Фокусирам и върху конкретни термини, които да разискваме за да се придвижим напред в структурирането на мислите ни и изкристализирането на онези артефакти, които ни блокират и не ни позволяват да бъдем толерантни към различието в многообразни негови измерения: цвят на кожа; здраве/болест; интелигентност/ментална ограниченост; произход…
Когато аз казвам произход, адресирано към човек се интересувам и имам предвид, онова което, ако сме непредубедени ще вложим в това понятие ( знание за родното място; родители и поколенията преди тях)… Когато в сферата на осиновяването се споменава терминът произход в повечето случаи обаче нещата се свеждат единствено до уточняването - ромски или не.
Аз лично съм убедена, че има много какво да се говори по темата и тук и в извънфорумното общество. Доказателство за това е трудността да се дискутира по неудобните теми (неудобството се налага от различието от една установена социално-приемлива норма): обществото очаква да си подобен на мнозинството в съответната страна.
За България очакванията са: да си бял, без увреждания, семеен, по възможност (поне) с две деца; да си образован и работещ…Всяко отклонение от тази социално зададена “норма” води до отхвърляне и дискриминация: недай си боже да си бездетен; стар ерген (мома) - ще плащаш и данък за болката си; ауу, ами ако си парясан(а); да си с някакво увреждане или болест; неграмотен; безработен…хеле пък и си циганин!
Болшинството от децата в домовете – нашите потенциални бъдещи деца са в “отклонение” от социално приемливите ни очаквания – едни от тях са видимо по-тъмни; други са светлокожи почти като нас от мнозинството, НО… в графа произход си имат думичка, която се е превърнала в еквивалент на квалификация (негативна), активизираща наши несъзнавани мисловни схеми. И се стига до там:очите ни виждат дете, което харесват, но емоции, мисли, желания се объркват в мъчителни усещания…
Някои се справят и ги преборват,но попадат в непозната и неотработена ситуация: Имат видимо или не толкова забележимо различно по произход дете. В ситуацията на осиновяване тези деца са в двойно различие – хем са ромчета, хем са осиновени… обществото не е особено толерантно и към двете различия… Как да се подходи към такива деца? Те са деца и като всички други: обичат да играят, да правят пакости; тепърва ще развиват своя интелектуален потенциал…, но са и различни. Предстои им да научат две нелеки истини: за осиновяването си и за етническия произход на поне една от биологично създалите ги фигури. За първата истина сме разсъждавали повече и като че всеки има своя избор, но за подаването на истината за ЕТНИЧЕСКИЯ произход? ”Как, кога, доколко и защо – какво ще даде това на детето и/или до какво ще доведат разкрития в тази насока?"
Тея да се порови в чуждия опит и да каже-разчитам на нейния преводохолизъм! Да, ама като нищо може и да няма чужд опит – в много нации са преодолели своите предразсъдъци и са постигнали поносимост/търпимост към различните.
Нашият отсъстващ опит ще трябва да си го създадем тук през личните ни преживявания, разсъждения и експерименти…