При нас се запролети. Времето се постопли, всичко наоколо е покрито с цвят и ухае на пролет. Въпреки, че зимата тук не е толкова студена и почти всичко си остава зелено /дори има и цъфнали цветя/, идването на пролетта не може да остане незабелязано - всичко се преобразява и се отрупва с цвят.
Мисля, че ви споменях, че след по-малко от 3 седмици ще пътуваме за България, след 3 години отсъствие. Толкова различни чувства и емоции ме връхлитат – от нежелание и пълно безразличие към пътуването до тотално въодушевление, че нашите най-после ще гушнат Габи.... Започнах с притесненията как Габи ще понесе тези дълги полети. Все пак не е като да се качиш на самолета за два часа. Събират ни се около 20 часа само полет.... Както и да е. Няма да сме нито първите, нито последните, които ще правят този преход с дете, но все пак си е преживяване.... Спирам вече с моите "Радини вълнениея".
И така:
Олимпия, честита ви розова новина!
Нася - честита бременност! Лека и безпроблемна да е!
Ние сме планували номер две за догодина живот и здраве. Много ми е интересно как ще възприема следващото човече. Вече нямам предпочитания за пола - исках едното да е момиченце и си го имам вече.
Дидунка, как мина защитата! Чакаме да се похвалиш!
Това е от мен за сега!
Поздрави за всички!
при вас как е ...

, чак срам ме хваща 
и й казвам, че ще я напляскам, но не го правя. Излизам от стаята и се правя на сърдита, а тя почва да плаче и тича след мен.
