Щъркели се готвят да отлетят на юг, но през ФЕВРУАРИ пак ще дойдат тук!

  • 16 873
  • 288
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 28
  Здравейте,
  ephrossina, пожелавам ти най-хубавия сватбен ден!
  alina_si , и моята история е подобна, сигурно няма да е интересна, но си се вълнувам като се сетя. Аз също от известно време искам да си имаме дете, но приятелят ми все се дърпаше също най-вече заради пари. Не съм настоявала много, чаках го да се настрои сам с времето. Но един ден през април ме бяха хванали лудите нещо и го питах кога точно смята, че ще забогатеем, за за се настроя психически кога евентуално ще стана майка smile3515, а и естествено отбелязах, че биологичния ми часовник тиктака, и че тези неща не стават просто така. Та след около час и той искаше бебе  smile3521 И така на 5 юни видяхме двете чертички newsm44 и сега сме страшно щастливи!

# 121
  • Мнения: 543
мисля, че темата на алина си е добра.
Ефросина: много се радвам за теб! това е неповторимо изживяване и ти пожелавам да го отпразнуваш САМО веднъж - С ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК!  и да аз ще повторя - чакам снимки!  smile3521 smile3525

ще направя бърза справка с живата ми памет за историята на забременяването ни и после ще пиша! айде чао!

# 122
  • Мнения: 58
Здравейте, сладуранки.....
Ефросиния, пожелавам ти един прекрасен сватбен ден и да се чувстваш като истинска принцеса....Очакваме невероятни снимки от събитието. И аз в събота съм на сватба...За щастие или нещастие не моята...Но живот и здраве и на това събитив ще му дойде времето...
Ами за нашето бебче.....Аз го исках още от първият миг, в който видях моето мило...а това беше преди две години и половина. Тогава все още бях ученичка и естественно нямаше как да стане историята с бебчето. И така през февруари решихме, че моментът е дошъл...два месеца пробвахме и се получи резултата  baby_neutral ...., който надяваме се да гушнем през февруари....

# 123
  • Мнения: 4 242
Алина страхотна идея!
Ние още от първите си дни заедно работехме за бебе с таткото, и двамата знаехме че сме един за друг и няма грешка, както се оказва и до ден днешен (пета година) Ива я правихме почти година. От самото начало още се оказа че и двамата искаме много деца, най- малко 3, дай Боже повече! Та Ива поотрасна а ние макар по квартири и неустроени се замислихме няма ли да действаме за трето и решихме че е време, понеже аз съм на 33, ако ще искаме още няма много време все пак. Общо взето това бебе стана за няколко месеца, много желано, чакано и обичано! Това е от нас.


А сега да ви питам, много от вас имахте зор с цигарите, до къде я докарахте? На мен още не ми се е допушило и много се радвам, дано е все така!
А с шоколада как сте? Аз уж не обичах първите месеци а сега се сещам доста често и за шоколад и за вафличка и т.н благинки трупащи се на дупето.
И за спането да питам как сте? Аз вече се душа на старата възглавница и таткото ми изобрети отново повдигачка за матрака, та спя на 20-30 градуса.

# 124
  • Мнения: 384
Алина, мина ли ти главата? Аз днес съм много зле, страхотен мигренозен пристъп. Тръгнах си по-рано от работа, тъй като не издържах на болката. Вкъщи поне мога да се търкалям и да си рева на воля. Гледам, че луната се е окръглила доста. Сигурно вампирското у мен се обажда. Връщам се в леглото, дано утре да ми е минало, защото е ад.

# 125
  • Мнения: 4 242
Пухка пий чай или хапни ябълка, компреси на челото не помагат ли? Ама че работа. Ако толкова те боли та ти се плаче по добре пий хапче, от колкото да се мъчиш, твоята болка се отразява и на бебето, адреналина за него е не по- малко вреден от колкото някакво хапче. Пожелавам ти бързо да минава!
А луната се отрязва на всички бременни, според някакво четиво преди време. Даже с предишната бременност заедно вампирствахме в чата с останалите бремелинки по цяла нощ.
Ние с Ива днес цял следобед бяхме в парка, толкова сме уморени че се надявам ни луни, ни дяволи да могат да ни попречат на съня.

Искам да споделя нещо с вас, дето си го мисля от няколко дни и малко ме чопли.
На няколко пъти усетих тук в темата лек игнор или непоносимост. Знам, че сме много, че няма начин да се харесваме всички. Знам и че понякога пиша рязко, понякога като свекърва, а понякога сухо, но това е от многото писане във форума и от малкото лично време което имам. Въпреки това обаче пиша, тъпо и упорито, защото искам да споделя каквото знам (не че е много), защото с първото си дете направих много грешки! И не само аз, повечето майки пишат "така и така, сбърках с първото, обаче искам с второто да постъпя другояче, тогава не знаех еди си какво...". Колко е тъжно обаче, че първите деца са онеправдани в много отношения и са един вид опитни зайчета за неопитната си майка (не че някой се е родил научен, но сега има инфо бол). Много от грешките могат да се спестят, а резултата по- щастливо дете.  За това и се меся и изказвам често, не очаквам да ме слуша някой, а само да го зачовърка и да потърси инфо по въпроса, така ще на ясно и ще вземе решение, правилно за самия него и детето му.  Иначе казано, изобщо не казвам че моя начин е правилния (тоест той е, но за мен и моето дете), казвам само че има различни начини за всичко и не бива да се съгласяваме с първото което някой ни каже/покаже, след време да се плеснем в челото и да отчетем грешка.
Излях си душата!  Blush

# 126
  • Мнения: 9 201
Мина ми гадното, сега от време на време, но много по леко дай Боже Praynig да не ме боли по вече така.
А за цигарите, от както разбрах че съм бременна някак си от самосебе си спря да ми се пуши. Дърпам си като видя някой покрай мен с цигара, но е много гадно, не мога да си представя, как съм пушила толкова години ужас Sick!
 Hug Hug Hug

# 127
  • Мнения: 4 242
Алина и аз за сега съм така, направо не понасям таткото като влезе в стаята как мирише на пеплник  Sick. Обаче и с Ива ги бях спряла, до към 3-я месец, после ми мина и ми се допуши зверскии припалвах. Та се моля и сега да не ме почне мерака пак. Не че не мога и няма да е огранича, но ми е много по добре така сега, като не се терзая от липсата им.

# 128
  • Мнения: 663
Мери, аз пък винаги следя за твои мнения и с удоволствие ги чета. Не си мисли глупости, нали все пак за това е форумът, а пък е хубаво да споделяме за  алтернативите, които съществуват в отглеждането, храненето, дори раждането... 
Почна ме бременното безсъние, през нощта съм кукувица, а през деня ми се спии.

# 129
  • Мнения: 1 671
Нашата история - преди 6-7 години се запознахме и веднага станахме гаджета (макар, че тази дума не я харесвам). Дете искахме на следващия месец. Аз бях на 19  -току що навършени, той на 29  Blush.  Аз исках да отложим заради следването ми, той също, но по финансови причини (втълпено му е, че жената работи за собствено удоволствие, а мъжът създава семейство, когато може да го издържа  Thinking). Преди 2 години се оженихме. Благун стана след много опити, даже няколко месеца си поревах, че нещо ми има. Още като гаджета бяхме решили да са породени и скандализирах доктора, който ме изроди като му казах, че след 6 месеца пак ще съм бременна (5 минути след раждането на Благун). Е, забременях 7-8 месеца след това, но този път стана много по-лесно  Heart Eyes. Може би и аз бях по-спокойна  newsm78.

Мери, съгласна съм с това, което си написала. Веднъж като сме извървели този път, сме се поучили от грешките си. Винаги съм твърдяла, че форумът е за помощ и подкрепа, не за да се нападаме. Всяка майка има право да бременее и гледа детето си по удачен според нейните разбирания начин. Ако някой има по-нестандартни възгледи, в това няма нищо лошо, някой път това се оказва чудесен начин да гледаш дете. Лично аз си признавам, че много харесвам естествените методи в отглеждането на децата, без да ги следвам сляпо.  Най-верният учител е майчиното сърце!
В отчетната темичка на октомврийките не успяхме да се изпокараме, независимо от различните си възгледи, досега се радвам, че тези момичета ги има и след година и половина ги чувствам повече от близки. В най-тежките ми моменти през това време са ме подкрепяли, повече от най-добрите ми приятелки. Дано и с февруарките стане така.

# 130
  • Мнения: 4 242
Така ще е, Евелинка, затопля се атмосферата и тук усеща се от скоро. До скоро само пишехме без да се "чуваме", сега се обръща внимание на много повече неща.
Аз само споделих, за да не ми се сърди някой, или да не ме мислят за надута всезнайка, аз също тепърва се уча на много неща Peace
Здравич благодаря!  Heart Eyes
А че има и ще има различия, слава Богу че е така, това е животът, каква скука би било иначе. Аз също съм много отворена към различното (нали съм водолейка, че и водолейче расте в мен Heart Eyes).

И още нещо сетих, как сте със запека? Аз ако не хапна няколко плода на ден не мога да ида, а хемороидите ми стават оле мале. Даже сега съм си заредила една купа с грозде и сини сливи и набивам пишейки. Не помня запека до края ли щеше да ни мъчи или само първите месеци?  newsm78

Ефросина, желая ти най- приказната сватба! Нека този твой ден бъде наравно толкова красив и незабравим, колкото ще бъде денят на раждането на детето/децата ти!

# 131
  • Мнения: 663
  Не помня запека до края ли щеше да ни мъчи или само първите месеци?  newsm78
 
Ами май до края, аз поне така бях, сега като хапвам плодове и пийна кафенце нещата се нормализират.
Абе това безсъние е много странно, първите месеци права заспивах, сега не мога да мигна, от горе на всичко огладнявам посред нощите, ей сега се натъпках със салата и хляб. smile3535

# 132
  • Мнения: 4 242
Кафето дето го обожавам от толкова много години, не ми понася, почва се гадене, стъпвам в "дупки", световъртеж, луда работа. Иначе и на мен ми действа диуретично. Добре, сега двора пълен с плод, а след 2-3 месеца какво ще хапваме, нитратки само? newsm78
Здравич пусни си сериала за ражданията, сега почва. Да има файда от безсънието поне Joy Аз първия месец спях като заклана, втория и третия се будех през час и беше супер изнервящо, освен това не спях а дремех, чувах всичко. Сега в четвъртия ми се спи доста, едва отлепям сутрин, да видим до кога. С Ива от 6- нататък никакъв сън, най много по 2 часа в денонощието.
Пожелавам ти да минава и заминава този период и да спиш като бебе! Grinning

# 133
  • Мнения: 384
Мери, мигрената ми е от години и знам, че хване ли ме острата болка, не хапчета, ами нищо не помага. Мъжът ми се побърква, като ме види как се търкалям и рева със сълзи, защото ме е стегнала капата. Позволявам си го само пред него, даже майка ми не ме е виждала в това състояние - крия се. Има едни хапчета, които ме оправят моментално, но са по 40 лева едното и ми се струва прекален лукс да ги пия, още повече, че при мен е хронично. Преди да забременея ми изписаха "гинко билоба" - тя действа кръворазширяващо и се оказа, че ми помага. Сега обаче са ми забранили да я пия, а в аптеката вчера случих на двама млади мъже, които категорично отказаха да ми дадат каквото и да било, защото било вредно за бебето. След като преспах се чувствам по-добре и се надявам да не ме повтори отново днес, защото срядата ми е много тежък ден в работата и стоя до среднощ. Добре че съм случила на бебонче и то поне не ми създава никакви, ама абсолютно никакви проблеми. Приятен ден на всички и най-вече на Ефросина. Така й се радвам, все едно аз се омъжвам. Аз ще го направя де, но като се роди бебенцето и пак със същия мъж. Бих се омъжила сто пъти все за него. Нямаме църковен брак съзнателно, искахме да си имаме собствено шаферче.

# 134
  • Мнения: 663

Здравич пусни си сериала за ражданията, сега почва.
Къде го дават?

Общи условия

Активация на акаунт