Феноменът Градски транспорт

На мен до 8 месец почти никой не ми ставаше, хем корема много ми личи,но имам една случка ,която ме разстрои за няколко дни,че и нощи.Качвам се в 102,но от тези с по 2 седалки от 2-те страни и малък тунел за движение.Пътувам си десетина минути/права,но доволна, че съм се качила/.Изведнъж около 60-65год. мъж вижда доста далечна празна седалка и решава да я атакува,като разбира се мине през мен.Тихо му обясних,че съм бременна и като мине ще ме смачка,но той само ме погледна и най-безцеремонно направи 2 опит да ми смачка корема/6-7 месец/, при което аз изпищях та някой се сети и да ми стане.Страшни мъже и чудо!

Да, наистина е смешно, но и много тъжно. Все пак след всички тези истории трябва да обърнем внимание на добрите хора, които още като те видят и стават, без значение колко ти е голям корема. Вече дори не се опитвам да търся място, защото ако тръгна да обикалям вероятността да падна е по-голяма, отколкото да се хвана здраво някъде. Но пък въпреки че съм в 7ми месец корема ми е доста малък и не очаквам някой да стане заради мен. Разчитам единствено на себе си да се държа.
А за мен изводът е същия - ставам само на бременни жени и майки с деца, и на хора, които куцат. Никой друг не заслужава да седи повече от мен.

И на мен ми е много близка и много болна тази тема.. Все още ходя на работа и всяка сутрин ми се налага да ползвам Градски транспорт. Понеже коремчето ми е още малко никой не ми отстъпва място.. пък и като чета какво пишете и да порастне евентуално, май пак никой няма става като се кача, така че хич и не се надявам.

Тактиката ми е да стоя на спирката и да чакам да дойде празен или полу-празен автобус. От време навреме поради тази причина закъснявам за работа, но шефовете ми влизат в положението, пък и така съм сигурна, че никой няма да ми скочи върху корема. За съжаление обаче хората много са оскотели, особено тези над 55 години и с не особено добро материално положение Веднъж, когато бях с 3тия месец и все още ми ставаше лошо особено като попаднех в затворени пространства се качих на автобуса и понеже видях едно свободно място в задната част реших, че мога да отида и да седна. Когато стигнах до седалката обаче установих, че един чичо около 60те си е сложил торбите на седалката и съответно няма как да седна.. помолих го да ги исложи на земята, за да ползвам мястото и в резултат той ме наруга по изключително грозен начин, който ми държа влага дълго време.. така че не знам какво да мисля вече за тези хора, които преди 30 години са били в нашето положение и тогава са чакали да им се родят децата.. или им е много къса паметта, или са безумно изпростели..

Така че, мили мами, когато се сблъскате с такива хорица, теглете им мислено по една майна и не се нервирайте - мислете за бебчетата си и си пазете нервите   

Аз пък имам по-различни впечатления. Не се е случвало да се кача на автобус и да минат повече от 30 секунди, преди да станат поне двама-трима едновременно, за да ми отстъпят място. Че дори когато половината автобус е празен, пак се случва някой да ми каже да седна. При това всякакви хора, включително тийнейджъри и от двата пола.
Един път ми се случи да пътувам много дълго и никой да не стане и разликата с всички останали ситуации беше, че се возих в трамвай. В трамваите обикновено пътуват пенсионери, а те никога не биха станали, дори на умиращ пред очите им човек. Иначе в автобусите и маршрутките, където се вози по-младо население, винаги стават.

Затова и не използван градския транспорт.

Разсмяхне ме с тези истории.Но в същото време е адски тъжно и тъпо, че хората станаха толкова злобни, безсърдечни и жестоки.Абе тези хора не са ли имали деца?Техните деца нямат ли деца? Аз затова в годината два пъти използвам градския транспорт.Просто няма случай в който да не се кача и да се изнервя за дни напред.Там е събрана цялата цветна палитра от простотия

 И аз като бременна си пазех корема с ръце, за да не ме ръгне някой! НИКОГА не са ми предлагали да седна!
 Понеже се случва рядко, да се похваля - днес двама мъже ме пуснаха да си платя водата преди тях, защото бях с кенгурото!  Даже ми стана неудобно - то като му се случва толкова рядко на човек......

Мен от време на време ме стяга шапката и се мятам с количката в някой рейс, за да се махна от квартала. 
В интерес на истината винаги някой ми помага /аз на това и разчитам  /.  Веднъж даже бях сама на първата спирка и шофьора слезе, за да качим детето! 
Смешната случка, за която всъщност се включих в темата е, когато един човек тръгна да помага, но преди това се разпореди кой от коя страна на количката да застане, като разбира се, той беше от към по-леката!...  Не му се сърдя, без него нямаше да мога да стигна до целта! 

O и аз имам историики от тези -

Все още ходя на работа и възнамерявам да ходя до самия край - т.е. докато не влезна в родилното, защото работя за себе си, а болницата в която ше раждам е през улицата, където се намира офиса ни. А офисът ни не е със сравнително удобен транспорт от къщи, а и избягвам да шофирам сътрин в задръстването. Качвам се на първа спирка, дупча си билет, а мъжа ми се надвясва над мен като орле да ме пази, защото на 3тата-4тата спирка рейса вече е пълен. Веднъж седмично се намира по една баба да ми каже как съм била млада, ама невъзпитана, та да съм се възпитала на бързо и да съм и направела място. Винаги им казвам да се обърнат към някой седящ джентълмен или по - млад човек.

Като се кача понякога на връщане, обаче в рейса е опълчение. Много ми е неприатно, зщото като ходя по улиците всички ме заглеждат как ми стърчи корема, но като се кача в рейса, всички неволно се обръщат на другата страна. Само че вече се научих - във всички рейсове има места за бременни и майки с деца - винаги отивам там и най-любезно моля да ми се освободи мястото. И тактиката работеше -  ама до вчера - когато един господин на любезната ми молба каза "Извинявайте госпожо, но къде ви е детето, че искате да ви отстъпя място". Аз просто гледах като тресната ту него, ту 10 килограмовия си търбух и просто не можах да повярвам на наглостта му когато каза "Ще ви отстъпя мястото след някой друг месец като родите!"

Днес си изкарах колата от гаража, защото малко взе да ми писва целия този цинизъм...

градския транспорт не е за бременна жена. или поне не за жена в напреднала бременност. дори и да ти отстъпват място и да не ти става лошо от жегата и миризмите, гъчканицата е голяма и много често хората просто не виждат, че си бременна - съответно се врат в теб или не ти правят достатъчно място и ти се чудиш как да си опазиш корема. аз до преди да изляза в болничен 45 дни преди термин, всеки ден се прибирах от работа с абтубуса. последният месец си беше цяло изпитание. за цялата бременност са ми отстъпвали място 3 или 4 пъти, като 2 от тях контрольорката накара някой да стане.
последния път като се возих ме направиха място. седнах си, да ама беше фраш автобуса. и като ставах да слизам на моята спирка два пъти леко ми удариха корема. много се уплаших, като слязох се разревах като магаре и повече не стъпих в автобус.

С идеята да внеса малко позитивизъм - на мен винаги са ми ставали. Ама щом стъпя в превозното средство, двама-трима души стават. Вкл. и бабички. На моменти ми е ставало неудобно чак....  Има и готини хора на тоя свят 

Рядко съм ползвала градския транспорт, но 2 пъти ми с случи да се направят, че не ме виждат - и двата пъти бях  в деветия месец с огромен корем. Първия път - автобуса беше претъпкан и коремът ми почти беше опрял момиче на моята възраст, седнало на единична седалка. Как не я заболя врат не знам. Гледаше през цялото време през прозореца. Тогава ми стана мъчно.
Втория път имаше много младежи (момчета - ученици и по-големи), те също гледаха през прозорците.

Преди да забременея, (когато не съм била изобщо наясно какво значи това), винаги съм отстъпвала място в градския транспорт САМО на бременни или на майки с деца. Тая селяния сред пенсионерите и криворазбраното им чувство за морал - "Те младите са такива, те младите са онакива    А ние на времето ... " - ОТВРАТ!!! А цинизмът и бездушието им направо ме потриса   !
От една година не ползвам градския транспорт и ходя с колата на работа. Веднъж ми се наложи да се кача в трамвай, откакто съм бременна и резултатът беше, че се тръшнах с бронхит насред 6-ти месец  
Когато вече не се побирах в колата   , баща ми ме караше или си взимах такси.
Един единствен път непозната жена помоли около 20 души на опашка в БТК да ме пуснат отпред да си платя телефона като каза, че "не може то така да чакам половин час, а трябва да си почивам вкъщи по тия жеги". Трогнах се до сълзи, защото изобщо не съм очаквала такъв жест от непознати. А не само е редно, а е задължително да се случват такива неща в едно съвременно общество. Има държави, където се покланят на бременните жени, като ги видят на улицата, от уважение и респект, че носят нов живот в себе си. Но в България това което е на почит е селския манталитет, за съжаление!  

за щастие автобуси не ползвам ама скоро ми се наложи да се занимавам с бюрокрация и така докато си седях 2 часа на опашка за да дам една бланка /която в последствие се оказа, че не била за тяхното учреждение въпреки, че лично те ме пратиха да я купя и попълня/, на опашката всякакви българи роми стари и млади и единствено ромката ми каза минете пред мен че сте бременна, другите се правеха че не ме виждат

На една спирка чакахме аз и една баба. Аз вече бях в 9ти месец и определено ми личеше че съм бременна. Дойде трамвая с няколко свободни места и аз седнах на първото което видях. Обаче!!! дойде бабата до мен и каза "Стани баба да седна"