Консултация с психолог

Здравей-за съжаление не давам консултации-в момента съм в майчинство и "работя" само тук.След пояснението от теб-силната стимулация -като при едно тържество- може да е причина за реакция като тази на твоя син.Те са специални деца,които реагират специално-просто качествата на разпределяемостта,концентрацията и обхвата на вниманието са различни.Не зная дали освен хиперкинетичност има дефицити във вниманието,но ако е така-то е разбираемо,че силната стимулация +много хора на тържество го дразни.В случаите на хиперакинетичност е добре да се ограничат стимулите,защото силната стимулация ще доведе до още по-голямо напрежение и хаос.Надявам се да намерите своя психолог-можете да започнете от училищния такъв-не се стряскайте от наименованието-педагогически съветник/лишено от смисъл за мен/,една част от колегите са психолози.
По отношение на връзката между речевото развитие,моториката и хиперкинетичността може много да се пише.-много вероятно синът ви да избягва вербалната комуникация,детето вероятно ще има трудност при спазване на дистанция,която изисква общуването,тези деца обичат да докосват,бутат,да поддържат почти постоянен физически контакт.
Терпята вклячва различни специалисти и основно е насочена към качествата на вниманието и упажнения за развиване на когнитивните /познавателни/ функции.Успех!

Ето ви адрес на консултативен кабинет-гр.Варна
Бул. "Цар Освободител" 1А
Консултативен кабинет "Дъгата"
GSM 0887252274
e-mail: info@dygata.-дано там намерите нужната ви подкрепа.Ще се радвам да пишете отзиви след това.

Вероника, извинявай за спама, но погледни дали си изписала правилно мейла. В този му вид сега не ми изглежда като валиден мейл - след точката какво има - com? info@dygata.com или?

 info@dygata.com
 

Записвам се ,за да мога да следя темата .
Имам си тинейджърка...

Здравейте,

семейни познати се сблъскват със следния казус. Имат син, в четвърти клас, който доскоро се справяше задоволително в училище. От няколко месеца, обаче започнал да се държи притеснително. Апатично настроен е към всичко. Не му пука от нищо. Изпитва проблеми с концентрацията. Пример - сядат с баща му, за да учат урок и се занимават с него събота и неделя. В понеделник, вдигат детето, за да го изпитат и той не може и дума да продума. Респективно, получава двойка. Проблемът е, че дори и не се жегва от това. Отговорът на всичко е "Не ми пука" и "Голяма работа". Такова е отношението му към всичко.

Имат нужда от съвет от специалист, с който да работят, защото проблемът засяга отношенията в семейството. Бихте ли препоръчали някой?

Здравейте, jj okocha,

Често се случва деца на тази възраст да изживяват емоционални проблеми, в които нерядко източникът са училището, съучениците, учителите, с други думи - основната контактна група през този възрастов период. Проблемът, който и Вие описвате най-често обаче остава скрит от знанието на родителите, те не знаят каква е причината всъщност детето им изведнъж така рязко да смени линията в поведението си. Намаляването на успеха в училище и тази апатия (или емоционална изравненост), която описвате са ярки симптоми, които алармират родителите, че нещо става с детето им. Правилно е решението на тези хора да потърсят намесата на специалист.

Не знам дали питате за специалист в София, но ако е така, мога да Ви препоръчам мои колеги, към които могат да се обърнат тези хора (искам да се извиня, че пускам многократно в темата контактите им, но мисля, че това е полезно и за "новодошлите"):

Петя Хорозова - детски психолог
0888 354558, e-mail: petia_h@yahoo.com
Проблеми в поведението, детски страхове, затруднения в обучението, стресови преживявания

Анета Атанасова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт
e-mail: any.atanasova@gmail.com
GSM: 0896-892248

Силвия Давидова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт, понастоящем приема в Психотерапевтично студио "Синтагма"
е-mail: silvia.davidova@psyntagma.com

Надявам се да съм Ви била от помощ

Шехина, благодаря за бързия отговор. Аз също се извинявам на всички, че не прочетох, преди това, двадесетте страници   

Реших да ви пиша с надеждата, че можете да ми помогнете по следния казус:

Синът ми е на 11 месеца! Казва се Давид! Поради това, че мъжът ми бе ангажиран с 2 дълги командировки в чужбина се наложи да си гледам бебето сама! Имаме 2 баби - едната е много заета в работата си и едва през седмица го вижда, а другата е по-възрастна живее в провинцията и няма как да се наеме да ми помага! Та гледам си го сама аз това бебе, без да го лишавам от контакти с различни и много приятни хора! В градинките се срещахме с различни дечица!
Мама обаче се грижи изцяло сама със всичко свързано с отглеждането му! И това сладко бебе много се привърза към мен! Така се привърза, че в момента, когато реша да направя крачка и да изляза от стаята - той ревва със супер силен и драматично-раздирателен плач! Сълзи, сополи - до моменто в който не ме зърне отново! Да го оставя на баща му или друг близък и да изляза, дума не може да става-реве докато не се върна! Ужасно напрежение!
Забелязах това му състояние след едно боледуване! Първото му боледуване! Прояви се, когато се появи бабата от провинцията - дойде да ни погостува и да го види! Малкият явно я заподозря, че тя може да е човек, на който мога да го оставя за малко и веднага започна да плаче!

Таткото си дойде от командировката. Давид го позна, много му се радва, но в момента в който реших да изляза от стаята настана голям рев! И така вече месец къщата ни се оглася от сърцераздирателен рев, защото сами знаете аз трябва и да посвършвам по нещичко! С две думи в момента, в който не ме вижда започва да плаче и нищо не му отвлича вниманието!Добре че като съм там поне е усмихнат и ведър, но докога така???!!!

Иначе като темперамент Давид е много сладко бебе, закача се, пее на всички! Честно казано не бях подготвена за това! Не го очаквах! Мислех си даже, че е много отворен за хората, и за това съм шокирана и признавам леко поизнервена, че не мога да ида до тоалетната без неговите очичики да ме наблюдават! Да не говоря, че без него не мога и да изляза! Чудя се това разглезеност ли е или просто малкото човече си е решило да си опита силата и влиянието над мен!?

Питах педиатърката по този повод и тя ми каза, че това ще отшуми по нататък! Да съм го оставяла да реве повече!

Знам, че не съм единствената в това положение и точно за това много ми се иска някой опитен специалист да посъветва мен и другите майки, как да се справим стъпка по стъпка с този проблем! Не съм сигурна, че грозният рев до захласване много ще помогне и на двама ни с бебето, но ако човек с опит ми го каже ще се пробвам!

След нова година ще ми се наложи да започна работа отново! Майка ми ще го гледа! Какво ли ще се случи тогава - не ми се мисли! Настина ли моето хлапенце ще прекарва разделите си с мен с толкова тъга, напрежение и никакво внимание към нищо дуго! А всичики наши близки толкова го обичат, много са забавни, креативни и беб може да научи толкова много в тяхната компания, най-вече ако се отпусне с тях знам, че ще се почувства много щастлив и свободен!

Благодаря Ви за вниманието!
 

Здравейте,mama ginger разбирам че се справяте сама с задълженията у дома и имате нужда от консултация по проблема с привързването  и раздялата с детето си.Плачът е средство,с което детето освен ,че общува-то може да влияе върху поведението на възрастните.Функциите на плача са много-контрол,предизвикване на отзивчивост,и не на последно място изразяване на вътрешни състояния.Детето използва плача за да получи внимание,което може да означава,че другите средства за получаване на внимание не дават същия отговор от ваша страна,както плача.
Детето ви може би изпитва тревожност при раздялата с вас.Може да опитате да отделяте повече внимание към него през останалото време ,да откликвате на емоционалните нужди на детето,да опитате да виждате нещата от неговата гледна точка.
Тревожността от раздялата с познат човек обиковенно се появява около 6-тия месец,горе-долу тогава се появява и тревожността от срещата с непознати хора.Виждам,че и във вашия разказ двете неща са свързани и това не е случайно.Първия вид тревожност се свързва  дискомфорт от присъствието на непознат,вторият вид е свързан с отделянето от майката.как протича тази раздяла зависи и от това колко защитено и сигурно се усеща детето.Има ли ли сте по-продължителни раздели с него преди?
Детето изпитва безпокойство,когато отсъствате и когато е в присъствието на малко познат човек.
Не ви съветвам да го оставяте да плаче-щом плаче,явно нещо не е наред.С времето детето ще се научи да е по-толерантно към разделите-могат да помогнат заместители-играчка,снимка-нещо,което го кара да се чувства сигуен,защитен и когато мама я няма.Колкото по сигурно и защитено се чувства,толкова по-толерантно ще е към раздялата.
По време на раздялата детето вероятно изпитва тревожност,но и гняв.Реакцията на детето зависи от вида привързаност между вас.Какъв вид е привъзаността между вас е трудно да се определи по интеренет.Вие не пишете какво се случва от ваша страна след като детето започне да плаче при раздяла,какво се случва когато ви се е налагало да отсъствате и се върнете-как ви посреща детето?

 

то4но такъв проблем имам с 4 год ми малка щерка! болезнено е привързана  и то от  няколко месеца, тоест с връщането в бг август!с мене по цял ден,  тренираме даже заедно, ако тренирам задължително ме държи  за ръка и за да я пазя, ми проваля тренировката! като няма много хора е по-спокойна, но за градина изобщо не иска да ходи, пак ще пробвам на пролет, убеждаваме се, колко деца има да играят (те не умеят да играят и нямат игра4ки в градината), тя предпо4ита единствено моята компания и на дядо си, но той пък трябва да я води на работа и там, тя не иска да остане сама с директора или в стаята, а да я мъкне все при у4ениците не върви!у4ителките й ме видяха преди седмица, викат оставете я да пла4е ,вси4ки пла4ели, ама линда няма да спре, просто ще си пла4е и щ? се опитва да избяга да ме търси! продължава сагата! не харесва близостта на непознати и ги подбира по странен признак , мирис и светлост!да не забравя ние сме в тунис, мрази оби4ая с целуването, постоянно имаме обяснения, хората се обиждат, иди обяснявай на всеки!  и тя отказва,тоест приела е моят модел, да не целува сульо, но се изнервя при настоявания! да спомена, няма контакти с деца, вси4ки са големи  наоколо , няма паркове и градини, ако е топло и има деца аз я подтиквам и сама контактувам, но не вси4ки майки толерират и приемат малко загуба на време за да си говорят и опознаят децата! ако някой има идеи как да тръгнем на градина да помага!

Здравейте Вероника! Много се радвам, че така бързо откликнахте на поста ми!

Наистина от разказа ми не може да се придобие пълна представа за ситуацията, за това бързам да ви отговоря на въпросите:

Не съм се разделяла никога за дълго с Давид! Оставяла съм го през почивните дни в майка ми , но само през деня! Преспивал е една единствена вечер в майка! Когато го оставих, тогава все още не плачеше и се разделихме с прегръдка и усмивка! Ноща беше минала добре и на другият ден, когато отидох да си го взема той много ми се радва! Гушкаше и мен и баща си! Едно от интересните неща беше, че ме ухапа и то много силно, ние тогава много се смяхме, но сега си мисля, че това може да е било неговото неодобрение, че съм го оставила! След това оставяне сме били дълго време сами и не мога да определя дали точно то е предизвикало страхът да не го оставям и последвалата му реакция!

Когато го оставя и се опитам да ида в другата стая, той плаче! Като се върна той веднага спира да плаче! Обикновено го гушвам и му говоря, че съм тук, че съм отишла до банята и така опитвам се да му обясня с думи какво се случва! Ако съм го оставила по-дълго той доста страда и като се върна млъква и ме наблюдава аз го гушвам и напоследък той започва да се притиска много силно в мен и да издава радостен звук и един звук за задоволство, няма как да го опиша! Имам чувство че понякога ревът му е изкуствен! Опитвам се да ви обясня най-точно какво се случва, не знам дали успявам! От както започна да реве, съм излизала един път от вкъщи без него! Той беше плакал през цялото време и накрая беше заспал! Като се върнах той още спеше и като се събуди ме гушна! От тогава не съм излизала без него! Просто не искам да го тревожа! Искам наистина да намеря верният път към него! Не искам да пренебрегвам нуждите му от любов и сигурност!
Вероятно допускам грешки! Ще се опитам да си играя с него повече и да търся път към спокойствието му!

От две седмици съм сложила няколко меки играчки в креватчето му и го наблюдавам преди заспиване дали си предпочете някоя! определено обича да пипка нещичко! От както започна да плаче започна и да ме пипа по ушите докато ме гушка или му се спинка! И вечер когато си заспива в легълцето пипка ушичките на животните!

Определено имам нужда от съвет как да постъпя когато ми се налага да изляза и как да постъпя когато се върна! Ето днес в този сняг имам неотложна работа и ще трябва да го водя с мен! А в къщи са и баба и таткото!

Кърмила съм го 10 месеца и половина! Съвсем естествено той се отказа от него!

Дано успях още малко да ви обрисувам и проясня ситуацията!

Благодаря ви още веднъж, че ми дадохте надежда с отговорът ви!

Здравейте marsy наистина има дечица,за които е истинска радост да ходят в детска градина,и такива,за които това е кошмарно преживяване.Права сте -детето възприема вашия модел на поведение и това му влияе по-силно от всичко друго.Разберете кой е основният фактор-тревожността от раздялата с вас или тревожност свързана с другите деца в детската градина-бариера с езика,нравите,обичаите.Може да пробвате да я водите на детска градина отначало за час,като постепенно увеличавате времето.В началото стойте при нея-ако ви позволят,след това пред вратата.Но проблемът е свързан и с това как вие самата възприемате отделянето -изпитвате ли вина,нерешителност-ако тя усеща,че вие не сте убедена в избора си няма да се получи.Знам,че на българския пазар има една книга,която се казва"Моето дете тръгва на детска градина".Предполагам ще е полезна по тези въпроси.Успех!

Здравейте mama ginger ,това,че детето предпочита вашата компания и изпитва безпокойство,когато ви няма,след това ви гушва,когато се върнете само може да ви радва-това означава,че сте успели да изградите надеждна привързаност със сина си.В първите месеци от развитието си детето и майката са в симбиотична връзка,която постепенно отслабва.Недостатъчното или непоследователно удовлетворяване на емоциоалните потребности и "заявки" на детето могат да доведат до нарушения в емоционалната и познавателна сфера.С това искам да кажа,че оставянето да плаче-наистина действа,но въпросът е на каква цена.Ще се намерят много родители,които ще ви убеждават,че така са постъпвали с деца си и сега нищо им няма.На тях ще отговоря,че някои неща се случват въпреки,а не заради.
Емоционалното изнудване е знак,че има потребност,която търси задоволяване-от сигурност,от защита.Колкото по-удовлетворени са тези потребности -толкова детето щ бъде по-доверчиво към света и самото себе си.Това,че му обяснявате ,че трябва да отидете в банята,в другата стая-му създава чувство на сигурност..Не пренебрегвайте и собствените си нужди "вкарайте и други играчи"-майка ви,баща му-нека започне да вижда,че и с тях е забавно и интересно.Само вие знаете верния път към детето  и към себе си-неговото спокойствие е невъзможно без вашето,поне не за дълго време.Успех!

Вероника,
Благодаря Ви, че ми направихте този пред Коледен подарък - да ми вдъхнете увереност и да разбера правилният подход към детето си!

Щастлива съм, че има хора като вас! Благодаря от сърце и ще споделя опита си, когато вече всичко е наред!

Весели празници!