когато се окаже обаче, че не аз, а тя греши - не може да си признае и никога не ми е казвала - извинявай, сбърках....
сега когато е с големия корем и до раждането остава много малко седи по цял ден в къщи / щото навън - жега, не се стои / и си мисли за глупости, как щяла да умре при раждането и др. простотии, като се прибера от работа и почва да говори глупости и ме нервира, едвам издържам...
и като й кажа, да спре да мисли за глупости и да ме нерви - следва рев... ама рев ви казвам... туй с реването още повече ме дразни... не си мислете, че туй с реването е от бременността - просто е перманентно...
за мен рева е изнудване!!! ревали са ми много жени и знам, че рева е изнудване и не се поддавам...
та мойта шушулка реве, реве, нареве се и после като че нища не е станало...
кво да правя бе мили момичета, не се издържа вече...