- Публикувана: 17 авг. 2007, 12:41 ч.
- Последно мнение: 3 март 2008, 12:39 ч.
Как приемате идеята за прераждането?
За да вярвам на прераждането, трябва да се преродя. И след като още не съм, или не си спомням да съм - не мога да вярвам. Отговорът ми е НЕ.
Но досега, доколкото ми е известно,л никой не е разказал, документирал прераждане.
За да вярвам на прераждането, трябва да се преродя. И след като още не съм, или не си спомням да съм - не мога да вярвам. Отговорът ми е НЕ.
Да, Рени, разбрахме се.. аз не съм тръгнал на кръстоносен поход да променям нечия вяра, всеки вярва в това, което му е угодно. Идеята беше да видя освен в съскарник де още съм попаднал
А иначе има ОГРОМЕН СМИСЪЛ в това човек да не помни някои неща, забравянето понякога е същинска благодат за неговото душевно здраве.. не само, че не помним първите 2-3 години, понякога не помним и травмиращи случки, нали, но това не значи, че те не съществуват.. елементарен предпазен механизъм.. ако ти би помнела (без съответната подготовка!) в будно състояние дори една от твоите предишни инкарнации, формалната медицинска диагноза би била шизофрения или някое от другите разстройства на личността
Пази, Боже!---
А пък това за мръсника ми напомни вица за кокошката и гонещият я петел: ау, дали не бягам много бързо
Лиляна, има начини да се докаже НЕЩО, което не е достигаемо с обикновените сетива. Но понякога те са извън нас....И аз се опитвах да бъда агностик.....обаче ми се натрупаха доста събития, които по никакъв начин не мога да нарека "случайност". Аз пък НЕ ВЯРВАМ , че ни управлява Случайността.
Рени-снимки се правят от има-няма 200 години насам. А преди това? Как можеш да докажеш, че до 2 години ти СИ съществувал?
А, Сърдечко (последният ти ник е много дълъг 
) не е същото. Едно е да имаш доказателства, друго е предположения, основаващи се на нищото.
Lilqna е отговорила вече, но ще си публикувам поста.
) не е същото. Едно е да имаш доказателства, друго е предположения, основаващи се на нищото.Lilqna е отговорила вече, но ще си публикувам поста.
Сънувате ли хората, с които се запознавате?
Понякога...А понякога се запознавам с хора, които съм виждала някъде, а със сигурност нямаме допирни точки, от които да се знаем.
Обаче продължавам да не вярвам.
Тва го отчитам към ясновидските си способности
Рени-снимки се правят от има-няма 200 години насам. А преди това? Как можеш да докажеш, че до 2 години ти СИ съществувал?
Да, Рени, разбрахме се.. аз не съм тръгнал на кръстоносен поход да променям нечия вяра, всеки вярва в това, което му е угодно. Идеята беше да видя освен в съскарник де още съм попаднал
Но досега, доколкото ми е известно,л никой не е разказал, документирал прераждане.
Безсмислен спор според мен. Много неща не са документирани, много не знаем и не разбираме. Това не означава, че не съществуват. Означава само, че ние не ги разбираме. Не казвам, че е така или иначе, само си разсъждавам.
Тео, аз не изключвам всички възможности. Просто не са ми се случили на мен или никой не е разказал за тях. Възможно е да съществуват много неща, но не мога да твърдя за тях нещо със сигурност, затова отговарям - не вярвам, до доказване на противното. Както престъпникът не е престъпник, докато не докажат вината му. Това са моите разсъждения.
Не тази вечер, Жозефина!, задължително ли е нещо да ни управлява, а него кой го управлява, а кокошката и яйцето?
На мен произхода от маймуната ми звучи по-достоверен от прераждането или Сътворението от кал.
Не тази вечер, Жозефина!, задължително ли е нещо да ни управлява, а него кой го управлява, а кокошката и яйцето?
На мен произхода от маймуната ми звучи по-достоверен от прераждането или Сътворението от кал.
Здравейте! Не видях кой е пуснал темата, да ме извини, ама много благодаря. 
Това е въпрос отвъд вярата и рационалното обяснение. Това е същностно усещане за битието, за мащабността на съществуването, от което ние сме част, за причиността , която е отвъд нас, за РАЗУМНОСТТА на Вселената. Това е темата за безсмислието от еднократното ни появяване, а тъй като човек е разумно същество и е устроен да пита и да се чуди, резонен е въпросът - Какъв е смисълът, ако се появяваме само веднъж? Какъв е смисълът от всичко, наречено Култура, Цивилизация, История? Тогава възниква и въпросът за смисъла от Ценностите - уж вечни и непреходни/има ги във всяка епоха/, а пък прилагани в преходността. Тогава възниква въпросът за нравствения дълг на всеки от нас спрямо всички , с които е живял, живее и ще живее/Тук мога да направя препратка към темата - Животът ми тук, сега и завинаги/. За мен животът ми днес е част от веригата появявяния в различни тела и ситуации, но в един и същ контекст на Битието- Да ставаме все по-самоосъзнати, все по-добри и да вървим съм Светлината! 
Това е въпрос отвъд вярата и рационалното обяснение. Това е същностно усещане за битието, за мащабността на съществуването, от което ние сме част, за причиността , която е отвъд нас, за РАЗУМНОСТТА на Вселената. Това е темата за безсмислието от еднократното ни появяване, а тъй като човек е разумно същество и е устроен да пита и да се чуди, резонен е въпросът - Какъв е смисълът, ако се появяваме само веднъж? Какъв е смисълът от всичко, наречено Култура, Цивилизация, История? Тогава възниква и въпросът за смисъла от Ценностите - уж вечни и непреходни/има ги във всяка епоха/, а пък прилагани в преходността. Тогава възниква въпросът за нравствения дълг на всеки от нас спрямо всички , с които е живял, живее и ще живее/Тук мога да направя препратка към темата - Животът ми тук, сега и завинаги/. За мен животът ми днес е част от веригата появявяния в различни тела и ситуации, но в един и същ контекст на Битието- Да ставаме все по-самоосъзнати, все по-добри и да вървим съм Светлината!
Значи докато око не види и ръка не пипне.
Вярата няма нищо общо мисля. Това, че част от мен се губи, а друга се трансформира, не метопли никак. Щото АЗ вече не съществува. Щото съм се разпаднала и не съм. Са някакви други неща.
Душата е нещо като батерия: изваждам я от дистанционното и я поставям в часовника. И по никакъв начин "духът" на дистанционното не се запазва в часовника. Макар че часовникът си върши неговата работа. Та аз (перефразирам Уриел) съм тук и сега и точка. Не се залъгвам, че имам втори шанс.
Вярата няма нищо общо мисля. Това, че част от мен се губи, а друга се трансформира, не метопли никак. Щото АЗ вече не съществува. Щото съм се разпаднала и не съм. Са някакви други неща.
Душата е нещо като батерия: изваждам я от дистанционното и я поставям в часовника. И по никакъв начин "духът" на дистанционното не се запазва в часовника. Макар че часовникът си върши неговата работа. Та аз (перефразирам Уриел) съм тук и сега и точка. Не се залъгвам, че имам втори шанс.
Но досега, доколкото ми е известно,л никой не е разказал, документирал прераждане.
Разкази има много, само трябва да потърсиш. Документирането - как би могло да се документира?
За да вярвам на прераждането, трябва да се преродя. И след като още не съм, или не си спомням да съм - не мога да вярвам. Отговорът ми е НЕ.
Сънищата са плод на фантазията.
Сънищата са плод на фантазията.
