Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.

Консултация с психолог

111 250
611
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
  
  За да мотивирате децата си и да насърчите потенциала им, създайте благоприятна среда за растеж. Подхранвайте интересите им, стимулирайте креативността им и развийте уменията им. Осигурете възможности за самостоятелно изследване и учене, като ги подкрепяте и насърчавате да бъдат любопитни. Освен това предоставяйте положителни примери и насърчавайте добротата и съпричастността към другите.
- Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
  
  За да подготвите децата си за избягване на насилие и продавачи на наркотици, важно е да говорите с тях по начин, който е подходящ за тяхната възраст. Можете да им обясните опасностите от такива хора и как да останат в безопасност. Насърчавайте ги да споделят притесненията си с вас и изградете здрави взаимоотношения с тях. Учете ги да разпознават признаците на потенциална опасност, без да ги карате да се чувстват прекалено тревожни или параноични.
- Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
  
  Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е често срещано неврологично разстройство, което обикновено се проявява в детството. Характеризира се с трудности при поддържане на внимание, концентрация и контрол на импулсите. Децата с ADHD може да изпитват затруднения в академичните среди, да проявяват хиперактивност и да имат проблеми с фокусирането върху задачите за продължителни периоди от време. От решаващо значение е тези деца да получат специализирана подкрепа и терапия, като се използват подходящи методи за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени както в училище, така и в ежедневието си.
- Как мога да помогна на детето си да се справи с коремната болка и гаденето преди училище?
- Как мога да помогна на сина си, който е болезнено привързан към мен и изпитва ревност към новороденото бебе?

# 150 25 апр. 2007, 12:48 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Напоследак много често се обвинявам че съм лош родител за по малкото си дете. Когато разбрахме за увреждането на Вики по-малкия беше на 1г и3-4м. Започна се едно лудо ходене по болници санаториуми рехабилитации и какво ли още не. Малчугана го гледаше баща му,свекърва ми и приятелки.Аз все бях някъде с батко му. От малак е много самостоятелен оправя се сам с всичко и от нас не иска помощ за нищо. Ядене ,обличане,учене и т.н. дори когато се наложи да отсъстваме и двамата от вкъщи той се грижи и за батко си.До тук добре, но напоследак ми прави впечатление че неиска да стои с нас отива и се затваря в другата стая.Играе сам или гледа телевизия.Понякога ходи да играе навън но няма много приятели повечето не играят с него защото родителите им не разрешават заради Вики. Днес учителката му ми се обади за зеленото и трябваше да отида по никое време в училище бяха междучасие и го заварих седнал на земята в училищния двор да играе с едно момче от класа и с едно циганче дето бяха заедно в предучилищната. Стана ми много мъчно. Снощи пък батко му каза ,че когато се виждат в двора на училището той се правел че не го познава. Иска ми се да разговарям с него като се прибере но незнам как да постъпя.Той винаги се е държал на разстояние от мен,незнам как ще приеме един такъв разговор с мен. Дали да поговори баща му с него или пък двамата./за мен това е по добрият вариант/.Той е много привързан към него и мисля,че резултата ще е по-добър. Обичам и двете си деца и винаги се старая да им го показвам но явно някъде греша. Уж обяснявам на по-малкото че батко му има нужда от повече грижи и внимание а нещо не се получава. Много искам да разбера странното поведение на моя малък голям първокласник. Искам да знам къде греша докато не е станало късно. Моля ви посъветваите ме какво да направя и как да постъпя.

# 151 25 апр. 2007, 13:08 ч.

София
Мнения: 2 353

Скъса ми сърцето Sad

.Дано намериш решение.Опита ми показва, че обикновенно "здравото" дете копира отношението на родителите към "не толкова здравото".Това не означава, че искам да ти насадя допълнителни самообвинения.По скоро опитай се пред него и особенно пред чуждите хора да показваш равноправие между "не толкова здравото си дете" и останалия свят.Майчинския ни инстинкт ни кара неволно да обгрижваме и пазим повече "нуждаещото" си дете.Това изобщо нямам представа как изглежда в главицата на другото дете.Моята дъщеря не обича да споделя мислите си относно брат и.Знае, че това ме натъжава и таи в себе си своите притеснения.Стискам палци. Praynig

# 152 25 апр. 2007, 13:17 ч.

Мнения: 534

Трудно е да се дават съвети ,защото всичко е много индивидуално.Не може да се очаква от дете на 7 години да разбере защо получава по-малко внимание.Нищо ,че е като че ли преждевременно пораснал.Дистанцирането с брат си и другите деца ще го надрастне,но за да не се задълбочи разстоянието между теб и него е добре да опитваш да правите повече неща заедно,но без да се натрапваш,неусетно,да отделяш време само за себе си и него.Така ще започне не само да чува ,но и да усеща че е важен за теб.И аз имам такъв проблем и понякога ме обвинява по-малкият ми син,но ние имаме силна връзка и той по-скоро изразява гняв и му минава,а не се затваря в себе си.

# 153 25 апр. 2007, 13:26 ч.

Мнения: 474

Когато родих малката голямата беше на 7г,от тогава все ми помага супер много тази година учи и пише със сестра си която е първокласник и имаме проблеми с ученето,вечер и чете приказка и т.н.голямата обаче закъса с френския тази година снощи и направих забележка да се стегне и да учи повече тя се обърна и ме упрекна че както уча с малката така и с нея да уча.Та извода е следния децата ревнуват и даже и да им дадем основателни доводи в определен момент те си искат своето.Според мен Гери вного правилно те съветва.Детската душа е много ранима.

# 154 25 апр. 2007, 15:45 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Благодаря ви за бързите съвети. И аз като Гери мисля,че дистанцирането ще го надживее. Притесняваме обаче да не се задълбочи пропастта между нас. Опитвам се точно по този начин да му отделям повече време и да правим разни неща заедно но нещо не се получава. Чудя се понякога какво си мисли малката му главица.
Мисля да поговоря с училищния психолог. Има моменти в които си мисля,че съм родител с "увреждане" и немога да контактувам с нормалните деца. Винаги съм се стремяла различното дете да се интегрира в обществото да го приемат и да не се чувства различен. Е успях ,но цената коята плащам е страшна за сметка на другото здраво дете.Много искам да успея да поправа тази грешка.

# 155 25 апр. 2007, 22:10 ч.

Мнения: 2 084

Имаме си вече референтен учител!

# 156 17 май 2007, 19:33 ч.

Цитат на: neznaehta в пн, 26 мар 2007, 19:12

Здравейте , аз съм " neznaehta" и съм психолог. Работя с деца от 0 до 12 години.Работата ми е психоаналитично ориентирана. От 7 години работя като психолог в Дом за медико-социални грижи за деца и Дневен Център за деца с увреждания към същия дом (град Габрово). Ще ми е приятно да съм ви полезна и да мога да отговоря на въпросите ви.

daite si telefona za vrazka

# 157 17 май 2007, 21:22 ч.

Мнения: 4 572

Цитат на: anetatuneva в чт, 17 май 2007, 19:33

Цитат на: neznaehta в пн, 26 мар 2007, 19:12

daite si telefona za vrazka

# 158 18 май 2007, 17:21 ч.

Цитат на: NADY в сб, 19 мар 2005, 09:44

Здравейте,
искрено се радвам, че вашият форум така бързо се разви и го има в нет-пространството.
От четири години работя като психолог, предимно с деца от 0-16 години. Ако имате потребност и въпроси, на които нямте отговор, бих могла да кажа мнението си. Надявам се да успея да мотивирам и колегите от екипа ни да подкрепят тази идея.

molja konsultiraite me. sinat mi e na7 godini i v klasa mu ima 2 deca koito go pritesnjavat, posjagat mu i go draznjat.mnogo sa agresivni. tova mu se otrazjava zle ,stava agresiven i se darji losho s men. molja kajete mi dali da go premestja v drugo uchilishte. mnogo sam raztrevojena.
ako mojete da mi se obadite na tel. ХХХХХХХХХХ -ani

---------------
Разменяйте си телефоните на лични, Интернет пространството не е толкова обезопасено откъм злоупотреби Wink

Последна редакция: пн, 18 юни 2007, 22:52 от [desi]

# 159 18 май 2007, 17:28 ч.

Цитат на: anetatuneva в чт, 17 май 2007, 19:33

Цитат на: neznaehta в пн, 26 мар 2007, 19:12

daite si telefona za vrazka

daite si telefona za vrazka ani -ХХХХХХХХХ

---------------
Разменяйте си телефоните на лични, Интернет пространството не е обезопасено откъм злоупотреби Wink

Последна редакция: пн, 18 юни 2007, 22:53 от [desi]

# 160 19 май 2007, 11:24 ч.

Цитат на: NADY в сб, 19 мар 2005, 09:44

# 161 19 май 2007, 11:48 ч.

Мнения: 4 572

Здрасти Мишето. Кликни на "Отговори" под последното съобщение и в прозореца пиши каквото искаш да ни кажеш. После кликни на "Публикувай". Hug

# 162 3 юни 2007, 11:29 ч.

Мнения: 5 519

Здравейте! Искам и аз съвет ,макар може би проблема ми да не е толкова сериозен. Имам близнази на 8 месеца и все още заспиваме само докато сучим и през по-голяма част от нощта спят при нас. Знам,че аз съм ги научилатака,но като бебета плачеха много и нищо друго не помагаше,а и бях толкова изтощена от постоянното будуване,че ги вземах при нас само и само да поспя няколко часа. Сега вече са по-големи,но всеки опит да ги оставя будни в леглото и да ги чакам да заспят е меко казано неуспешен. ДАвам водичка,биберони - нищи не помага,започва един рев на два гласа и това.Оставях ги няколко пъти да поплачат,дано се уморят и заспят,но не става,дори да са много умерени. Даже гася лампите да не ме виждат,но те се надигат в леглата и гледат жално към мен.И естествено аз не издържам.Не знам кое е п-правилно,но само като ги слушам така и ми става мъчно-горките,какво ли е да си толкова малък и да те оставят самичък.Не искам да растат нещастни деца,но понякога ми става жал и за самата мен,защото се борим по 1 час и повече ,докато заспим-единия се върти,другия се мъчи да спи,събуждат се един друг и всичко започва отначало. Искам да съм добра майка,но понякога и аз губя търпение. Надявам се да ми дадете някакъв съвет или поне успокоение.

# 163 5 юни 2007, 10:54 ч.

Мнения: 2 694

Здравей, Джина Hug

Моят съвет и като психолог, и просто като човек, е да слушаш потребностите на дечицата си. Децата са много различни и макар че всички се нуждаят от близостта на майката, явно твоите близначета са особено чувствителни към твоята близост. Затова, ако опитите да ги оставиш в леглото да заспят сами са неуспешни, по-добре не ги мъчи. Правилно е това, от което децата ти имат нужда и ти си най-добрата майка за тях, защото чувстваш какво е правилно за тях. Поне от това, което си написала, мисля, че е по-добре на този етап дечицата да спят при вас - моментът да се отделят все още не е дошъл.

Пожелавам ти един много хубав и усмихнат ден bouquet

# 164 5 юни 2007, 11:57 ч.

София
Мнения: 8 397

Този съвет звучеше като хороскоп. Нищо конкретно и полезно, освен - Ами като не можеш да ги отделиш, ще си спят при вас. На моя позната дъщеря и е на 5 гщодини и още спи с родителите си, заради подобни съвети. Тя разбира се, си знае най добре, кое е хубаво и полезно за нея. Да спи при мама и тати.
Ами ако никога не дойде момента да спят сами?

Препоръчани теми

хомеопатичен пордукт за нервно дете

Информативно за хомеопатията

Търся съвет – дете с дислексия в трудна училищна среда (частно училище, 6. клас)

Как да научим децата да пишат правилно трудните думи?

Причина:

Причина: