OOOO, tozi muj i az go tursya!!! 
))) Shte stava boy, ako se poyavi tadyava...... 
))) Shte stava boy, ako se poyavi tadyava...... - Публикувана: 16 авг. 2007, 19:23 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2007, 16:18 ч.
Как се справяте с чувството на паника?
OOOO, tozi muj i az go tursya!!! ))) Shte stava boy, ako se poyavi tadyava......
))) Shte stava boy, ako se poyavi tadyava...... Три сме за сега,има още една мацка със сигурност знам,че ще се бие и тя
Пробвах всичко момичета!Помогна ми това да не мисля.....и дишането-дишам и не мисля и си казвам,все нещо ще се случи и аз най-вероятно ще приема и новосъздалата се ситуация!
Иска ми се обаче "да участвам" в нещата ,а в такива моменти просто блокирам и ни приемам,ни предавам!
Хммм...само като го срещнете тоя мъж да не ви обхване паника 
?
Сега сериозно. Имала съм два пристъпа на паника. Първият след загуба на любим човек. Изпаднах в депресия, от която едва се измъкнах. Може и да е странно, но точно този панически пристъп ме стресна. Бях на лекарства известно време и се оправих. Но щом се върна към спомена за него, отново усещам, че ще се повтори пристъпът. Затова се опитвам да мисля само за хубави неща. Детето, съпругът ми, приятелите ме "спасяват".
Вторият пристъп преди седмица. Почувствах се зле, помислих за смъртта и... Сега пак си пийвам хапченца. Не съм ходила на психиатър или психолог, защото все още "контролирам" нещата. Пък и личният ми лекар така прецени.
Времето лекува... ако не се връщам назад.
Пристъпът на паника си е медицински проблем, колкото и да не ми се искаше да вярвам. Даже по-скоро психологически. Ако усещаш, че не можеш да се справиш, моят съвет е да потърсиш помощ от лекар. И споко...не сме луди. Просто стресът, в който живеем ни се отразява така.
?Сега сериозно. Имала съм два пристъпа на паника. Първият след загуба на любим човек. Изпаднах в депресия, от която едва се измъкнах. Може и да е странно, но точно този панически пристъп ме стресна. Бях на лекарства известно време и се оправих. Но щом се върна към спомена за него, отново усещам, че ще се повтори пристъпът. Затова се опитвам да мисля само за хубави неща. Детето, съпругът ми, приятелите ме "спасяват".
Вторият пристъп преди седмица. Почувствах се зле, помислих за смъртта и... Сега пак си пийвам хапченца. Не съм ходила на психиатър или психолог, защото все още "контролирам" нещата. Пък и личният ми лекар така прецени.
Времето лекува... ако не се връщам назад.
Пристъпът на паника си е медицински проблем, колкото и да не ми се искаше да вярвам. Даже по-скоро психологически. Ако усещаш, че не можеш да се справиш, моят съвет е да потърсиш помощ от лекар. И споко...не сме луди. Просто стресът, в който живеем ни се отразява така.
И аз да се оплача. С доста силен и непоколебим характер съм, но въпреки това тревожните мисли не ме напускат, откакто се родиха децата и почина майка ми.
Денонощно се тревожа, какво ще стане с тях, ако с мен се случи нещо, как ще живеем, ако остана без работа, ами като остарея и остана немощна, с една мизерна пенсийка. А дали се справям добре в работата си.
Имам такива пристъпи на тревожни мисли вечер, преди да заспя. Отдавам го на това, че се чувствам сама в живота - почти нямам роднини, на които да разчитам, а и нямам голямо доверие на собствения си мъж.
Засега никак не се справям.
Денонощно се тревожа, какво ще стане с тях, ако с мен се случи нещо, как ще живеем, ако остана без работа, ами като остарея и остана немощна, с една мизерна пенсийка. А дали се справям добре в работата си.
Имам такива пристъпи на тревожни мисли вечер, преди да заспя. Отдавам го на това, че се чувствам сама в живота - почти нямам роднини, на които да разчитам, а и нямам голямо доверие на собствения си мъж.
Засега никак не се справям.
Радвам се на силни хора,които успяват да овладеят ситуацията! 
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
Радвам се на силни хора,които успяват да овладеят ситуацията!
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
На мен рядко ми се случва,но усещането е ужасно! Пълен блокаж! Няма никакъв мисловен процес,само остават животинските инстинкти,за самосъхранение.........всъщност като се замисля май и те изчезват
Аз се опитах да си представя разни ситуации...и пак не виждам да изпитам паника...Оф,не знам!
Как ще се паникьосам,за какво...и как така ще блокирам?!
Маргало, как си?
Справяш ли се пристъпите на паника? Успяхме ли да ти помогнем?
Надявам се да е така! И помни "Всичко е в главата".
Справяш ли се пристъпите на паника? Успяхме ли да ти помогнем?
Надявам се да е така! И помни "Всичко е в главата".
Абсолютно си права-всичко е там горе!!!
Мъча се,правя разни упражнения
В смисъл,че се старая вместо ситуацията да владее мен,аз да се помъча да я "яхна",трудно ми е но и секунден успех да имам ми поникват крилца!!!!
Набивам си в мозъкът,че съм невероятна,умна,успешна.....
глупости,но няма как трябва...