Баща ми е адски длъжен на моя Анимус 
- Публикувана: 17 авг. 2007, 09:45 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 12:10 ч.
Длъжен ли ви е някой за нещо в тоя живот...
При сключен договор (или уговорка) естествено, че някой дължи някому нещо.
Иначе всичко е въпрос на добра воля. Не смятам, че родителите ми, съпругът ми, децата или приятелите са ми длъжни. С каквото и да било. Ако съм правила нещо за тях, съм го правила без умисъл и без да си правя тънки сметки.
Никак не обичам сметки от типа на: "Сега аз те гледам, дете мое, за да ме гледаш ти на стари години".
Иначе всичко е въпрос на добра воля. Не смятам, че родителите ми, съпругът ми, децата или приятелите са ми длъжни. С каквото и да било. Ако съм правила нещо за тях, съм го правила без умисъл и без да си правя тънки сметки.
Никак не обичам сметки от типа на: "Сега аз те гледам, дете мое, за да ме гледаш ти на стари години".
Мислите ли че някой нещо ви е длъжен в тоя живот.
А ти какво мислиш по въпроса, някой на теб длъжен ли ти е?
Сори ама искам да знам, също така какво те е подтикнало да пуснеш темата
Дължа и на мен са ми длъжни другите дотолкова, доколкото не навлизат директно в личното ми пространство и не нарушават моите права.
Дължа на децата си любов, за да израснат спокойни и уравновесени самостоятелни хора. Дължа им добър старт в живота според моите и техните способности - добро образование. Оттам нататък всеки по пътя си.
Дължа на мъжа ми честни отношения, разбиране, е, и любов, естествено, но от онази другата.
На родителите - уважение.
Изброените неща се дават безрезервно и от сърце. Но в момента, в който ми се каже - длъжна си да ме обичаш, защото съм ти съпруг, или трябва да ме гледаш на старини, защото аз съм те гледала като малка, или понеже си ми майка, трябва да ми купиш апартамент - е ей тук вече си показвам рогата.
Дължа на децата си любов, за да израснат спокойни и уравновесени самостоятелни хора. Дължа им добър старт в живота според моите и техните способности - добро образование. Оттам нататък всеки по пътя си.
Дължа на мъжа ми честни отношения, разбиране, е, и любов, естествено, но от онази другата.
На родителите - уважение.
Изброените неща се дават безрезервно и от сърце. Но в момента, в който ми се каже - длъжна си да ме обичаш, защото съм ти съпруг, или трябва да ме гледаш на старини, защото аз съм те гледала като малка, или понеже си ми майка, трябва да ми купиш апартамент - е ей тук вече си показвам рогата.
