Консултация с психолог

  • 110 474
  • 611
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 2 694
Копирам и тук поста си от темата "Психолози и психотерапевти" - мисля, че е важно тази информация да стигне до повече нуждаещи се от нея:

"Момичета, преди време бях обещала да пусна повече информация за сформирана групова терапия с болни от анорексия, булимия и хиперфагия жена и девойки.Е, имам вече сигурна информация, че такава група ще стартира през месец май в гр. София.

Груповите сесии ще се провеждат веднъж седмично. Сесиите, доколкото разбрах, ще включват не само разговори, а и арт-терапия, действени методи, елементи от психоанализата и позитивната психотерапия - програмата е базирана на западния опит при лечението на нарушенията на хранителното поведение и е новаторска в по-голямата си част. Програмата засега е планирана като краткосрочна - с продължителност няколко месеца, но е възможно да има промени.

Условие за участие в групата ще е поне една индивидуална сесия, на която да се проведе психологично изследване на кандидатите.

За повече информация, пишете ми на лични, за да ви дам координати на психотерапевтичното студио, което ги организира. Не бих искала да ги пускам директно тук, за да не се приеме за реклама.
От друга страна мисля, че в България (и за жалост) стремглаво нараства броя на страдащите от тези нарушения и те имат нужда именно от компетентни и опитни терапевти, които да подпомогнат лечението."

# 511
  • Мнения: 5 460
Здравейте момичета Simple Smile
Включвам се пак с малко въпроси. Знам,че още сме малки и проблемите ми не са толкова големи засега,но все си мисля,че отсега може да се поставя началото им,та да се консултирам с вас на прав път ли съм или напротив.
 Първото,за което искам да ви питам е нормално ли е,че децата ми са толкова зависими от мен? Имам предвид точно от мен. Знам ,че прекарваме по-голяма част от денонощието тримата заедно сами ,но нормално ли е за тяхната възраст като изляза от стаята да започват да плачат или веднага да хукват след мен,дори и когато баща им си е вкъщи.А ако сме на друго място и има други хора са направо лепнати за мен.Само да се обърна и започват да плачат. Изобщо не се заиграват с други деца,ако не седя при тях и аз да играя. Не знам дали не са прекалено зависими от мен или е нормално засега.
Другото,което ме интересува - мислите ли,че е проблем да спим  в едно легло и кога трябва да се отделят. Засега не съм успяла да ги накарам да спят в леглата си повече от час,а и от доста време не съм правила усилия. Все си мисля,че ще дойде момент,когато сами ще искат да се отделят,но дали това  е така и дали не им вредя,вместо да им помагам?Знам,че има различни виждания по въпроса.Аз лично смятам,че е добре за детето да усеща топлина до себе си,да се чувства сигурно,както и всеки възрастен човек,но пък от друга страна трябва да се учат и на независимост.Как да постъпя? Да настоявам ли въпреки плача им да ги слагам в легълцата им?
Много ми е интересно да чета за проблемите с истериите на децата и с отказването,защото и аз вече се сблъсквам с тези проблеми и понякога реагирам съобразно съветите ви,но понякога не издържам и избухвам,особено когато и двамата налапат някакви боклуци навън и като им кажа НЕ,те само ми се смеят насреща и го правят нарочно. Или пък реват до небесата като тръгнем да излизаме или да се прибираме и всеки дърпа в неговата си посока или пък се тръшват на земята.И още куп други случаи.И честно си признавам,че понякога им повишавам тон и дори ги пошляпвам,от което много се срамувам,но има случаи ,в които просто не мога да се овладея. Някакъв глас ми казва,че тази моя реакция не е правилна,че децата не са виновни,но просто см толкова афектирана,че не мога да го послушам в момента. А уж съм спокоен характер. Може би проблема ми е точно,че мога много дълго да търпя и просто  в един момент като ми прекипи не мога да се владея.

# 512
  • Мнения: 1 008
Здравейте Djina,по въпроса за "нормално"-тази дума нищо не означава.Разбира се,че децата до около 3 годишна възраст се нуждаят от постоянно присъствие на грижещия се за тях-в повечето случаи това е майката.Рано им е да се заиграват с други деца-социализацията в истинския смисъл на думата започва около 3 годшна възраст именно затова повечето детски градини започват от тази възраст.
И дрг път сме повдигали въпроса за спането заедно.Има много мнения по въпроса-всеки родител има свои причини да спи с детето в едно легло.Разбира е,че е добре децата да си имат собствено легло и да спят там през нощта,но това не е задължително и на всяка цена-вие като майка имате способност да усетите кога е моментът и начинът да отделите децата.
Всеки родител се ядосва,вероятно на повечето се случва да реагират "неправилно".Фактът,че го разбирате е показателен за вашата способност да отделяте време и търпение за децата.От това,което описвате разбирам,че се получава ефектът на парен котел,който изпуска парата наведнъж-защото не я изпуска на момента.Когато сте ядосана не е необходимо да търпите и да се сдържате и преструвате-и без това децата усещат-можете да изразите гласно гнева си,да им обясните,че мама се ядосва когато.Не мислете,че не ви разбират-те усещат интонацията.Пошляпването се случва при повечето родители,но не помага.Вие имате способност за грижа,търпение и отделяне на време за децата си-това ви прави най-добрят родител за вашите деца.Пожелавам успех!

# 513
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Шехина честит рожден ден да си жива и здрава.   bouquet  bouquet

Последна редакция: нд, 16 мар 2008, 10:07 от dorothy

# 514
  • Мнения: 1 434
Шехина   Честит  Рожден Ден   newsm59    bdbaloni

# 515
  • Мнения: 1 008
Обърках темата Embarassed-моля модератора да изтрие поста.

# 516
  • София
  • Мнения: 2 019
Здравейте,
не знам дали питането ми е точно за тук, психолозите ще кажат, да не пускам нова тема.
Момченцето на мои приятели е на 5г. От бебе се клати при заспиване, но майката не се е притеснявала, защото много деца си имат странни методи на приспиване. Това обаче продължава и до днес. Прави го по няколко пъти на нощ, като състоянието му е полу сънено. Може би като се пробуди през нощта започва да се клати за да се приспи. Въпросните клатения, доколкото тя ми обясни, наподобяват правене на секс. Детето е по корем и се движи на горе, на долу. Сънят му по принцип е много неспокоен. Водила го е на психолог - не са конкретизирали някакво заболяване или отклонение. Мисля, че и АЕГ му е правила, също няма отклонения. Предложих й да попитам във форума на какво може да се дължи това поведение и имали място за притеснение? Или пък да я насочите към какъв специалист да се обърне за консултация.

# 517
  • Мнения: 1 008
Здравейте,shoshi затруднявате ме с въпроса-кое притеснява майката-това,че движенята наподобяват правене на секс?Майката се е консултирала с колега психолог-отклонение или заболяване въз основа на това клатене не може да се идентифицира.Явно майката е притеснена щом е правила дори ЕЕГ изследване.По отношение на специалист-клиничен психолог,лекар,който се занимава с психофизиология и неврофизиология.
За да се даде изчерпателен отговор се прави т.нар-анамнеза на съня-кога са започнали проблемите,какви са моделите на детето за справяне.Може майката да започне да води дневник на съня-кога и при какви обстоятелства се наблюдават подобрения и влошаване на съня.
Заспиването може да се преживява от детето като раздяла-затова могат да се изследват моделите на приемане на раздяла с близките.В зависимост от спецификата на конкретния случай могат да бъдат прилагани различни методи.При проблеми със съня е необходима консултация и на семейството,което обезпечава този ритъм на сън и бодърстване.Пожелавам успех!

# 518
Здравейте!

Синът ми е на 9. Забелязвам, че когато играе с приятели иска да става на неговото и когато някой му откаже "престава" да му е приятел и започва да играе с друг като казва на него, че му е приятел. Говорим много за това какво е приятелство, че не може това, което желае да се случва винаги и, че трябва да уважава и приема чуждото не. После се извинява, но след седмица всичко се повтаря. Бихте ли ме посъветвали как да постъпвам? Усещам, че някои майки вече са го набелязали като нахален и това допълнително ме натоварва.

# 519
  • София
  • Мнения: 2 019
Вероника, благодаря за отговора. Майката се притеснява от неспокойния сън на детето, от движенията по принцип. Написах го така както ми го обясни тя, за да придобиете представа какво точно прави детето. До колкото ми обясни движенията не са провокирани от нещо преживяно, защото го прави абсолютно всяка нощ в продължение на години. Можете ли да ми кажете конкретно име на специалист?

# 520
  • Мнения: 1 008
Здравейте shoshi -знам,че д-рБожидра Димитров се нтересува от проблемте на съня,а иначе клиничен психолог като Божинова например-работи на 4-ти километър.
M.TEO -най-вероятно синът ви е единствено дете в семейството,тогава се случва "синдромът на звездта",когато цялото внимание е единствено за детето,което се чувства като център на света.Мога да ви препоръчам повече социални контакти и сблъсък с това,че не винаги ще е първи във всичко и никой не е длъжен да се съобразява само с него.Нека разбере,че обичта и вниманието трябва да се заслужат/от приятелите-родителската любов е безусловна/ и не е трагедия ако не е първи,ако не се случи така,както той желае.Не му спестявайте всички ситуации-нека понесе отхвърлянето от другите,така по естествен път ще се научи да чува и другото мнение.Но детето е още малко-около 12 година започва да разбира и приема позицията на другия,затова са безрезултатни обясненията-на тази възраст не може истински да разбере и да почувства другото дете.

# 521
Вероника - благодаря много за отговора. Наскоро се роди дъщеря ни, и това усложни доста ситуацията..... Sad . Права сте, че често се опитвам да му спестя тези ситуации, съветвайки го да си стои у дома, а да не ходи на гости при някои приятели, за да предотвратя неприятностите.....Грешка от моя страна......Понякога преувеличавам нещата, представяйки си бъдещето, в което той ще е изолиран и неспособен на социални контакти и адаптация, ще използва другите и ред подобни..........Май имам нужда от справяне с някои неща в себе си.........

# 522
  • Мнения: 1 008
 M.TEO с раждането на дъщеря ви е настъпил много труден период за сина ви-това обяснява поведението му-той се чувства изместен и застрашен,иска поне другите да му дадат обич и внимание щом в семейството вече има нова звезда.Няма да ви е лесно,но той преминава през труден етап,който ще го научи на това,което желаете-да отстъпва и да се съобразява-просто му трябва време и много обич.Пожелавам успех!

# 523
  • Мнения: 811
Здравейте, почти преодоляхме кризите (истериите на дъщеря ми - 4 г. и 6 м. за ходенето в градината), така и не разбрах от какво бяха породени, но преминаха, сега ходи на градина и ми се усмихва на тръгване, дано да трае повече време това. Не знам обаче дали все пак нямаме нужда от професионална помощ и двете - да се научим как да се справяме с тези моменти. Какво бихте ме посъветвали за ходене при психолог и можете ли да ми препоръчате къде?

# 524
  • Мнения: 1 008
Здравейте Д.Стоянова,радвам се,че дъщеря ви се адаптира.По въпроса за психолог-това е лично решение и ако изпитвате подобна необходимост ще ви дам координати-за кой град става дума?

Общи условия

Активация на акаунт