Консултация с психолог

Здравей, mimmy,

В коментара ти има зрънце истина и тя е, че психологическото съветване (което не е консултация, да не говорим за терапия...и особено в интернет) е най-малко ефективният подход към проблемите в психиката и поведението изобщо. Знаеш ли, дори често не напомня за хороскоп, защото дори и хороскопите се опират на нещо обективно - звездите. Докато психолозите се опираме на примерно две изречения на тревожен и объркан родител. За да може да има същинско съветване, на нас ни е необходима първо - една спокойна майка, второ - разгърната картина на проблема и трето - възможността да наблюдаваме как се развива той и има ли ефект от нашата намеса. Това е далеч по-лесно на ЛС, например, макар че отново отбелязвам - интернет не е особено подходящ за всякакъв вид психологическа помощ. Като начало на личен контакт - да, като единствено средство за контакт - категорично не.
Що се отнася до конкретните и полезни съвети - много лесно да се каже просто един алгоритъм от стъпки и той да не доведе до никакъв ефект. Практиката познава работещи и общи и много конкретни варианти.

Що се отнася до твоя въпрос:


Всъщност, ако прочетеш внимателно моя коментар, особено неговия финал, ще видиш, че на въпроса ти вече има отговор.

Приятен ден

И твоят ден да е приятен.
Винаги сам била на мнение, че ако позволиш на децата да ти се качат на главата, те ще си останат там завинаги. Не звучи психологически, но обикновенно е истина. Дори бебетата чустват, кога плача им дава резултат и се научават да се възползват. Не мисля, че ако едно дете бъде оставено да поплаче час-два , това ще го травмира за цял живот. Ако това не помогне - ами прекратяваш опитите за известно време и после пробваш по друг начин.

И това не е психологическа консултация, а просто съвет. Всеки сам решава, да го приеме или не. Това им е хубавото на съветите.

Така е и е обяснимо - децата приемат родителя (или този, който се грижи основно за тях) за единствена връзка със света, който още не познават и ги плаши. Представи си едно дете, което е напълно зависимо за удовлетворението на желанията си от желанието на възрастния да се погрижи за малкото? Естествената реакция на детето е да "манипулира" родителя. И наистина родителят е този, който трябва да постави границата кои желания на детето да бъдат задоволени и кои не. Това е част от социализирането на детето, от това то да се научи, че в живота не винаги неговите желания могат да бъдат задоволени. Има обаче едно "но" - има деца, при които необходимостта от присъствието на родителя е много изострена. Така както има и такива, които примерно заспиват единствено, ако родителят излезе от стаята. При първите, ако родителят символично "изоставя" детето, тогава когато то се нуждае от присъствие и внимание, и това се случва системно - да, това обикновено резултира в травма. Ето защо и подчертах - вариантите са много и да се дават единствено съвети на принципа "опитай това, ако не стане - опитай вариант Б" според мен не само може да не помогне, но и в значителна степен да навреди. С това не визирам твоя съвет, а пиша по принцип.

Благодаря за съветите и съжалявам ако по някакъв начин съм предизвикала някакъв конфликт по темата. Аз реших,че за сега наистина е по-добре да оставя нещата така. Може би наистина децата са по-чувствителни или поне момиченцето,защото момченцето успявам да го оставя да поспи в леглото си и ако имам сили да го накърмя и да го върна обратно в леглото му няма проблем,но малката само ако я сложа в легълцето й писва веднага. Явно че няма спасение в метода - остави я да пореве и ще се умори,при нея просто не се получва,плаче си с часове,защо да го мъча горкото,то просто си иска мама. Представям си ако аз съм уплашена и поискам мъжа ми да ме гушне,а той ме отпрати и ме остави сама в стаята как ли ще почувствам -гадно и самотно. Не искам детето ми да разбира какво е това чувство,нито сега,нито по-късно (макар че тогава това няма да зависи само от мен). Не знам кое  е по-правилно - да я накарам сега да се чувства уютно,макар не винаги след това живота да й предлага същото или отсега да я тренирам за лошото,което  й предстои,но май предпочитам първия вариянт. Надявам се да расте сигурна,че винаги ще има поне един човек,на когото винаги ще може да разчита.
Дано не греша

Djina, имаш близначета момченце и момиченце.
Това е чудесно, независимо кой къде спи.

Всеки сам решава, кое е най-добре за децата му. Не се чуствай задължена да се съобразяваш нито с моите съвети, нито с тези на някой друг. Успех и щастливи деца.

И не си предизвикала конфликт, а малък спор, което не е нещо лошо. Хората не са длъжни да са на еднакво мнение и могат да го обсъдят. Даже тук.

Джина, привет,

Както и mimmy каза - конфликт не е имало, така че не се притеснявай за това
Това, което много ме зарадва в поста ти, че преценяваш нещата и, условно, от позицията на децата ти - това ще ти помогне и по-нататък в изграждането на душевната връзка с тях. "Надявам се да расте сигурна, че винаги ще има поне един човек, на когото винаги ще може да разчита" - така е, ранното детство полага основите в нагласите на възрастния към живота. Адаптацията към суровия свят, в който живеем, следва да става бавно и внимателно.

Пожелавам ти много емоции с твоите две слънца 

Джина, не давам съвет, а споделям личен опит. И ние сме с близнаци в къщи. Ако сега не можеш да ги "изкараш" от леглото няма да успееш до пубертета. Аз заместих спането в нашето легло с галене по гръбчетата,, по косата, държаш им ръцете, като постепенно съкращавах времето за приспиване. Несравнимо е чувството да заспиваме с тях, но мисля, че това не е добре за децата. Сега сме на три години и спането в леглото на мама и тате е само в почивнитв дни на обед - като награда.

Започвам да ви разказвам за какво става дума...то не че и аз знам точно, но се надявам да ми дадете светлината в тунела...
Преди около 3-4 седмици детето ми започна да заеква отново...повода може би е смесен- аз и се карах- викахме си двете, моята нервност, кучето ни я изплаши на два пъти (бабата го изтърва от мястото му)...в началото заекваше само на някой срички- на за-що, на- на и на да-. След това се увеличи заекването...много серионо стана- толкова се притеснявах че и моя въздук спираше...а когато отиде при баба или говори на дете се успокояваше...
Та така събота замина с моите родители на море...първия ден е заеквала, след това мама казва че почти не заеква...много рядко по-два пъти повтаряла думи...но все пак заеква...

Другия проблем...майка твърди, че виновна съм аз защото съм я оставяла да си облича каквото иска, да прави общо взето каквото иска...да и се моля...с една дума тя твърди че много съм я разглезила. А след като започна да заеква аз разхлабих положението и всякакви опити за възпитание- за да се успокои детето...и да се нормализира говора...
Но и причините за които се караме и преди и сега са еднакви...да ви дам пример...стоим в парка около час, но вече трябва да си тръгваме и тя започва да плаче, защото не е скачала на замъка...ама рев с много екстри...
Не става нещо по нейното, общо взето когато е преуморена-рев...А иначе в повечето случай когато и кажа нещо, но без да я моля с учтив тон- става както аз и кажа...
друг пример- от както са заминали в събота тя не иска да се къпе там в банята на хотела- а хотела е с 4 звезди- не е от банята...като падне и като има раничка- става много страшно- много тежко го изживява...не иска а се къпе...Аз по принцип и казвам, че ще има въшки ако не се къпем, тя мисли и се съгласява да я изкъпем. Или и обяснявам, че ще и пазя раната и пак се съгласява. Но майка не може да я накара...тя съвсем мекушаво се държи спрямо нея...и се притеснява да не се скарат...Майка твърди че не трябвало да и позволявам така да си избира дрехи, тя да взема решения, даже се притеснява че обича да и играе с дрехите си- казва че не била виждала дете така да играе с дрехи...с една дума много ми било разглезено детето- пак да повторя, много съм я гушкала целувала и т.н....

Кажете ми кой греши, кой е прав?
Нормално ли е това детско поведение? Нормално ли е така да се тръшка и да иска всичко по нейната да става...

Много ме притеснява психичното здраве на дъщеря ми, дори прекалено, страх ме е че зараи мен започна да заеква...
А тя беше почнала да заеква на 2г. възраст- точно от несъответствие с мислите и говора...като играехме заедно бях и купила едни букви пъзел- правехме къщички, легло, килимче, кошарка...и тя научи всички букви, и все още знае коя буква на кого е...тогава много бързо отшумя...може би нямаше и месец...

Но сега говори страшно много, не млъква и на моменти се изразява с думи на възрастен човек, вкарва идей които са много логични за нейната възраст, сега като ми напомняш не знам дали може от това да е...но е напълно вероятно...

Може да се притеснява и за мен, като ме вижда че аз се притеснявам, но наситина ще направя всичко възможно и ще повярвам, че проблема ще отшуми-за да е спокойно дететоsmiling smiley Аз се притеснявах, че съм я стресирала, че нещо я е стра от мен...а то детето може би се е притеснявало, че аз се притеснявам...

Казвайте сега...приемам и негативни мнения...и се надявам на такива, който ще ни помогнат...

А на колко години е дъще ря ти?

На 3г и 4 месеца...

Синът ми /3 г. и 3 м./ придължава да си смуче пръстите два /палеца и показалеца/. Беше спрял, но като тръгна на детска градина започна отново и до сега. Вече изчерпах идеите си за справяне с проблема. Днес намазах пръстите със синя сладкарска боя, но тя се отми. ТАзи вечер беше наказан без приказка за лека нощ, но пръстите пак са в устата. Моля за идеи.

за пръстите мисля, че има шанс сам да ги откаже, когато децата започнат да му се смеят заради навика. Не съм психолог, де, само съм чела за такива случаи. Кажи му, че е голям и не му отива 

Здравейте!
Детето седи в кошарата и се поклаща напред-назад и когато звучи музика, и на тишина. Двама педиатри дават противоположни мнения. Затова се обръщам и към Вас. Според единия лекар, така бебето изразява чувствата си. Следвайки неговото мнение, детето на наши близки се поклаща все още така в трети клас!Според другия лекар това е израз на скука и е лош навик, затова детето трябва да бъде залъгвано с други занимания в тези моменти.Как да постъпвам?
Благодаря Ви предварително!