Моят живот е една хубава, богата библиотека. Всеки ден слагам по една книга на свободната лавица.
- Публикувана: 14 авг. 2007, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2007, 00:35 ч.
Това е твоят живот. Тук, сега и завинаги.
Животът ми е простичък и спокоен. Такъв какъвто винаги съм искала да е.
Без големи сътресения, без изненади. За някой може да изглежда скучен, но за мен е спокоен.
Определям го като слънчев топъл следобед на ранна есен.
Като хамак в който спокойно можеш да си починеш и да слушаш тишината по обед, когато и птичките са притихнали...
Без големи сътресения, без изненади. За някой може да изглежда скучен, но за мен е спокоен.
Определям го като слънчев топъл следобед на ранна есен.
Като хамак в който спокойно можеш да си починеш и да слушаш тишината по обед, когато и птичките са притихнали...
Иде ми да си изтрия отговора, толкова е прозаичен.
Звучи като писан от ССФ
Звучи като писан от ССФ
Не си сама! Ще се подкрепяме
Иде ми да си изтрия отговора, толкова е прозаичен.
Звучи като писан от ССФ
Звучи като писан от ССФ
Иде ми да си изтрия отговора, толкова е прозаичен.
Звучи като писан от ССФ
Звучи като писан от ССФ
Я пък ти! Важното е, че си искрена.
Иде ми да си изтрия отговора, толкова е прозаичен.
Звучи като писан от ССФ
Звучи като писан от ССФ
ДЕ Ваня, не е прозаичен, това е животът ти днес - пълноценен и хубав. Утре сутрин може друг да го чувстваш и друг да го напишеш
Не се поощрява еднократното писане в темата, всеки ден е в нов нюанс и си струва да бъде изказан
Liska, след кафето по-друг ли е от преди него?
Чувствам се много объркана. Често и неподходяща, за живота отвън. За този вътре в мен съм идеална. Толкова често се изявявам в житейските ситуации като дама с джапанки на бал, че ми се завива свят. И днес е така, докато въжете под краката не спре да се люлее.
Момичета, не е важно как сте го написали. Няма никакво значение, за мен е едно малко чудо, това човек да сподели най-съкровеното си усещане и то да ме докосне, през монитора.
Не се поощрява еднократното писане в темата, всеки ден е в нов нюанс и си струва да бъде изказан
Liska, след кафето по-друг ли е от преди него?
Чувствам се много объркана. Често и неподходяща, за живота отвън. За този вътре в мен съм идеална. Толкова често се изявявам в житейските ситуации като дама с джапанки на бал, че ми се завива свят. И днес е така, докато въжете под краката не спре да се люлее.
Момичета, не е важно как сте го написали. Няма никакво значение, за мен е едно малко чудо, това човек да сподели най-съкровеното си усещане и то да ме докосне, през монитора.
Истината е, че не мога да облека в думи това, което чувствам. А то не е проза.
Истината е, че не мога да облека в думи това, което чувствам. А то не е проза.
И аз затова реших да не пиша - просто не мога да кажа това което чувствам с такива хубави думи и така чудно поднесено като другите- моето излиза сухо и в крайна сметка далеч от това което чувствам и искам да кажа.
Чувствам се много объркана. Често и неподходяща, за живота отвън. За този вътре в мен съм идеална. Толкова често се изявявам в житейските ситуации като дама с джапанки на бал, че ми се завива свят. И днес е така, докато въжете под краката не спре да се люлее.
А може ли да внеса елементи на диалог в темата, Умбра?
Искам да кажа, че това, което си написала е и мое често усещане. Сякаш съм от друг свят, планета, материя или и аз не знам...Сякаш само аз имам обоняние и сетива за някои неща...но не мислиш ли, че може би точно такава каквато се чувстваш си нужна на света отвън?
Препоръчани теми