Току що се прибирам от градската градина където играят децата ,там има площадка с баба Яга и ние ги водим по малките,да побягат на воля.Дъщеря ми стоеше до мен,когато изведнъж едно дете на нейната възраст и налетя и заби нокти в лицето и.Аз станах да я дръпна и след малко дойде и майката да прибере сина си.В този момент говорех в баща и и му затворих,защото отстрани точно на слъзното каналче видях ,че тече кръв.Нищичко не казах на майката нито на детето,нито тя на мен.Спях кръвта и видях,че доста сериозно и дълбоко е било забито нокътчето на детето.След малко звънна пак мъжът ми да ме пита какво е станало,аз взех да му разказвам,естествено неговата реакция бе "не си я пазила достатъчно",а аз отговарям,че не мога да предвиждам чуждите деца какво ще направят.В този момент майката започва да ми крещи "ай де голяма работа е станало,големи сте лигли с дъщеря ти,дръж си я тогава като не искаш да я стават такива неща в саксия,селянка такава!".Естествено моята реакция също беше остра и и казах,че е моя работа къде,как ще държа дъщеря си.Тя продължи с обидите ,аз само я попитах какво би станало ако и беше извадил окото ,отговора беше "голяма работа".Изнерви се и наби сина си.
Аз рядко водя там дъщеря си,защото не можеше да ходи и рискувах без да иска някое дете да я бутне,но сега вече е стабилна и реших да я заведа да поиграе.
Моята дъщеря също е бутала дете,но винаги съм се извинявала,по принцип гледам да съм толерантна.
Цялата треперя,не знам защо.Изобщо не мислех да казвам нещо,но тя ме провокира и накрая мен изкара виновна,защо съм казала на мъжа си какво е станало.
Не съм от майките,които държат децата си в саксия,но тя е момиченце и гледам да я пазя,наясно съм че такива неща ще има,но поне да беше замълчала или да бе се извинила.Не го правя на проблем,споделям го защото аз се чувствам виновна
Как бихте постъпили вие на мое или на мястото на жената ?