......А по-късно......Никога не съм споделяла с родителите си. Не съм се обръщала към тях, когато съм имала нужда от помощ. Не е имало такова доверие между нас. Да, много добре си спомням моментите на близост и ги оценявам много, но може би защото са били редки...Не са ми помагали с училището. Още от много малка съм си "добро и самостоятелно дете". Помня, че много обичах да боледувам защото тогава майка ми ставаше невероятно грижовна и отдадена.
Е, и днес е така. Опитвам се да се маскирам, че уж "споделям" - не съм дръпнат пубер на който да му вадиш думите с ченгел, но все пак цялото нещо си е само хвърляне на прах в очите. Винаги съжалявам когато допусна майка си по-близо до себе си. Сега тя пък страда, че не можем да останем насаме, щото с мъжа ми сме много близки и правим всичко заедно.