Сподели с нас

  • 1 839
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 700
Не мога да отговоря.
Винаги съм задоволявала желанията избирателно, т.е. което преценя за правилно и уместно. Не е било често, не е било рядко, не е било само с повод, не е било на всяка цена.

# 16
  • София
  • Мнения: 7 242
И аз не намирам "моя" отговор. Задоволявам желанията, които смятам за разумни. Мнооого рядко правя компромиси, когато видя, че наистина много иска нещо, което аз не одобрявам, но пък няма да й навреди. Понякога отказвам и разумни желания с възпитателна цел. Нека знае, че не може да има всичко, че парите /по-точно това, което седи зад тях/ трябва да се уважават.

# 17
  • Мнения: 7 201
Изпълнявам почти всичките му желания.
Изключение прави шоколадът!Но той си го знае и не прави проблем.

# 18
  • Мнения: 6 164
Винаги му угаждам, но и при дете на 1 г. е невъзможно да му обясниш, че не може това или онова. Всичко, само да няма тръшкане и рев. Мир да има. Grinning В рамките на разумното. Ако например иска чипс, а е време да яде, скривам чипса, разсейвам го с нещо да го забрави и сядаме да ядем. Засега разсейването и залъгването действа, ама да видим докога... Rolling Eyes

# 19
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 327
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се. Обяснявам; напоследък все повече разбира, но ако не е в настроение или не ме е разбрала, следва тръшкане. Което пък преминава за 30 секунди.
Така че- задоволявам капризи според зависи  Laughing

# 20
  • София
  • Мнения: 3 679
Обикновено като поиска нещо за ядене винаги и го купувам, но да отбележа, че тя не е фен на шоколадите и това рядко се случва да поиска. Засега като видим някоя играчка на витрината и успявам да отбия номера - казвам, че ще и я взема друг път или за подарък по някакъв повод. Книжки също купувам почти винаги когато си хареса някоя.

# 21
  • Мнения: 2 716
Отговорът ми се доближава до този на МАМА Z.
Имат си лимит.
Примерно 1 лев на ден. Каквото искаш в рамките на 1 лев.
И при нас има излизане от нормата. Като награди, когато има повод, честване, свободен ден.
Много рано децата ми научиха изречението "нямам пари" и се примиряват.

# 22
  • Мнения: 967
Гласувах с "избирателно". Опитвам се да преценявам кои желания са приемливи и кои не. Надявам се така да възпитам и у него чувство за мярка. Винаги изтъквам аргументи, когато му отказвам, за да разбере защо желанието му е неприемливо и при какви условия бих го задоволила. Ако е направил нещо мноо хубаво съм склонна като награда да го поглезя повече, както и ако ми е скъсал нервите няма да получи нищо. Ако напоследък често са му кушувани сладкиши му отказвам при поредното искане с аргумент, че е получил сутринта, и вчера и т.н., но ако в последните дни не си е искал нищо му купувам с готовност - горе долу н този принцип действам.
Играчки почти не купувам, а и той не си иска - свикнал е че играчките несе купуват от мама и тате, а от гости - толкова много играчки подаръци получава, чена практика не се е налагало до сега почти нищо да купувам без повод.
Книжки обаче купувам винаги, когато пожелае и се радвам, че ги харесва.
С лакомствата е опитвам да балансирам някак - хем да не го ограничавам съвсем, хем да не прекаляваме.

# 23
  • Мнения: 1 733
Калоян е още малък и е силно казано ако използвам думата "каприз", за да нарека желанието му за нещо. По-скоро е любопитство на този етап. Ако е насочено към нещо неподходящо, позволявам му да задоволи любопитството си, но се опитвам да му покажа, че не бива повече да се занимава или да пипа дадено нещо.

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Гласувах избирателно,но и тя все още не е толкова настоятелна.

# 25
  • Мнения: 2 439
Лакомствата са част от нахранването, не от възпитанието, затова не съм имала проблеми със сладки неща.Като малки им купувах всичко, което пожелаят, сега не изваждам веднага 120 лева за CD или mp4, а ги купувам в рамките на месечния бюджет. Сега на морето за сефте обичайните глупости, първите дни бяха изненадани /аз също, че не се тръшкат/, след две седмици бяха забравили капризите си.

# 26
  • Мнения: 236
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз  Grinning

# 27
  • Мнения: 1 568
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз  Grinning


 Peace
Същото е и при нас!

# 28
  • София
  • Мнения: 7 039
Желания изпълнявам често, в зависимост естествено от материалната им стойност и от това дали са безопасни и подходящи за детето ми според моите виждания. Капризи - много рядко, просто самият начин на изразяване на желанието може да провокира отказът ми.

# 29
  • Мнения: 516
Съвсем не винаги, но и не само по повод. Единственото нещо, което купувам винаги, щом поиска, са книги.
И при мен е така. За нещастие дядо и баба пък го поглезват повече от допустимото със сладкишите. ..Но борбата е безмилостно жестока. Wink

Общи условия

Активация на акаунт