието, има доста неща, които трябва дълго да пиша, а сигурно има и други, които ми ги е спестила. Не успях да намеря тел. на детски психолог, най-добре да се срещне лично със специалист, защото така като препредавам може нещо да объркам. Моля, препоръчайте ми

# 352
  • Мнения: 1 008
Надявам се Шехина да се отзове и да ви изпрати координати на специалисти в София.Няма родител,който да не бърка във възпитанието-та бил той и с магистърска степен по психология Simple SmileВероятно наистина има и други причини за притеснение-важно е да се разбере-дали това е част от детската личност или е следствие,тоест дали е поведение,което се появява при определени обстоятелства или е част от темперамента.Мисълта ми за приемането се отнася до втория вариант.Успех!

# 353
  • Мнения: 984
намерих тел. на д-р Петя Хорозова, от това което прочетох за нея, мисля че е подходяща за тази възраст и проблем.  Какво е вашето мнение?

# 354
  • Мнения: 2 694
Здравейте, kiki77,

Малко се позабавих с включването ми в темата, но аз тъкмо мислех да Ви препоръчам Петя Хорозова Peace Освен нейните координати, се самоцитирам и Ви пускам координатите на още две детски психоложки:

::: Петя Хорозова - детски психолог
0888 354558, e-mail: petia_h@yahoo.com

::: Анета Атанасова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт
e-mail: any.atanasova@gmail.com
GSM: 0896-892248

::: Силвия Давидова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт, понастоящем приема в Психотерапевтично студио "Синтагма"
е-mail: silvia.davidova@psyntagma.com (нямам й актуален телефон Embarassed)

Надявам се да съм Ви от помощ Hug

# 355
  • Мнения: 984
Благодаря Шехина, Hug ще предам информацията, но мисля, че Хорозова е човекът. Ще пиша пак, за да предам отзивите 

# 356
  • софия
  • Мнения: 379
как да накарам дъщеря си да си играе сама?! дори да съм в същата стая, постоянно ми се задават въпроси, включа ме в играта и т.н... нищо не иска сама да прави?!

# 357
  • Мнения: 62
подарете й братче или сестриче!използвайте тези години,,,след 10 вие ще искате да ви пита,да си играете,но тя няма да има време за вас,,,

# 358
  • Мнения: 2 694
Благодаря Шехина, Hug ще предам информацията, но мисля, че Хорозова е човекът. Ще пиша пак, за да предам отзивите 

Желая Ви успех! Hug

# 359
  • Мнения: 2 694
как да накарам дъщеря си да си играе сама?! дори да съм в същата стая, постоянно ми се задават въпроси, включа ме в играта и т.н... нищо не иска сама да прави?!

Това, че тя Ви включва в играта и задава въпроси е показател за нормално психично развитие за възрастта. Детето в тази възраст едновременно се утвърждава, но и има нужда от емоционален комфорт, а емоционалният му комфорт му давате Вие. Можете (и се препоръчва) в игрите с нея да включвате кукли, с които постепенно да разкривате на детето и реалността на другите хора, т.е. да развивате въображението й и същевременно да й показвате, че мама и другите понякога са тъжни, уморени, не им се играе, но това не значи, че не я обичат Hug Трудно е и иска време, но отказът от съвместна игра в тази възраст може да се преживее много болезнено от детето.

Общи условия

Активация на акаунт