Консултация с психолог

  • 110 535
  • 611
  •   1
Отговори
# 360 23 ноем. 2007, 23:49 ч.
  • Мнения: 5 461
Здравейте Simple Smile
Пак ще се допитам до вас,макар да не смятам ,че имам проблем,просто искам съвет относно детската психика и как трябва да постъпвам с моите малки пакостници Simple Smile Мисля,че са весели добри деца,но напоследък усещам,че започват да ме изпитват - когато не им обръщам внимание или имам някаква друга работа започват да плачат в хо,но силно,не просто мрънкане и ме гледат в очите разбиращо. Просто да ти стане ясно,че искат да ги взема на ръце или да си оставя другите занимания и да отида при тях. Как ще ме посъветвате да реагирам - веднага да захвърля всичко и да стане тяхната или да ги оставя да се понадуват,докато успея да си довърша набързо започнатото. Просто не знам кое е по-добре за по-нататъшното им развитие като личности. Обикновено опитвам да им отвлека вниманието с нещо и да си довърша,но понякога не става . Таткото ми се сърди,че много ги разглезвам,защото винаги ги оставям да става на тяхната,че им позволявам прекалено много - като например да си играят с тенджери и черпаци,да бъркат в чинията,опитвайки се да се хранят сами,като единствения резултат е голямо омазване,никога не съм ги оставяла затворени в кошара ,ходят навсякъде по мене,изобщо неща от този сорт. Посъветвайте мие как да се държа с децата,за да не са хем "разглезени",хем да не ограничавам изследователския им дух и да не остават с убеждението,че има невъзможни за тях неща. Не искам да пречупвам духа им с една дума.Но как да го постигна newsm78

# 361 24 ноем. 2007, 15:40 ч.
  • Мнения: 595
Вероника и Шехина,благодаря Ви за отговорите.

# 362 24 ноем. 2007, 22:13 ч.
  • Мнения: 3 591
Djina,  това което правиш с децата си е правилно  Hug Те трябва да се мажат, да се опитват да се хранят сами, да рисуват по стените, да мажат мармалад по подовете, да ровят и изпразват шкафовете, да чукат с черпаците и дрънчат с тенджерите  Hug
А търпението ти да издържиш на всичко това умножено по две те прави най-добрия родител за твоите деца  Heart Eyes
Повярвай ми - проблем ще имаш ако децата ти НЕ правят тези неща. Според мен не трябва да им секваш интусиазма - те имат нужда да имат няколко правила и всичко останало да е разрешено, щом не е опасно за живота им - това, че са омазали едва ли е нещо с което таткото няма да може да живее  Mr. Green
А децата ти ще станат самоуверени и ще играят сами, когато знаят, че ти винаги си там за да ги гушнеш - от тази гледна точка аз не бих ги оставила да плачат Simple Smile А още по лесно е като имаш нещо да правиш просто да ги включиш в това - малките деца могат и да вадят пране от пералнята, и да подават щипки, и да носят пробори до масата... О...пък как само помагат да готвиш  Mr. Green
Наслаждавай се на всичко това, то е толкова кратко  Hug

# 363 25 ноем. 2007, 17:36 ч.
  • Мнения: 1 008
Цитат на: Djina в пт, 23 ное 2007, 23:49
Здравейте Simple Smile
Пак ще се допитам до вас,макар да не смятам ,че имам проблем,просто искам съвет относно детската психика и как трябва да постъпвам с моите малки пакостници Simple Smile Мисля,че са весели добри деца,но напоследък усещам,че започват да ме изпитват - когато не им обръщам внимание или имам някаква друга работа започват да плачат в хо,но силно,не просто мрънкане и ме гледат в очите разбиращо. Просто да ти стане ясно,че искат да ги взема на ръце или да си оставя другите занимания и да отида при тях. Как ще ме посъветвате да реагирам - веднага да захвърля всичко и да стане тяхната или да ги оставя да се понадуват,докато успея да си довърша набързо започнатото. Просто не знам кое е по-добре за по-нататъшното им развитие като личности. Обикновено опитвам да им отвлека вниманието с нещо и да си довърша,но понякога не става . Таткото ми се сърди,че много ги разглезвам,защото винаги ги оставям да става на тяхната,че им позволявам прекалено много - като например да си играят с тенджери и черпаци,да бъркат в чинията,опитвайки се да се хранят сами,като единствения резултат е голямо омазване,никога не съм ги оставяла затворени в кошара ,ходят навсякъде по мене,изобщо неща от този сорт. Посъветвайте мие как да се държа с децата,за да не са хем "разглезени",хем да не ограничавам изследователския им дух и да не остават с убеждението,че има невъзможни за тях неща. Не искам да пречупвам духа им с една дума.Но как да го постигна newsm78
Здравейте,не смятам,че е разглезване нещата,които описвате и въобще-не съм убедена какво се разбира под разглезване-повече обич?Не разбира се-глезено се казва за по-голямо дете,което се държи неадекватно за възрастта си,свикнало е да няма ясни правила и авторитети -и все пак мисля,че нямам ясна дефиниция на това,което различните хора влагат в думата-"разглезвам".Знам обаче,че повечето отделено внимание на детето не е глезене,че повечето обич и общуване изграждат една уверена и способна да дава и получава обич личност.Вие сама знаете отговора на въпроса-не искате да пречупвате творческия им дух.Разбира се това не означава да забравите напълно за правилата-напротив,децата имат нужда от ясни рамки,те ИСКАТ да чуват не,необходим им е родителски авторитет,но не и авторитаризъм.За това най-простичкия съвет е -дръжте се с децата както се чувствате-ако сте ядосана-кажете им го,ако ви дразнят-не се преструвайте,фалшивата усмивка не помага на никого.Вашите чувства ще ви покзват как да се държите-просто "поддържайте" връзка с тях и давайте такава на блзките и на децата си-така ще ги научите да изразяват свободно емоциите и чувствата си  и в подходяща форма.Успех!

# 364 26 ноем. 2007, 19:25 ч.
Здравейте

Аз съм момиче на 16 години. Наскоро забелязах че малки неща ме карат да стигам до нервни кризи.Често си представям как скачам през балкона и усещам неиумоверно успокоение след това.Тази година четох една книга за психоанализа и тя ме накара да се замисля по-сериозно по въпроса.Малки неуспехи от какъвто и да било род мр карат да се чувствам адски нещастна...имам проблеми със съня...Почнах да се карам мн с майка ми точно заради това.Иска ми се да вярвам че е от хормоните в тялото ми но някакси не ми се вярва.Знам че има хора с много по-сериозни проблеми но все пак искам да помоля ако имате време да ми отговоритя...

Аз и моята лабилна психика ще сме ви благодарни

# 365 26 ноем. 2007, 19:45 ч.
  • Мнения: 2 694
Здравей, мило непознато момиче,

Казваш, че има хора с по-сериозни проблеми. Сигурно е така, но всеки проблем, който измъчва човека и помрачава дните му е важен проблем, за който е още по-важно да се разкриеш пред другите...и много често пред себе си. Да си откровен пред себе си е толкова рядко срещано, дори не подозираш колко рядко се случва да сме откровени пред себе си. За това заслужаваш поощрение - че имаш силите да се изправиш пред проблемите в теб и да търсиш решение Hug
Казваш също, че си на 16 г...Един много мъдър човек - психологът Ерик Ериксън свързва юношеството, тинейджърската възраст с една основна цел на младия юноша/девойка - да намери своята идентичност, т.е себе си - най-основно отговор на въпросите - Кой съм аз? За какво живея? Каква е моята мисия в живота? Нужен ли съм на някого? Тези въпроси действително си задава всеки осъзнат човек, но през юношеството те са много наболели и нерядко водят до депресии и тревога, до тези "нервни кризи", които описваш. Да, хормоните също си казват думата - те "дирижират" емоционалното състояние на жената през целия живот, но обикновено истински дълбоките проблеми на растежа не са предизвикани само от тяхното действие. Хормоните по-скоро задават "почвата", върху която се развиват сериозни душевни кризи. Моят съвет е ако имаш възможност да се свържеш с психолог, който да ти отдели достатъчно внимание и да ти помогне да разбереш проблемите и да ги надвиеш. Училищният психолог е една достъпна алтернатива. Опитай, ако там не намериш необходимото разбиране, мога да ти препоръчам детско-юношески психолози - имам щастието да познавам много добри такива в повечето по-големи градове в страната.

Бъди смела и търпелива Hug

# 366 27 ноем. 2007, 12:14 ч.
  • Мнения: 1 434
Здравейте  Шехина    продължава  търсенето на  детски     психотерапевт  или психолог   за гр.Бургас .Ако знаете такъв  ще  бъда  благодарна  да пишете .Най малко  4-5  деца      търсят  такъв...  Може и  млад специалист  да е  стига да има  желание за работа    bouquet

# 367 27 ноем. 2007, 13:22 ч.
  • Мнения: 2 694
Здравейте, bluevelvet,

Затруднихте ме, в Бургас сякаш има дефицит на детски психолози, но намерих контакти на психоложката г-жа Ананиева- Център
"Май"- телефонът й е 823941. Не я познавам лично, но чета добри отзиви за нея, както и това, че при необходимост ще Ви препрати към невролог, логопед и пр., което е важно Peace

Надявам се да съм Ви от помощ Hug

# 368 27 ноем. 2007, 16:48 ч.
  • Мнения: 1 434
Цитат на: Шехина в вт, 27 ное 2007, 13:22
Здравейте, bluevelvet,

Затруднихте ме, в Бургас сякаш има дефицит на детски психолози, но намерих контакти на психоложката г-жа Ананиева- Център
"Май"- телефонът й е 823941. Не я познавам лично, но чета добри отзиви за нея, както и това, че при необходимост ще Ви препрати към невролог, логопед и пр., което е важно Peace

Надявам се да съм Ви от помощ Hug


Психоложката в  център  " Май "не практикува ...
А иначе си ходим на логопед отдавна ..
Благодаря все пак за отговора  Wink

# 369 27 ноем. 2007, 21:19 ч.
  • Мнения: 1 008
Здравей bluevelvet,дадоха ми телефон на колега от Бургас ще го пратя на лични

# 370 28 ноем. 2007, 14:45 ч.
  • Мнения: 2 694
Цитат на: bluevelvet в вт, 27 ное 2007, 16:48
Психоложката в  център  " Май "не практикува ...
А иначе си ходим на логопед отдавна ..
Благодаря все пак за отговора  Wink

Ех, жалко, трябва да се поразровя дали нямах записан някъде телефон и на една друга психоложка в Бургас, но действително са кът, незнайно защо newsm78

# 371 28 ноем. 2007, 18:24 ч.
Здравейте, от известно време синът ми който е на 6 години се плаши от тъмното и не желае да си ляга. Отлагаме лягането до към 22 - 22.30 вечер, но това не може да продължи вечно, още повече, че това не му помага. Той се страхува и започва да го боли корема и страхът става още по-голям, съчетан с болката в корема. не знам какво да правя. Вечер чета приказки разказвам за хубавото време в което спим, за да може да играем през деня, но нищо не помага. През нощта спи неспокойно, и непрекъснато пита кога ще стане светло. Когато съмне заспива здрав спокоен сън. Hug

# 372 28 ноем. 2007, 19:02 ч.
  • Мнения: 1 008
Цитат на: ZAFIR в ср, 28 ное 2007, 18:24
Здравейте, от известно време синът ми който е на 6 години се плаши от тъмното и не желае да си ляга. Отлагаме лягането до към 22 - 22.30 вечер, но това не може да продължи вечно, още повече, че това не му помага. Той се страхува и започва да го боли корема и страхът става още по-голям, съчетан с болката в корема. не знам какво да правя. Вечер чета приказки разказвам за хубавото време в което спим, за да може да играем през деня, но нищо не помага. През нощта спи неспокойно, и непрекъснато пита кога ще стане светло. Когато съмне заспива здрав спокоен сън. Hug
Здравейте темата за детските страхове е обект на изследване от много колеги.Причините за страховете и тревожността няма да успеем да разискваме в този форум.Имайте предвид,че в предучилищна възраст страховете са по-интензивни и възникват по-често отколкото през слдващите години.Децата в тази възраст реагират чувствително при конфликтни отношения в семейството-това засилва страховете.Такива страхове се срещат по-често при неспокойни родители,но винаги има изключения.Искам да сте наясно с едно-има страхове типични за възрастта,с които не трябва да се борим,а да ги приемем като част от възрастовите промени.В такъв случай можете да позволите на детето да спи с нощна лампа.Но има и друг вид страхове-те са от т.нар.невротичен тип.В основата им стоят травми и сериозни психологични проблеми.Вторият тип страхове изискват намеса на специалист.Разбирате,че по интернет е невъзможно да се даде ясно заключение от кой тип страх е този при вашето дете.Въпреки,че се среща при вяко трето дете на тази възраст,то няма да е излишно да чуете мнение на специалист.Не бива да се карате на детето или да изисквате от него да престане да се страхува,защото тази тактика не е успешна.Отстраняването на невротични страхове изисква търпение от страна на родителите.Важно е детето да усеща,че сте съпричастни към неговия страх,а не го смятате за смешен-това е равносилно на незачитане на детските емоциите и влошава комуникацията.Успех!

# 373 29 ноем. 2007, 15:38 ч.
Синът ми е на 7 год.  На  тържества , където музиката е висока , той си запушва ушите с ръце и започва да плаче .  Всъщност това са и някои от песните които харесва . В къщи си пуска музиката доста високо .
Къде да търся причината за това му поведение ?  - в това , че си мисли ,че това са само негови песни  или ги свързва с нещо лошо

# 374 29 ноем. 2007, 16:34 ч.
  • Мнения: 1 008
Цитат на: Dra_ga в чт, 29 ное 2007, 15:38
Синът ми е на 7 год.  На  тържества , където музиката е висока , той си запушва ушите с ръце и започва да плаче .  Всъщност това са и някои от песните които харесва . В къщи си пуска музиката доста високо .
Къде да търся причината за това му поведение ?  - в това , че си мисли ,че това са само негови песни  или ги свързва с нещо лошо
Здравейте,наистина ме затруднявате-може би самият той би могъл да ви каже защо постъпва по този начин.Достатъчно голям е за да даде отговор за поведението си.Кое го притеснява-височината на звука,самите песни или обстановката на такива тържества.Аз самата не обичам да слушам много високо музика-освен в случаите,в които си я пусна у дома и съм в настроение Grinning Все пак реакцията му е необичайна-разеберете какво е за него да слуша високо музика-малко бягство от света или нещо друго-опит да заглуши метафорично казано.Ако музиката за него е дълбоко лично преживяване то вероятно не му харесва да го споделя с много хора.Това са само хипотези-отговорът го знае само той-опитайте тактично да поговорите с него за това.Успех!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата