Имам нужда от връзки спешно, ако някой иска да ми е връзка да ми пише на лични, търся нощна работа.
- Публикувана: 20 авг. 2007, 20:21 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 16:05 ч.
За "връзкарите"...
Имам нужда от връзки спешно, ако някой иска да ми е връзка да ми пише на лични, търся нощна работа.
? 
В много случаи ако си без връзки, дори не ти дават шанс да се докажеш.
Съгласна съм.
Всеки се оправя както може-това е голата истина.
Връзките са хубаво нещо, когато ти помагат. Хубаво и ти да си "връзка", защото много неща зависят от теб.
Лично аз не вярвам, че ако сте в неизгодна ситуация, не бихте се възползвали от "връзкарска" подкрепа.
Чудесно е, ако можеш да се бориш сам и да вървиш напред със собствени усилия. Но да твърдиш, че мразиш връзкари, когато в ежедневието си такъв, е прекалено идеалистично мисля......
Връзките са хубаво нещо, когато ти помагат. Хубаво и ти да си "връзка", защото много неща зависят от теб.
Лично аз не вярвам, че ако сте в неизгодна ситуация, не бихте се възползвали от "връзкарска" подкрепа.
Чудесно е, ако можеш да се бориш сам и да вървиш напред със собствени усилия. Но да твърдиш, че мразиш връзкари, когато в ежедневието си такъв, е прекалено идеалистично мисля......
Знам, че не трябва да гледам в паничката на другите, но като ми става пред очите и някак си се дразня. 
Да - "всички го правят" и т.н., и в повечето случаи не ми пука - да се оправят както могат. Но като става въпрос за близки хора и знам точно как стоят нещата, не може да ми е все едно някак. 
Просто вътрешно се дразня, макар и да не го показвам и съм сигурна, че занапред отношенията ни ще охладнеят...затова исках да попитам как вие се чувствате в такава ситуация...
П.П. Не говоря за "препоръка" или работа в компания, където без "връзки" няма да те погледнат. Става въпрос, когато не си направил необходимото усилие и не си си мръднал пръста, но въпреки това получаваш шанс, който не си заслужил...
Да - "всички го правят" и т.н., и в повечето случаи не ми пука - да се оправят както могат. Но като става въпрос за близки хора и знам точно как стоят нещата, не може да ми е все едно някак. Просто вътрешно се дразня, макар и да не го показвам и съм сигурна, че занапред отношенията ни ще охладнеят...затова исках да попитам как вие се чувствате в такава ситуация...П.П. Не говоря за "препоръка" или работа в компания, където без "връзки" няма да те погледнат. Става въпрос, когато не си направил необходимото усилие и не си си мръднал пръста, но въпреки това получаваш шанс, който не си заслужил...
Става въпрос, когато не си направил необходимото усилие и не си си мръднал пръста, но въпреки това получаваш шанс, който не си заслужил...
За жалост в живота много малко хубави неща стават по заслуги.
Който, както може и с каквото може се справя в живота. С връзки, с късмет, със секс или с упоритост и здрав труд...
Абсолютно на същото мнение съм.
Взаимоотношенията ми с този човек не биха се променили. Дори бих се зарадвала, че е започнал да се оправя в живота.
Как бихте реагирали, ако разберете, че ваш близък приятел се е "уредил" по нечестен начин (връзки, пари) да влезе в университет или да си намери престижна работа например? От една страна ще се радвате, защото ви е близък и искате да успее, но от друга знаете, че е нечестно спрямо останалите? Бихте ли си променили мнението за този човек? Бихте ли се отдръпнали от него? Ще се радвате ли искрено или ще ви гложди мисълта, че все пак не е справедливо?
Бихте ли си променили мнението за този човек? Бихте ли се отдръпнали от него? Ще се радвате ли искрено или ще ви гложди мисълта, че все пак не е справедливо? Ами не мога да подскачам от радост, не виждам на какво да се радвам в случая? Ще му кажа "честито" разбира се, нали сме близки приятели, но няма да му правя евала в никакъв случай.
"Евала, батка, добре, добре..." 
Няма и нищо да ме гложди, да си носи товара и да се оправя. Все пак това е реалността - доста често срещано явление.
Създаването и поддържането на контакти е резултат на умение, което не всеки притежава и на усилия, който не всеки желае да полага. Не виждам лошо човек (или близките му) да се възползва от резултатите.
На 32 години съм и това е моя отговор
За мен не е важно как се влиза във ВУЗ или как се започва работа. По-важно е как ще го завърши или как ще се справя с работата. Ако мой близък не може да се справи с работата или с ученето, които е започнал - да се оправя, да е мислил с какво се е захващал, когато е ползвал връзките си.
