Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза!

Забавно е! 

Хм...интересно.
Как ти хрумна това? 

за повярвалите няма да се променят, но за децата им ...
така де. ражданите деца от по-възрастни майки и бащи са с пъти по-големи шансове да бъдат не съвсем наред. Същото се отнася и до жени които живеят в стрес и в разрез със закните на природата (пушене, пиене, наркотици и т.н.) все неща които се отразяват на химията в организма и от там на децата

това си е научно обосновано предвид, че тези неща увреждат физически организма, т.е. и половите клетки, т.е. и генетичният материал. Но това, че и вярата може да го прави, на физическо ниво има да ме убеждават още. В някаква степен мога да приема, че примерно религиозните хора може да са евентуално по-спокойни, по-неподатливи на стрес и т.н и в този смисъл потомството им да е по-читаво. Но това не е точно заслуга на един определен Бог, нали?

С брат'чеда спорихме какво е това "Дискавъри", дето казваш.
Питам го: "Т'ва да не е някакъв комикс?"
Той: "Не, совалка е. Ама е най-старата, щото другите изгърмяха".
Аз му викам: "Едва ли. Тука ми я дават за пример".
Той вика: "Може да са мултики някакви. Или нещо за по-големи момичета и момчета... Да не е за мацки нещо (вика ти на тебе "мацка")..."

Аз (накрая): Не "Дискавъри", брат'чед... "Откритие" има предвид човекът...

ПП Тъй и не се сетихме за канала. Понеже объркващо споменаваш за някакъв, дето търсел истината.

Ти "ник" нямаш ли си?   

Labrador, може ли да го кажеш по друг начин, че не го схващам това?

Story,
Ти, последно, философ ли си или психолог?
(Ако не е тайна, разбира се - че попитах така за професията й една потребителка в друга тема - там тя превеждаше на всеки желаещ какво говорят починалите в сънищата на живите - и стана голям въргал. Модератори посред нощ метоха счупените бутилки после)

Питам в интерес на темата (то и там беше така), щото вдигам ръка - да ми кажеш и на мен как цитирам, правилно ли схващам нещата?

Значи така:
Когато човек е започнал да различава тялото от силата, която го направлява, започнал да й вика «душа».

Науката за душата е психологията.
Еволюционната психология пък е специално за психиката, когато я търсим у човека като дошла там от животните. Т.е. за психиката на животните в тяхното еволюционно развитие чак до човека - пита се у кого е редно да търсим душа.

(Дотук трябва да вързах тройката)

Направих си един царски пищов (поне за четворка  ) за това кой как е виждал душата и къде я е търсел:

Платон - Душата е различна от тялото и не се изменя.
Дели се на разумна, усещаща и импулсивна. Всяка душа има място в тялото на човека - разумната в главата (да е по-близо до небето), усещащата - в сърцето, импулсивната - в корема. Има и биологична душа. Съществува душа от висш порядък, която е безсмъртна. Тя е свързана с идеите.

Аристотел - Душата е няколко вида. Една от тях е безсмъртна.
Животните притежават нисша душа. У всяко по-висше животно тя е все по-развита и съдържа предходните - както квадратът съдържа триъгълниците, на които можем да го разделим с диагоналите му. Душите на човека и животните са различни, но си приличат.
 
Стоиците - Въвеждат понятието за инстинктите на животните. Животните имат представи. Вършат смислени неща под влияние на космическия разум, но не осъзнато, а по инстинкт.

Средновековието... (тука нищо няма да кажа)
 
Възраждането – въвеждат се експерименти, търсят се доказателства във всички науки, в еволюционната психология също.

Декарт - Животните нямат душа и действат несъзнателно.

Бюфон - Животните имат възприятия, но не могат да сравняват получените сигнали. Те нямат мислене (отделните типове животни имат различен произход и са възникнали по различно време; признава влиянието на външната среда и унаследяването на придобитите белези)

Кондиляк - Инстинктите отначало са били разумни действия. След много повторения са се автоматизирали.

Ж. Б. Ламарк – дава собствена теория за еволюцията ("първата цялостна научна теория за развитието на организмовия свят"): различното между човека и животните е степента им на развитие. Животните могат да се групират според тяхната психика: едни са примитивни - без усещания и воля; други са с възбудимост и смътна представа за собственото си съществуване; трети - с неясни представи и с воля; най-висши – гръбначните.

Тук малко се притеснявам, да не излезе тенденциозно, но стигаме (според моя пищов) до научния подход и експериментите в ЕП.
Дарвин: знаем го него всички с теорията за произхода на видовете
Лебок: той пък заляга над точните лабораторни опити за изучаване на психиката на животните.
И. П. Павлов - и него всички го знаем с откритията за рефлекса.

Много дълъг пищоФФ стана, ама поне дотук... Правилно ли казвам?
Ти за кого си от всичките?


ПП Зоопсихологията много прилича на ЕП, много е интересно и там ("по-мързеливичките" хич да не отварят)
http://www.canineworld.com/cynology/zoo.htm

Що се отнася до децата от по-възрастни родители - именно те може да са по-разумни (което може да е определен плюс!) колкото и да е, опита се предава и по наследство   

Има методи(включително и йогически) които могат да влияят на секрецията на жлезите и оттам съответно и върху различни процеси в организма! В Индия има даже институт по Йога и там май правят различни изследвания.

Мислите и чувствата преди зачеване, около време на зачеване и по време на бременността могат да имат съществено значение. Оттук и пренаталното възпитание, което ще се използва все-повече и повече!

А морала в науката според мен трябва да бъде от първостепенно значение, друг е въпроса че понякога който финансира, той и....

Здравейте!
Няма да цитирам.
Само ще 'вметна"
Не го разбрах това с цитирането.
Губи ми се връзката с тези откъслечни цитати.
А и тезата ми изобщо не е предмет на доказване.
Пак се "забиваме" в необятността на морето от информация.
Детайлите,откъснати от контекста, нямат смисъл и рискувам да "вляза" в цитата на
Айнщайн:"Две неща не престават да ме удивляват - човешката глупост и безкрайността на Вселената, за второто не съм сигурен."

Идеята е, че човек е отделил страшно много време за умозрителни разсъждения коя е  силата, която го движи.
Ако се погледне исторически, може да ни се стори, че вече е „премислил” нещата и е избрал да разсъждава и да мисли, ако иска да получи отговори. Вървял е от ирационалното към рационалното.
Според една моя скромна хипотенуза (вероятно нечия хипотеза) човек е създаден като самовъзстановяваща се система за отражение.
Система от „биохимични огледала”, която се самоусъвършенства чрез непрекъснато решаване на казуси, които сама си задава като формулира образите, който отразява, във вид на задачи. Така, отговаряйки си на задача след задача, върви каем усложняване на собствената си програма.
Чувствата не са цел, а средство за поддържане на системата и решаване на задачите.

Ако не търсим логика в тези неща, психиката ни може да се превърне в онези модерни навремето „сгъваеми” огледала по хотелските бани. Три огледала на пантички, които се отварят като брошура и мултиплицират образа ти в дълбочина безкрай.
Доста объркващо, ако там (в отражението) има само чувства., усещания, ирационално...

   Също така трябва постоянно да се помни, че както разумът, така и чувствата не са постоянни величини. Те са подчинени (както всичко съществуващо) на някакъв ритъм - принципът на спиралата. Тези промени са популярни като биоритми: емоционален и умствен биоритъм. Желателно е също да се има предвид, че като умствени възможности хората се различават много малко. Разликите, които се наблюдават, идват от количеството информация, с която борави съзнанието на конкретния човек. В това отношение решаващо значение има самопреценката. Когато някой си въобрази, че знае много и че е по-умен от другите, той се затваря в голяма степен за информацията, постъпваща от пространството, а човек знаещ и помнещ, че неговите знания са несравнимо по-малки в сравнение с това, което все още не знае, е постоянно отворен, винаги готов да се учи и интуицията отчасти компенсира недостига на знания. Обективната самопреценка е решаваща при вземането на решения (свободния избор). За повечето хора емоциите са решаващи в това отношение, а тези които са с високо самочувствие не отчитат това и рядко забелязват и поправят своевременно своите грешки. Затова никога не пренебрегвайте разума или чувствата, те винаги трябва да вървят ръка за ръка. В една ситуация решаващ е разумът, в друга - чувствата, преобладаването е допустимо само в границите на ритмиката. Започнете ли съзнателно да предпочитате едното пред другото като "по-правилно", неминуемо ще се чудите, защо все на вас се случва. Като взаимоподържащ се тандем, разумът и чувствата се контролират и допълват взаимно. Това е основен метод за избавяне от илюзиите, от прекаленото влияние на егото и т.н.
   Както всяко единство на две противоположности, разумът и чувствата имат и трети аспект - равновесната точка между тях. Тя събира положителните качества и на двете страни и се нарича прозрение (просветление, интуиция - всички названия са непълни или се възприемат ограничено). Възможностите на прозрението са безгранични и зависят само от пораженията, които си самонанася съответното съзнание. Колкото по-малко дисхармония произвежда един човек постигнал това равновесие (прозрение), толкова повече се разширява хоризонта пред него. С възгордяването от постигнатото, с приемането на силов метод за налагане на "доброто", със залитането във всяка крайност, хоризонтът на прозрението все повече се стеснява до пълното му изчезване.
ТЕЗА:Буда:"Ако натегнеш прекалено струната, тя ще се скъса, ако я отпуснеш прекалено - няма да свири!"

Я каква филосовска тема сте заформили,защо ли я прескачах досега
  Ами да си кажа и аз приказката.Моята хипотенуза за това от къде сме дошли съм я плагиатсвала от Библията.Според мен сме сътворени от един любящ Бог,за да(целта) Го обичаме и да бъдем обичани от Него.След грехопадението,връзката човек-Бог се наруши,но Бог взе мерки,чрез смъртта на Собствения Си Син,тази връзка да бъде възстановена.Така,че инициативата идва от Него.Първо Той ни търси,а после ние евентуално Му отговаряме,защото е дал свободна воля на човека да Го обича или не,съответно,да бъде с Него или не.
 А на екзистенциалния въпрос за смисъла на живота отговорът ми е пак в тази връзка-смисълът на човешкия живот е в това да намери Бога и да намери хората около себе си,т.е да ги обича-мъж,деца,съседи,врагове.И именно откриването на смисъла на живота има за резултат щастието.А самоцелното търсене на щастие(което е резултат) води до това щастието да бяга от човека(психологически феномен).

А що се отнася до науката,ако нещо в нея противоречи на Библията,то значи че науката не е достигнала до подходящото ниво на развитието си ,за да потвърди Библията.Да не забравяме,че Библията е казала,че ,,земята е кръгла и се държи на нищо" още когато хората са вярвали,че е плоска и много преди Магелан да докаже,че всъщност е кръгла.
  И си мисля колко ли години тр.да минат,за да се отхвърли идеята,че земята е стара 4,5 млрд.г  и да се приеме факта,че млада-само на 6 000 г.,защото доказателства за това последното има много.

ми не "фърфи" да е само на 6000г.
Има си определени процеси които изискват милиони години. Във Библията, особено в Стария завет има много символични неща. Мойсей е учил при египетските жреци и има данни че Стария завет има 3 нива на тълкуване. И вече не всичко от него е приложимо и подходящо за нашето време - примерно избиване с камъни за някои видове прегрешения (това си е убийство по особено жесток начин)! Щом Католическата църква призна че земята се върти може и други неща да признае, какво и остава:)

аз пък се чудя колко време трябва да мине докато вярващите не приемат простата  истина .... библията/корана я писана от хора със всичките си недостатъци, пристрастия и фантазии като вътре са отразени само една малка част от знанията на племената. Това разбира се не отменя бог, но отменя много догми ....

бтв. знаеш ли защо църквата е смятала, че земята е центъра на вселената ? защото в библията пише, че слънцето спряло за час своя път ....
безумия всякакви ....