Експекто патронум!

  • 2 744
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 070
Помня как да не помня... До един през нощта навън, чува се музиката от лятната дискотека на Будапеща... Ти помниш ли крушата? Май с теб в по предтинейджърските години повече си "играехме" , а не в най-най-детските... Даже ето рима ми дойде:

Помниш ли крушата
и тавана на Илюшата...

 Joy

# 16
  • Мнения: 494
Когато видях първият ми син,за първи път,току-що роден:никога не съм била толкова щастлива...върховно щастлива...и сега,като се сетя за усещането,ми премалява Heart Eyes

# 17
  • Мнения: 2 818

Езерната планина. Лятна планинска утрин. Изкачване на разсъмване. Чувам музиката. Виждам красива зелена поляна, заобиколена от скални масиви. И езерата са там. Кръг от хора, светли хора. Започва танц. И той е там. Вплетени ръце. Безмълвни погледи. Босите крака докосват тревата. Толкова е приятно. Свежо. Вълнуващо. Забравям за болката в крака.  Танцуваме заедно. Сливане с всичко наоколо, прилив на енергия. Гледката. Вълшебство. Поглед. Прегръдка. Думите са излишни.. Душите се познаха.



 Hug Heart Eyes

# 18
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Уффф, много трудно бе!
Мисля, че най-щастливите ми спомени са от детството, но някак си не е конкретна случка, а светоусещане Crazy Не мога да го обясня...

Точно това исках да кажа. Цялостното усещане за детството е щастие.
А раждането на децата ни, моментите с любимите мъже...Те са търсени от нас, стремяли сме се към тях.
Докато усещането от детството е точно магично...

# 19
  • Мнения: 25 633
Мигът, когато синът ми за първи път ми се усмихна.  Heart Eyes
Беше на 1 седмица тогава.

# 20
  • Мнения: 274
Раждането на дъщеря ми, навярно. Heart Eyes
Много са, но мисля, че този е най-хубавият ми момент.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 750
Maktub, усетила ли си тази езерна красота? 

# 22
  • София
  • Мнения: 3 099
Аз първо се сещам за един върховен момент, когато случайно един мъж намери G-точката ми for the very first time... А иначе има много материал за такава магия в моя живот...

# 23
  • Мнения: 2 070
Уффф, много трудно бе!
Мисля, че най-щастливите ми спомени са от детството, но някак си не е конкретна случка, а светоусещане Crazy Не мога да го обясня
Деси, помниш ли?


Мога да ти припомня конкретни...

Разни игри в двора на Женито
Експедицийте "по барата" и в строежа дето вися дълги години незавършен - Библиотеката до пазара в центъра...
разиграване на "Неприлични танци" и най-вече момента с вдигането на ръце - у Светла...
Кънки и скейтове по нашата улица, верно тогава нямаше толкова коли...
Режим на тока и ние сме се събрали пред блока на Петката, Асен, Евгени и Ивчо
Къщичката ни в къщата и двора на Цуци - ти идваше ли там? Правехме си сладки от орехи, бисквити и масло...
Мачове и нещо подобно на бейзбол в Единство, хаха, футбол на ниски вратички...
Драми, любови, танци,  целувки, стар касетофон и прочие на тавана на Илия...
И помня един твой рожден ден, на който ядохме фурми, тогава ми се стори много екзотично.

# 24
  • София
  • Мнения: 18 679

Е, сега вече съвсем ми се дорева ooooh!
Искам някой да направи магия и за малко пак да съм дете! Може ли, моля, моля, МОЛЯ Praynig Само за малко....

# 25
  • Мнения: 2 891
Така, мислих и се сетих. Онзи ден, когато гледах малкия как спеше в напикания си чаршаф. Опитваме се да махнем нощния памперс (той настоява де). Помислих се, колко е дребен, а как се опитва да направи големите крачки за излизане от бебешкия период.
Спомням си как ревах, когато гледах мача с Киево в Италия. Бяхме на ресторант с колегите. Изправих се и тихичко се разревах. Шефката ме попита, за какво плача, а аз - "Сега, как ще си купя билети за Шампионската лига?" След 2 месеца ми повиши заплатата  Mr. Green

# 26
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 827
Като стандартна ССФ - споменът, когато ми пляснаха мокрото, окървавено, сбръчкано и ревящо новородено бебе на корема...не съм имала момент, когато да съм била по-щастлива.

Това, както и

Аз, на 9 години. Рошава, по пижама, с малка електронна йоника в скута - мама и татко са се върнали от екскурзия я чужбина. Утрепвах се да свиря на тази йоника години наред.

# 27
  • София
  • Мнения: 938
Аз първо се сещам за един върховен момент, когато случайно един мъж намери G-точката ми for the very first time... А иначе има много материал за такава магия в моя живот...

Винаги съм си мислила, че Г-точката е плод на градски легенди, но си представих образно как си я призоваваш като патрон-пазител  Laughing

По темата - нямам отговор, въпреки, че съм си мислила по темата още докато четох книгата. Но определено няма да е детето ми, поне не при раждането му. Явно съм повредена. Я Василиса дай инструкции как се правеше магията, спомените умиляващи ли трябваше да бъдат? Да са свързани с изживяване или с човек?

# 28
  • Мнения: 1 097
Бях малка и болна, баба ми разказваше приказки, а дядо ми пееше хайдушки песни и ми белеше круши....  Самото усещане за тези спомени е най-приятното изживяване за мен  Heart Eyes

# 29
  • София
  • Мнения: 3 249
Аз първо се сещам за един върховен момент, когато случайно един мъж намери G-точката ми for the very first time... А иначе има много материал за такава магия в моя живот...

Винаги съм си мислила, че Г-точката е плод на градски легенди, но си представих образно как си я призоваваш като патрон-пазител  Laughing

 rotfImao rotfImao rotfImao

По темата - трудно ми е да извикам конкретен много ярък момент, но ако трябва да правя тази магия, категорично ще си мисля за детството: прибирам се от училище, у дома е топло, баба готви, мирише на есен, на чушки (някой вече го написа), а аз бързам да хвърля чантата и да се заровя в нещо мое си, вълшебно и много специално... кутията с копчета на баба примерно и да си мисля, че никой не знае какво правя...

Общи условия

Активация на акаунт