Умеете ли да се наслаждавате пълноценно на нещата?

  • 2 075
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
На храна, да, мисля, че умея да се наслаждавам. Пък съм и чревоугодник. Heart Eyes
Но на други, по-съществени неща, не напълно. Понякога, да. В повечето случаи, не.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 407
Основна житейска философия ми е да се наслаждавам на всичко, което ми се случва, на което попадам, което консумирам.
Знам, че си заслужава да ти се запомни ника.
Подкрепям.
Много мразя изобщо да бързам.
Всичко, от сутрешното ми отваряне очите започвам, бавно, с наслада да върша сутрешните ми занимания, душ, кафе, цигарата ми с кафето, след това важната задача да избера какво да облека, след това да се полюбувам на вида си в окончателния му вариант, след това излизам, в колата слушам музика, а когато стигна в офиса, започва нов ритуал, преди който не поемам никога ангажимент- да си включа компютъра, кафе, разбира се, мейла да си видя и чак след цигарата с кафето, мога да приема когото и да е, дори и шефа ми, освен, ако не иска да сподели сутрешното ми офисно кафе, но от личен опит знае, че едва ли ще чуя какво ми говори.
Ето, какво признание направих, цяла житейска философия събрана в една сутрин.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 750
Може би ще изместя малко темата, ама да питам: Умеете ли да се наслаждавате пълноценно и на любовта или и с нея "преяждате"? За мен и тя е към графа нетрайни и имащи край в повечето случаи. Освен любовта към детето ми, към нея мога да се връщам всеки миг и да я преоткривам постоянно.

# 18
  • Мнения: 2 212
Аха, бавно е ключова за темата дума... а в повечето действия, най-учудващо, дори в приятните такива, едно надбягване с времето, галопиране и какво...за къде толкова сме се разбързали като се замислиш ...  ooooh!

# 19
  • София
  • Мнения: 1 750
Бавно, но и отдаващо се на самото изживяване, глътка или хапка. Щото, ако докато хапваш сладолед бавно, си мислиш за купа мръсни чинии, например, къде отива удоволствието?!

Последна редакция: нд, 12 авг 2007, 22:50 от Tatalina

# 20
  • Мнения: 2 212
Tatalina, дори съм ти благодарна за изместването на темата...това също е много интересна страна на нещата... и точно любовта също е най-сладка, когато умеем да и се наслаждаваме...но там пък, примерно когато знаем, че можем да сме с някой постонянно и винаги, когато поискаме, не умеем да му се радваме, но когато знаем, че е за кратко или пък когато сме влюбени в началото и пепрудите пърхат тогава...времето и цяла вечност да е минава като миг и все не ни достига, и все не сме се насладили достатъчно... Тантрата (за която ме просветли Кейси) учи на такова бавно отпиване от чашата на удоволствието...ама пусто като те изгаря страстта и хормоните, как да го "изядеш" бавно човека  Crazy

# 21
  • Мнения: 5 370
Бе какво ти бавно изяждане, когато е бил, примерно, в командировка известно време? Grinning
Апропо, сетих се нещо-не знам колко е вярно.
Стинг и жена му Труди били спецове по тантрическия секс и го "откарвали" докъм 7 часа на сеанс.
Е те това ако ме просветлите как става. Shocked Пък и си е загуба на време, все пак.
(Естер, приеми извинения за леко майтапския ми уклон.) Grinning

# 22
  • София
  • Мнения: 3 407
Аха, бавно е ключова за темата дума... а в повечето действия, най-учудващо, дори в приятните такива, едно надбягване с времето, галопиране и какво...за къде толкова сме се разбързали като се замислиш ...  ooooh!
Бавно е ключова дума, Естер.
Но да не го бъркаме с флегматично.
Бавно, означава ленивата грация на мързелуващ и протя-я-я-ягащ се хищник, което, обаче, изобщо не означава, че всяка една секунда не може да скочи и да впие зъби във вратната артерия, пардон, в щастието.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 099
Или бързо и продължително....  Thinking

# 24
  • Мнения: 2 212
Не, не го бъркам с флегматично...за мен флегматично носи отрицателен заряд - нещо, което правя с неудоволствие, насила, едва-едва...а бавно, това бавно, което имам предвид е точно с наслада и потапяне в удоволствието и стремжа да се задържиш по-дълго на гребена на вълната...

# 25
  • Мнения: 2 070
Зависи от настроените ми, от състоянието ми в момента. Ако нещо ми е нервно не мога съвсем да се отдам на дребните удоволствия. Понькога пък присъствието на детето не го позволява - ако е книжка, списание, шоколад...

# 26
  • Мнения: 2 891
Хмм, не мога да отговоря. Някои неща, които много съм искала и съм получила, усещам че приемам като даденост. Дали се изразих добре? Толкова много съм ги искала, че е "задължително" трябва да станат и като станат, все едно е било по план. Виж, изненадите са друга работа  Grinning

Сега се сетих с какво удоволствие наблюдавахме новата ни пералня, преди три години. Беше първото нещо, което заедно бяхме купили. Гледахме я как центрофугира с огромно удоволствие. После събирахме пяната, защото Вальо беше сипал прах за ръчно пране и стана мамо, мила майчице  Mr. Green

Последна редакция: пн, 13 авг 2007, 09:33 от jj okocha

# 27
  • Мнения: 803
И да и не...Когато дойде времето на дългочаканата почивка се опитвам да попия всеки миг, да го запечатам в съзнанието си и да му се наслаждавам до последно. Но докато се наслаждавам на всичко, в съзнанието ми се прокрадва мисълта, че след 4 дни (примерно) почивката свършва...И е много гадно, защото хем се наслаждавам, хем мисля за края. Close

# 28
  • Мнения: 1 681
Случвало ми се е, да забравя, че умея Grinning
Рядко, за мое щастие.
Понякога като се окажа на ръба, буквално, преносно, и се осъзнавам бързичко, че нещата трябва да са бавни и си спомням, че може да е за последен път. Нищо не отрезвява толкова качествено като усещането за обреченост и край. И почвам да си пуша по-бавно цигарата, да си пия на малки глътки кафето, да не слагам припряно децата в леглата вечер, да не гледам часовника и да смятам колко малко време ми е останало за спане... Обикновено ми се получава и съм една самодоволна и благодарна на самата себе си, че съм се научила на това Wink

# 29
  • Мнения: 9 865
Не, изобщо не умея.

Общи условия

Активация на акаунт