Искам да споделя нещо, което ме мъчи.
Дъщеря ми е на 8 години и винаги се е страхувала от инжекции, зъболекар, буболечки и какво ли още не.
Много е страхлива и дълго плаче преди и след медицински манипулации. Мислих, че с израстрването ще се оправи.
Не зная как ще я накарам да си прави зъбите. Досега никой зъболекар не е успял да я накара да отвори уста.
Днес ходихме на проба за манту. Докато вървяхме към поликлиниката, тя все повтаряше - "Ще ме боли ли, мамо?"
Там се разплака и много ми беше тъжно. Днес водих и кака й на манту. Тя пък е другата крайност. Никак не се страхува.
Мислих, че с примера си ще повлияе на сестричката си, но не. Цяла вечер мъничката повтаря, че много я боли и все за това мисли. Знае, че в понеделник ще ходим да видим какъв е резултатът и предстои инжекция в раменцето и е непрекъснато неспокойна.
Това нормално ли е?
Тя разбира, че това е важно и се съгласява с мен, че трябва да преодолее страховете си. Но като се наложи нещо такова просто е тъжна и направо се разболява.
Как да постъпя вече не знам.