Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

Аз също съм чела по-скорошно издание на Спок.Там даже пише да не се дава вода на кърмаче до към 6ти месец и ,че кърмата е достатъна до същата възраст

Мама Ежка, доколкото знам, във всяко ново издание на книгата на д-р Спок е имало промени в съответствие с промените във възгледите му. Може по-ранните издания да са били малко по-твърди по отношение на режима и кърменето, но не вярвам да са били чак толкова, колкото се описват.

Дидка, лекарят мисля, че се казва Фербер, защото оставянето на бебето да се нареве, за да се научи да заспива само, е кръстено ферберизиране на негово име.

k

Синът ми е почти на 5, гледан е изцяло по Сиъровски и анти-Споковски.
Тръгна на градина с голямо желание, ходи с удоволствие.Ходи с брат ми семейството му на вилата им - сам по собствена воля и инициятива. Откак е станал на 7-8 месеца се занимава сам за все по-дълги периоди. Определено е мъжко момченце - дай му да се катери, да тича, да рита топки, най обича "бореница".Винаги е внимателен към чувствата на другите, съобразява се с другите. Когато сме навън ме пита дали може това или онова. Приятелки са ме питали как го постигам, казвам им че и аз го питам дали може, дали иска, каво мисли и така - за него е съвсем естествено.Живея в чужбина и тук всички деца така се гледат - спят с родителите си, цокане на поискване и т.н.За сведение - става въпрос за най-дисциплинираната и неразглезена нация - японците. Познавам 58 годишен мъж (японец) който е бил кърмен до 7 годишен (помни как се е връщал от училище и е сядал в скута на мама за следобедна закуска) - много здрав, младолик, спортен тип, готин...излишно е да споменавам че не е мамино синче.
Детето си го гледам сама, няма баби и слава богу.Майка ми и свекървами не са си гледали децата като им е било времето и сега умират да гледат внуци, дори ни тормозеха да им го пратим в Бг а ние тука.Не само децата остават с травми от "Спок" методиката - родителите също.
Когато получават любов и внимание децата се научават и да ги дават, когато нуждите им се пренебрегват те също порастват индивиди, които пренебрегват нуждите на другите.По Дискъвари гледах една много интересна съпоставка с начина по който маймуните се грижат за децата си. Малките маймунчета, които са били отгледани в зоопарк от персонала пораствали майки, които отказвали да се грижат за децата си и ги захвърляли - буквално!А в природата не се наблюдава такъв феномен. Та - каквото повикало такова се обадило.

За самия Спок - той пише 60те години на миналия век, образовал се е и формирал като педиатър по време на войната...Методиката му е "революционна" и "експериментална". Две поколения след това има достатъчно доказателства че експериментът е бил неуспешен. Не се заблуждавайте от късните издания - единственото им общо със Спок е името - ползват го като добре известна марка, но съдържанието е съвсем различно, никому неизвестни съавтори печелят от популярността му и преписват от съвременните педиатри.Ако гугълнете Спок на английски ще ви излязат много неща - общото е child abuse.

Хм. Аз имам българското му издание от 1963г, което е имала майка ми (не че ме е гледала по него, защото е мед. сестра и е смятала, че всичко си знае) и не бих квалифицирала нищо в него child abuse. Напротив - много голяма част от нещата, отнасящи се до възпитанието и отношението към детето не са променени особено от тогавашното издание (сравнявала съм с едно, издадено някъде 90-те години - ще ми е интересно да видя някой ден най-новите варианти). Съвършено различна е само частта с повиването, храненето и кърменето, макар че и в най-старото издание се споменава за възможността да се храни на либерален режим (на поискване) и споровете между майките, привърженички на единия и другия модел
Иначе - аз съм от майките, които си гледат децата по съвършено различен начин. Виждам грешките, които съм правила със сина ми и отражението им (тледан е по типичната схема режим, заспиване сам, на моменти съм го оставяла да реве - макар и не често и не като рутинна практика и т.н.). Да, беше много самостоятелен като бебе и като 1-2-3 годишен. Оттам нататък нещата са силно в регрес, отделно че е нервно, неспокойно и много чувствително дете (което вероятно си е темперамент, но сега мога да видя начините, по които това би могло да бъде туширано до голяма степен). За разлика от него с дребната нещата вървят по обратният път - беше залепена за мен непрестанно (никога не ми е пречило - със слинга винаги съм имала свободни ръце и съм си вършила всичката работа, както и съм ходила навсякъде, където поискам - чувствах се много свободна), сега става все по-самостоятелна и уверена, определено е самоуверено хлапе, което знае какво иска - и което не прекалява с исканията си.

От скоро /2 седмици/ кърмя малката на поискване, по цял ден сме само двете, гушкам я /въпреки жегите  / , но за спането в нашето легло не съм съгласна, а и тя нощем не яде от 1-я си месец. В крайна сметка смятам, че освен майка съм и съпруга и имам нужда, както аз, така и мъжът ми, от наши моменти и наша територия. А за майките които имат вече по 1 дете и отглеждат второто по attachment parenting искам да попитам дали другото дете проявява ревност и кога остава време за него, защото мисля, че всяко дете, независимо от възрастта си се нуждае от внимание.

Да ви кажа, толкова се радвам и аз на съвременните възгледи за гушкането и т.н., защото не мога да не си излея любовта и обичта към малкото човече. Не мога и просто да седна да гледам как жално плаче и те вика да му помогнеш например да заспи или просто да си пообщувате. Опитваме се да имаме по-скоро ритуали, отколкото режим, защото те правят живота по-лесен, но доколкото ни е приятно взаимно. И наистина се надявам това да е верния път (без крайности, разбира се), пък то времето ще покаже.

Хе-хе, много ми беше интересно да прочета тази тема. Да си призная, никак не съм наясно с този термин "привързано родителство". Довечера отивам пак в нета да се образовам по въпроса. 

Сега да си погладя бялата брада, да се изкашлям и да кажа и аз нещо по темата. Предварително да уточня, че имам дъщеря на 20 г.    Пътем участвах активно в отглеждането на още няколко мои деца (само че не съм ги раждала, иначе са си и мои).

  Спок за времето си наистина беше много революционен автор, достатъчно либерален. Добре е, че го цитирахте. Но наистина последните 15-на г. това е само една марка, под чието име се издават куп неща.
Книгата на мама от д-р Спок е от 60-те г, аз също я четях, докато гледах детето си. Вече отдавна съм забравила много от постановките в нея, с времето изчетох още куп литература и, най-важното - си изработих мои. Те всъщност доста се доближават до това, което е написала Червената кралица. 

   Щерка си съм я гледала умерено либерално, повече по интуиция. Хранена е по режим, прекалено рано я отбих (края на 2 м.), въпреки че имах кърма и никога няма да си го простя. Но такива бяха обстоятелствата тогава, бях майка-студентка, на 20 г, луднала от съвети на близки и роднини. Добре, че майка ми също беше достатъчно млада и ходеше на работа, а и брат ми и сестра ми бяха малки още и имаха нужда от грижи, пък свеки никога не беше гледала малки деца - та скоро се разкараха от главата ми.
   Наистина интуицията е най-важното, което трябва да повлиява решенията на една (!!) добре информирана иначе майка. Понякога го оставяш да пореве, понякога трепваш и хукваш да видиш какво става... Обикновено я оставях да си играе сама, но винаги (обикновено вечер) отделях време за нас двете, да се позанимаваме заедно. От бебе до 6-7 г. възраст задължително вечер на заспиване се четеше приказка - колкото и да бях заета/уморена. Много често това беше единственото ни общуване за деня - разведох се, когато детето беше малко и тя тръгна по ясли, градини, а аз работех на 2-3 места едновременно, особено когато излязох от Студентски град и започнах да плащам свободен наем.

Сега дъщеря ми и аз сме много добри приятелки, тя е самостоятелен човек (макар че още живее у дома, за мое леко огорчение, защото и тази "школа" с квартирите е важна).  Радвам се на нейното развитие, но то е плод на добре обмисляни решения и внимателна (не)намеса в нейните решения през годините.  Децата имат нужда от общуване с родителите непрекъснато - не само на бебешка възраст. Просто с годините начина на общуване се променя, но трябва винаги да го има.
И най-важното при общуването - по-добре да е час на ден, но пълноценно и с желание - отколкото по цял ден, но с досада и чувство за задължение!!! Малките деца са животинки - усещат всичко! Инстинктите им още не са закърнели от цивилизацията и трудно могат да бъдат излъгани. А усетят ли, че ги лъжат, те се отдръпват - не точно физически, но пък за цял живот.
Не се страхувайте да се учите и вие от децата си! Не се притеснявайте да споделяте и ваши неща с тях - общуването е двустранен процес. Особено в по-средна училищна възраст и в пубертета това е задължително, ако искате да се запази контакт с децата.

P.S. Сега ще продължавам да експериментирам с момчето, което ми подритва изотвътре корема в този момент (май му писна да съм пред РС-то).  Смятам да го кърмя на поискване колкото се може по-дълго, но в останалото ще си се придържам към моите си инстинкти. Наистина балансът е най-важното!
Пък след някоя друга година вече ще мога да докладвам някакви резултати по основния въпрос в темата 

А бе, то моето описание за прив. родителство звучи доста общо и разтегнато, но пък свиването му в рамките на "спане заедно", "носене в слинг", "кърмене на поискване" е доста ограничено.

Ето това е една хубава страница, която дава по-ясна представа:

http://www.attachmentparenting.org/support.shtml

Разбира се Всъщност аз нахвърлях нещата най-общо
Добра статия.

Благодаря за линка!

Всъщност майките на повече от едно дете прекрасно знаят, че няма еднакви деца - всяко си е индивидуалност и свой свят. И всяко дете трябва да бъде отглеждано с оглед индивидуалните му особености, физиологични и психични. Затова повечето конкретни препоръки за каквото и да е работят прекрасно при някои деца, а са напълно безполезни, дори вредни - при други.
Затова - общото описание е добро, а за конкретиката - всяка майка нека действа по своя конкретен начин, както го усеща. Без паника!  

Тази тема се появи много точно, в момент, в който се питах дали не бъркам. Дали не бъркам с това, че взимам вече 10 месечното си момченце да спи при нас когато плаче нощем, че му давам да суче по 6897000 пъти на нощ, че спи закачен за "централен източник" или лази по мен по цяла нощ. Проблема е, че изнемогвам от това безсъние и особено когато педиатри, баби и други доброжелатели ме съветват да го оставя да поплаче за негово и мое добро...не съм сигурна, дали не са прави, дали аз не бъркам 
Аз по принцип съм привърженик на информирания избор и се доверявам на интуицията си. Всеки даден ми съвет преминава през цедката на моята си философия Не случайно майка ми ме нарича "дървен философ" . Кърмя Алекс на поискване, нося го и гушкам го  и не го оставям да плаче с възпитателна цел. Говоря му като на "разумен" човек, оставям го да изследва света сам, но се отзовавам когато ме повика. Надявам се един ден това да е помогнало той да израстне уверен, самастоятелен и любознателен. И същевремено сигурен в майка си.

 Прекрасна тема!
 Моето мнение изцяло се припокрива с мненията на Червената Кралица и Basilisk, затова няма да пиша нищо друго.
 Ще следя темата с интерес

Аз да попитам още нещо-как успявате да съчетаете секса и АП? Защото малкият е през цялото време залепен за мен, отказва да спи самичък в леглото си, въпреки че е залепено до спалнята, та сексът ни се е превърнал малко в мираж. Детенце заспива сучейки и на мен ми е приятно, обаче ако го оставя самичък на спалнята и стана дори до тоалетната да отида, той се буди започват едни ревове, едни писъци  Опитвала съм да го оставям в леглото му, да се научи да спи там, обаче той крещи и плаче толкова настойчиво, че ми става жал, а и ми се струва малко "вандалски" този метод на приучаване. Проблемът е, че и през деня е така-залепен за мен-понякога дремва в скута ми, докато суче, а аз съм на компютъра, но дръг път имам работа-ако го преспя на спалнята, щом стана и той се буди и тръгва да ме търси-2 пъти вече пада от леглото  Та как се справяте вие с това, съчетавайки грижите за детето с АП?

Не съм имала чак такъв проблем нощем да нямаме час- два с таткото  Възползваме се веднага когато Ива заспи, за да съм сигурна че спи дълбоко.
А за останалата работа писах по горе, или с Ива до мен в столчето или в слинга или нощем след като я приспя и преди да седна във форума