Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза!

 
Абе Лаби, това с чукането е друг коридор.

Като казвам мислене, имам предвид непрестанният стремеж към познанието, творческия подход, амбицията да разбереш самия себе си-като цялостно творение. Въпросите "Как?" и "Защо?"...

Казваш, платената любов си има дълга предистория, а? 

Аз ще ви кажа, че щом се налага да мислим, значи сме далеч от нещата ... телата ни знаят повече  от нашите умове ... носят познанието как да отгледат ембрион и да го превърнат в човек ... добре, че не ни се налагаше да го мислим това ... без да се замисляме , преборват болестите и ни спасяват от смърт ... в организма ни се извършват невероятни процеси във всеки един момент ... ние, като цяло, без личността, с която се отъждествяваме, сме много по- умни без да мислим... носим онова познание, което се нарича живот и което никога няма да проумеем...

въпреки линковете дадени малко по- нагоре

secretgarden, и аз мисля така.

secret, да в голяма степен съм съгласна и аз. Тези неща са ни генетично/природно закодирани и си ги правим без да имаме познание за това. А смисъла на живота от гледна точка на природата е най-вече продължаването на вида, от там има маса инстинкти, от които не можем да избягаме понякога, въпреки, че сме мислещи.
А защо сме станали мислещи - за да оцеляваме по-добре. Да си задаваме въпроси и да търсим според мен е дошло като страничен ефект от създаването/развитието на интелекта

Защото плоденето може да е генераторът на случайни числа на Някого, ако си представим всеки индивидуален геном като число.

Генераторите за случайни числа са онова, дето разбива в 61-вата секунда всякакъв код откъм клавиатурата на съответния негър-гений в щатски екшън.
Става и за шестица от тотото, търсена с пълно комбиниране.

Как да си представим една шестица като биосистема?
 Ако го обяснявах на личното си тригодишно генерирано генетично число (резултат на плодене), щях да му разкажа приказката за Пепеляшка, в която принцът търси желаната от него форма по кристална обувка.

Той можеше да я търси и като код (програма) на биосистема, чиито параметри го устройват.
Но един истински принц не би губил време в търсене на математически вид на някой индивидуален геном, след като си има и главен херцог, и обувчица, и царство без пукнат компютър. Пък и познава поименно почти всяка девойка.

В настоящата хипотенуза може да включим и това дали съществуват два абсолютно идентични индивида, с абсолютно еднакви ДНК, с напълно еднакви пръстови отпечатъци и пр. биометрични параметри...
Накрая Който трябва, ще избере каквото Му трябва и ще си го вземе при себе си по неговите си подбуди.

Не. Науката не е доказала такива случаи.

Давам веднага пример за творчески подход :
Горила мери дълбочина на реката с пръчка
http://www.membrana.ru/lenta/?5194
Още един пример: Горила съобщава с езика на глухите че я боли зъб и иска помощ
http://www.membrana.ru/lenta/index.html?3512

Въпросите за "амбицията да разбереш самия себе си-като цялостно творение. Въпросите "Как?" и "Защо?" " би трябвало да ги изключим, тъй като не са характерни за целокупното човешко войнство. Ако някой е гледал едно предаване на дискавъри за намерени даца отгледани от животни, ще види, че това са човешки същества, които ако не са външните белези спокойно могат да минат в графата човекоподобни маймуни.

Също така би трябвало малко да намалим малко нашата гордост.  Може да сме уникални като вид, но не сме и единствени които мислим и чувстваме.
Разликата между нас и шимпанзето е 0,6 % справка тук ( http://www.membrana.ru/articles/global/2003/05/22/160400.html )
И може би само размера на онуй дето се намира между ушите определя дали ще търсиш кой си и защо си тук.

Какво ще стане, ако кърстосат човек с маймуна? Дали ще е повече човек или повече маймуна?

Labrador, дай ми пример с някакво друго животно. Защото Мулдашев  има една теория за маймуните (не знам дали е прав или не, просто я споделям) казва, че не човек е произлязъл от маймуните, а маймуните са произлезли от човека. Т.е. : "Подивяването като регресивен еволюционен фактор" и дава пример с едно племе в Индонезия, които все още са човекоядци. Правителството ги е включило към програма за да ги "цивилизова", но ето какво твърдят за резултатите: " Съществува специална държавна програма. Но ми се струва, че е безполезно. Диваците не възприемат знания, те са като животни, живеят с инстинктите си. Може би преди години са били по - цивилизовани, но безвъзвратно и окончателно са подивели. Съмнявам се, че може да им се насажда цивилизация, по-скоро ще бъдат изтласквани от цивилизованите хора."

Всъщност съм длъжна да уточня, че тази теория е на Рудолф Щайнер, след като е анализирал "Хрониката на Акаши".
А Мулдашев споделя следното: " Ако се вярва на Р. Щайнер, маймуните са произлезли от човека, а съвременните диваци от Индонезия, Амазонка и Африка са в стадий на постепенно преминаване в маймуноподобни същества" .
 Ако някой го интересува какво мисли Р. Щайнер за духа, мога да го цитирам тук.

днк-то на човека  е по-дълъг от този на маймуната, така че не би могло да е обратното. Освен ако начина на живот не определя дължината на ДНК-то ...

Категорично отказвам да се съглася, че съм еволюирала маймуна  
(Не, че не ми се налага да се правя на такава понякога)

Лабрадор, не съм казала, че само ние-човеците имаме чувства и мислим. Става въпрос за едно друго ниво на разума, което не се наблюдава при животните.

Ако наличието на този разум е плод на милиарди години еволюция на една белтъчна молекула, резултатът от която да представлява толкова  сложното устройство  днешния човешки организъм (с цялата му способност за саморегулация, възпроизводство и самоконтрол на процесите), защо на този разум му е все още мъчително трудно да разбере собственият си произход?
Излиза, че несъзнателното(неживата материя) е взело интелектуален превес над съзнателното, а би трябвало да е обратното.

А защо са с подобни ДНК? И това окончателно доказано ли е, че не може?

Мисленето е някакъв страничен ефект ...

Я вижте какво има днес в Дир

Откриха гигантска празнина във Вселената

Хипотезите, които най-добре обясняват света засега (за мен) са тези, които представят живота като безкрайност от многовариантни цикли. В този модел реалностите и измеренията, времето и пространството, са средства да се материализира някоя от безкрайния брой възможности на това едно нещо "да бъде", да се самоопредели. В основата на този модел стои стремежът/силата, породени от направения избор, който моделира резултата на това самоопределение.
Като начин да се осъществи това се явява усещането за последователност на събитията (време) и положение (пространство), което обаче е само една гледна точка към действителността. Благодарение на него "това, което е", цялото, се надробява, за да бъде осъзнато чрез сравнението.
В подкрепа на този модел са разбирането на ДНК и ролята им в (само)възстановаването, както и физиката на елементарните частици, теорията на суперструните и суперсиметрията. Гените, материята, са средствата всичко това да се поддържа в един непрестанен цикъл, в който определящи са взаимодействията със средата и избраните реакции на нея от клетката/организма. (Клетка може да проживее с отстранено ядро - без ДНК: Брус Липтън). (Филмът, за който споменава Story, показва добре ролята на избора.)
Струнната теория (с необходимите й повече от известните ни 4 измерения) предполага паралелни "вселени" или действителности, което пасва с идеята за безкрайност и за едновременност на осъществяването на многовариантния избор. Тя дава обяснение и как нашето възприятие се ограничава до нашата си действителност, но и че погледнато от по-глобална гледна точка има частици, необвързани с дадена действителност/(мем)брана (гравитони). Според един от физиците, активно занимаващ се с тази теория, в бъдеще дори ще се наложи ползването на нови математически средства за представянето й, така че... най-доброто тепърва предстои 

Тези цикли, макар и безкрайни, не са ли ограничени откъм възможности за състоянието? Имам предвид, че в цикъла, след "край" идва същото "начало", независимо от "безкрайния брой възможности" вътре в него, или се има друго предвид?
Тук влагаш ли съзнателен процес в стремежът/силата? Допускаш ли, че съществува нещо извън този модел?