Има ли живот след раждането?

Като повечето майки и аз съм имала доста от изброените проблеми-нервност,избухливост,постоянна умора,супер кофти настроение и за капак супер ревливо бебе.Родих зимата,така че за разходка навън дума не можеше да става.По цял ден затворени у дома и ревове-и детето и аз Нямаше спокойствие нито през деня,нито през нощта.Така беше няколко месеца и имах чувството,че тотално ще изперкам.Накрая разбрах,че така не може да продължава и реших,че сама трябва да намеря начина да изляза от тази дупка.Решението беше съпругът ми.Вечер,щом се прибереше от работа имаше един час за себе си-вечеря,телевизия,след това вземаше детето и се гледаха само двамата за около 2 часа.Тези 2 часа бяха мои,за мен.После като се позатопли времето излизахме заедно или той взема детето с количката и отиват с приятели на кафе,на разходка.Това се повтори и с второто дете(след 6 години).Много ми помагаше(и все още ми помага) таткото и това е добре и за него,и за децата-хем жена му не е изнервена,хем и връзката му с децата е много силна.Сега децата поотраснаха,но пак си знаят-като се прибере и двамата започват"тате хайде това,хайде онова",Според мен е много важно не само бабите, а и бащите да помагат в отглеждането и възпитанието на децата.
А за любовта към децата не се тревожи-мисля,че  с времето се усилва все повече и повече.

В по-малка или по-голяма степен, всички сме имали подобни състояния. Моят син също беше много ревлив - ходех до тоалетната с кенгурото отпред, и чинии миех с кенгурото (и пак задължително отпред), по едно време имах чувството, че съм се ПРЕВЪРНАЛА в кенгуро... И за къпане нямах време, и за книги и филми, а коламаската, маникюра и прическата ми изглеждаха като някакви нереални събития от друг живот... При мен нещата обаче траяха само няколко месеца, после едно по едно започнаха да си влизат в нормалния ход. Сигурна съм, че и при теб ще стане така, момичетата са ти дали прекрасни съвети, пък и звучиш като човек, който ще се справи 

Колкото до живота след раждането, за мен той е в пъти по-пълноценен и интересен от всичко, което съм преживявала преди това. Купоните, кръчмите, безгрижните флиртове и безграничната свобода са приятни спомени в главата ми, към които винаги мога да се връщам. Но преоткриването на света през очите на детето ми, това е нещо, което ме изпълва с неописуеми усещания, многократно по-силни и по-ценни от онази "свобода", която съм изгубила. Все пак обаче уточнявам, че родих на 31, така че съм консумирала свободата си доста интензивно (дори прекалено интензивно) в продължение на 13 години, така че нищо от "онзи" етап не ми липсва и не е останало неизживяно.

Успех   

loneky, изтръпнах когато четох постта ти. Много жени са се чувствали като теб, включително и аз, но само едно те моля колкото и да си изнервена не си го изкарвай на детенцето. Постави се на негово място, вместо да го гушка и да му се радва мама, тя е изнервена, крещи му и дори го шамаросва. То какво да прави да се смее ли? Много ясно, че и то ще ревне. Разбирам, че на човек му идва в повече, но тази малка душичка не е виновна, че ти се чувстваш така. Децата се раждат за да бъдат щастливи.
За всички други неща, които описваш, ами постарай се да си вдигнеш самочувствието.
Аз примерно като видях, че не смъквам след раждането започнах да се мъча да си върша всичката домакинска работа сама, разхождах си бебо със слинга и т.н. и отслабнах за отрицателно време това ми беше фитнеса и така го възприемах.
Всичко е въпрос на настройка, не виждай нещата в отрицателната им страна, виж ги в положителната им. Че с това бебе вече с мъжът ти сте обвързани завинаги, създали сте нещо толкоз красиво заедно, това е любовта ви, все едно да шамаросаш любовта си.
Кажи на мъжа си така: Виж за колко бързо си възстанових килограмите, а другите жени...
Можеш да го караш и той да дава пюрето. Намери начин да се забавляваш във всяка ситуация, не наблягай само на отрицателните черти, но и на положителните.
На 10 месеца вече можеш да оставиш бебо за няколко часа на някого, може и на приятелка или на мъжа си  и да идеш да си свършиш всички тези работи: и прическа и епилация, масаж, сауна, пазаруване...
Ами карай и мъжът ти от време на време да ти помага, хем и той ще те оцени да види какво е да гледаш дете.
И както ти е казала BirdsFlu, всички купони ти се струват вече безсмислени. Аз като изляза някъде и все се чудя какво прави бебчо.
Сигурна съм, че ще се справиш! Успех 
И да нацелуваш малката палавница! (А бе, радвай се, щом е палаво детето значи е здраво!  )
 

а ти имаш ли инфо за психолозите,ако не - аз ще ти дам.както на всякъде и тук си има добри и лоши лекари.зависи на кого ще попаднеш.
иначе наистина е добре да посети психолог ,за да си оправи духовното състояние,тогава ще може да се справи и с физическото.
иначе към жената пуснала темата- не се гневи на бременноста,тя е желана,и знай че всичко това е в името на едно красиво и сладко бебче ,което иска само да бъде обичано и обгрижвано.но то без теб неможе.за това красиво дете,създадено от вашата обич си длъжна да се вземеш в ръце,и да направиш нещо за себе си,и да се успокоиш.успех.

От "инфо" реално мнение  не се изгражда. Инфото е само насочващо преди човек да реши да посети психолог или какъвто и да бил друг лекар.
И информация си имам, но което е по важно имам и опит от реални контакти с психолози и психиатри,
е не от София, но от достатъчно голям друг град (Варна). Тъй че не говоря на изуст или само на теория.
Разбира се че има и добри, аз съм го казала по горе в друг постинг, в най добрия случай един на десет.
 
Нека да посети момичето психолог, няма нищо лошо.
Но недейте дава такива наивни съвети като   "да посети психолог за да си оправи духовното състояние".
Оправянето на духовното състояние не зависи  от психолога, а от самия човек за когото става въпрос.
Това не е развален зъб който лекаря да оправи, става въпрос за съвсем различна материя........

Като оставим настрана разните хормони и доктори,искам да те успокоя,че най-трудното вече си го минала.Оттук нататък с всяко ново умение на детето ще ти става по-лесно за гледане.Неслучайно депресията държи повечето докъм 2г. ,обикновено тогава детето тръгва на ясла или поне вече се справя самостоятелно с елементарните си нужди.Майката пък се връща на работа или поне връща социялният си живот и влиза в крачка с останалите колежки/приятелки. А с връщането на женското самочувствие ,ще се върне и удоволствието в секса.

loneky, ще ти потърся координати.
Мацката я знам от курсовете на сп. 9 месеца.
Едната от лекциите беше точно за след родилната депресия.
КАто видях темата ми се стори неинтерсна но има полза от такива неща.
Запомнила съм нещо от нея (дано добре предам смисъл ан думите): "Когато някой е в депресия не го оправят думи от рода каво т ие ми ти имаша най-хубавото нещо какво искаш  още, спокойно ще мине" трябва разбиране

Ето:
казва се Вяра Виденова, психолог, подготвителен курс за бременени към САГБАЛ "Шейново" 088 / 7 464 961
Ходила съм на 2 теми, на които тя е била лектор: "Следродилната депресия" и "Детето-неговите желания, фантазии и страхове"

Скъпа, има живот след раждането и то прекрасен! Има решение, нищо не е загубено. Побързай да възстановиш душевното си равновесие, за да се радваш пълноценно да своето малко съкровище. Скоро ще проходи, ще проговори, това са моменти на щастие, които не бива да пропускаш!

loneky,  Всичко ще се оправи!  Трябва само да се стегнеш и да не се поддаваш на всяка емоция, която те завладее. Иди на лекар, иди на контролен преглед при гинеколог, на психиатър и на хомеопат, ако трябва, помоли някоя близка жена да ти гледа детето за ден и се отдай на грижи единствено за себе си. Гарантирам ти, че в края на деня вече ще тичаш към вкъщи, за да си прегърнеш детето! Отделяй време и да си говориш със съпруга си - ама не за памперси, пюрета, финанси и тем подобни, а за весели и хубави неща. Гушнете се на дивана, гледайте хубав филм, сипете си по нещо за пийване и ще видиш как ти идва настроение за много неща.
Аз лично боря депресията със силна музика и танци - у дома, в хола, докато примерно децата спят оттатък. Или включвам и големия ми син в танците и буквално пощуряваме.
Майчинството е прекрасно нещо и трябва да бъде такова за всяка жена, но ти не трябва да чакаш наготово, но и да се постараеш за това щастие. Успех!

Прави гимнастика!
това е първа стъпка за стягане на всички мускули в таза.
Уважавай мъжа си и  знай че е важно той да те харесва а не ти да се харесваш.
Ако само се цупиш  ще си иде.
Какво като си се променила.Има начини и време и желание да се оправят нещата.

Към всички гореспоменати съвети бих добавила само да започнеш най-старателно да полагаш грижи за външният си вид, като с подобряването му ще се подобри и самочувствието ти, а оттам и целият ти поглед върху нещата /особенно ревността/.
За влагалището прави кегели всеки ден. Ако не почувстваш подобрение, тогава иди на лекар, но мисля, че ще ти повлияят добре.
Желая ти успех!

tarlio
За гимнастиката, добре. Имаш право.
Но за харесването и нехаресването на мъжа й, не съм съгласна. Това момиче не може при целия стрес от новата отговорност и ситуация да се натоварва допълнително от мисълта, че ако не се стегне, мъжът й няма да е доволен. Не може да я плашиш, че той ще си иде.
И като картинка да е момичето, ако на един мъж не му изнасят новите грижи, той пак може да си намери повод да мрънка и да си отиде.
Затова, да мисли за детето и за себе си, че й трябва много енергия и сили. А таткото да внимава в картинката и да се грижи и за майката, и за детето.

Нямам време да изчета всички мнения но ще ти кажа едно: Ако имаш вече редовен цикъл и си приключила с кърменето иди и се прегледай при ендокринен гинеколог и си направи изследвания на нивата с хормони. Точно след бременност е възможно прословутите кисти да се появят отново с пълна сила а хормоните си бушуват. Имах същият проблем но с подходящо лечение на ПКЯ нещата могат да са поносими.
На никой не му харесва да е намазан с пюрета и лиги, но е факт че и време за всичко ,което искаш да свършиш нямаш и не се отчайвай а посети лекар.

loneky, не се притеснявай, че не обичаш детенцето си. Според мен го обичаш, но не осъзнаваш. А и любовта не винаги идва веднага, особено при първите деца, трябва време за да се развие.

Я се вземи в ръце, дарена си с най-хубавия дар детенце, това не е просто цитат, това е самата истина, колко жени мечтаят да са на твое място, да са майки! Аз съм на 32 год. и това ще е първото ми дете, чакам го с нетърпение, да и аз съм изнервена от бременноста, от тежеста, от дискомфорта, на това е съдбата на жената решила да бъде майка! И нещо друго, ако неможеш да решиш проблемите си  сама, съвета ми е обърни се към психолог, за да не се налага после да ходиш при психиатър. Успех и се грижи за бебето!