Първото ни СЕПТЕМВРИйче се роди, всяка мама в нетърпение гори!

Будните му часове минават в желание, копнеж, и безкрайно чакане на “правилното нещо”, което да замени глухата празнота. За по няколко минути дневно, копнежът му временно прекъсва и ужасната, тръпнеща нужда от докосване, от прегръдка и движение, е облекчена. След като добре е обмислила нещата, майка му е решила да му даде достъп до гърдата си. Тя го обича с нежност, за каквато не е подозирала преди. Отначало й е трудно да го остави след храненето, особено след като той толкова отчаяно плаче от това. Но е убедена, че така трябва, защото майка й й е казала (а точно тя не може да греши), че ако сега го остави да й се налага, той ще се разглези и после ще създава проблеми. А тя иска да направи всичко по най-правилния начин, защото чувства, че крехкият живот в ръцете й по-важен от всичко друго на света.

Тя въздиша и нежно го слага в креватчето, което е украсено с жълти патета и е в синхрон цялата му стая. Постарала се е много, за да я украси с мекички перденца, килимче във формата на гигантска панда, бял шкаф с чекмеджета, ваничка на стойка и маса за повиване, върху която са подредени бебешка пудра, олио, сапунче, шампоан и четка за коса, всичките произведени и опаковани специално за бебета. По стените има картинки на бебета животни, облечени като хора. Чекмеджетата на шкафа са пълни с малките му дрешки, пижамки, шапчици, ръкавички и пеленки. Отгоре е сложена пухкава играчка-агънце в примамлива поза, както и ваза с цветя, отрязани от корените си, защото майка му “обича” и цветята.

Тя оправя дрешката му и го завива с бродирана пеленка и одеялце с неговите инициали. Поглежда ги със задоволство. Нищо не е спестено за приготвянето на съвършената детска стая, въпреки че двамата с младия й съпруг не могат още да си позволят всички мебели, които са планирали за останалите части на къщата. Тя се навежда да целуне копринено-гладката бузка на бебето и се отдалечава към вратата, когато първият измъчен писък разтърсва тялото му.

Съвсем тихичко затваря вратата. Обявила му е война. Нейната воля трябва да надделее над неговата. През вратата чува нещо, което звучи като виковете на човек, подложен на изтезания. Нейната връзка със собствената й природата ги разпознава като такива. Природата не дава ясни сигнали, че някой понася мъчения, освен ако наистина не е така. Нещата са точно толкова сериозни, колкото звучат.

Тя се колебае, сърцето й я тегли към него, но устоява и продължава по пътя си. Току-що го е нахранила и преоблякла. Затова е сигурна, че той няма никаква истинска нужда и го оставя да плаче, докато се изтощи.

Той се събужда и пак заплаква. Майка му надниква в стаята, за да се увери, че бебето си е на мястото, а след това тихо, за да не събуди у него напразни надежди за внимание, отново затваря вратата. Забързва се към кухнята, където си има работа и оставя вратата отворена, за да може да чува бебето, ако нещо “му се случи”.

Писъците му затихват и преминават в разтърсващи хлипания. След като не получава никакъв отклик, мотивиращата сигнала сила се изгубва в празнотата, откъдето трябваше отдавна да е дошло спасението. Той се оглежда. Светлината е слаба. Не може да се обърне. Вижда само неподвижните решетки и стената. Наоколо няма нито звук.

.......

Предметите, които се поставят близо до него, са измислени така, че да наподобяват онова, което му липсва. Традицията повелява играчките да бъдат такива, че да утешават скърбящото бебе. Но някак си без да се взема под внимание самата му скръб.

На първо място е мечето или друга мека кукла, “с която да спи”. От него се очаква да дава на бебето усещане за постоянна близост и компания. Свирепата привързаност към него, която постепенно се развива в някои случаи, се възприема като очарователен детски каприз, вместо като израз на болезнено емоционално лишение у дете, принудено да гушка неодушевен предмет в жаждата си за близко същество, което няма да го напусне.”

извинете ме че толкова грубо ще се изразя за соленето

Ама аз мисля че отва са пълни гупости Ми то има и още едни митове бабешки,да се нареже гръбчето на бебчето с бръснарско ножче да изтечала мръсната кръв..Яйде моля ви не се втелявайте сега с такива бабешки идиотщини
както и повиването,мазането със свинска мас и разни такива
но все пак това си е мое мнение