Публикувана: 24 авг. 2007, 16:10 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2007, 03:08 ч.

загуба на домашен любимец

10 570
50
1

# 15 24 авг. 2007, 20:45 ч.

Мнения: 34

ох ох и аз една тема подхванах, тъжна, но имах нужда да поговоря с някой, като Вас момичета.

ами да djily мисля, че си права и трябва да кажем истината на сина ни, колкото и болезнена да е тя.

той е много чувствително дете, но заедно ще преодолеем загубата.

djily след загубата на Джили взехте ли си ново куче.

# 16 24 авг. 2007, 21:02 ч.

София
Мнения: 61

agia, не знам как ще реагира детето ти... Вероятно няма да го приеме лесно... Моя съвет е да отклонявате темата, за сега не му казвайте. Като деца със сестра ми гледахме морско свинтче. Гледахме го 8г., но един ден забелязахме, че едното му задно краче е много надуто. Водихме го на лекар, казаха ни, че имало тумор и не можело да се спаси (ситуацията беше много сложна, животинката беше дърта, свинтчетата живеят до 9г., казаха ни, че може да изрежат тумора, но ще го махнат заедно с крачето), не искахме да го мъчиме... след още няколко дни взе да се влошава, не се хранеше, отслабна, наложи се да го присипим... Какъв рев беше за тази животинка... Обичам животните, но е много тежко когато трябва да се разделиш с него. Sad

# 17 24 авг. 2007, 21:08 ч.

Мнения: 34

ами ха де, и аз това се чудя како да правим. може пак да изчакаме докато вземем пудела на свекърва ми в къщи и тогава някак си да му кажем.

не знам. тотално съм объркана. преди малко пак сина ни пита дали Ларко е добре при докторите и аз трябваше да смънкам нещо.

не мога да крия истината дълго време.

# 18 24 авг. 2007, 21:12 ч.

Мнения: 1 065

Не ,agia,не сме си взели куче ,макар ,че на моменти много ми се иска.
Каквото и куче да вземем ,няма да е Джили.За нас тя беше буквално член от семейството ,само дето не можеше да говори.Разбираше ни дори по погледа,никога не сме и се карали и били.
Сега дъщерята си взе от 2 години котарак-Веско-коренно различно животно ,но се привързахме и макар и трудно, го заобичахме.

# 19 24 авг. 2007, 21:14 ч.

Мнения: 1 065

Съчувствам ти-хем ти е мъчно за кучето ,хем да не те види детето тъжна
Много е трудно,разбирам те Sad

# 20 25 авг. 2007, 00:01 ч.

Здравейте...прочетох какво пишете в форума и мисля че вие ще сте едни от малкото хора, които могат да ме разберат. Преди ден изгубих кучето си..кокер на 12 години,преживявам го тежко..боли ме..мисля си че всеки момент ще се покаже от някъде..още я чувам,а я няма..Незнам какво да правя....незнам дали друго куче ще може да запълни празнотата,знам само че боли.. Cry

# 21 25 авг. 2007, 00:06 ч.

Мнения: 9 093

Дай си време да го преживееш, не бързай с нов домашен любимец - никой нов не може да заеме мястото на стария, затова преживей го и после ако си готова, можеш да помислиш за ново куче. Така мисля аз..
Съжалявам за загубите на всички ви..

# 22 25 авг. 2007, 00:11 ч.

Мнения: 401

мойта Тара беше боксерка,чувала съм ,4е те наи се усещали ,защото тя милата не можеше да остане сама ж стаята-освен ако нямаше никои в апартамента,все идваше при нас ,даже си спомням ,4е сутрин идваше при мен качваше сена леглото -като аз бях между лапите и а главата и към лицето ми и почваше да ме целува -толкова ми липсва-даже съм си сложила 3 неини сними на огледалото ми и винаги си я гледам и си спомням за нея Heart Eyes

,ние имахме още едно куче с нея-така ,4е то остана-но се чувста много силно липсата и-всио1ки бяхме по -привързани към нея

# 23 25 авг. 2007, 00:12 ч.

Мнения: 401

Цитат на: dariq_georgieva в сб, 25 авг 2007, 00:01

мн съжалявам bouquet

# 24 25 авг. 2007, 00:15 ч.

област Софийска
Мнения: 1 719

Юни месец и аз загубих котката си - Соня. Падна от терасата и не се върна повече. Старичка беше, девет години живя вкъщи. Една нощ (бяха големите юнски жеги) падна (или сама е скочила, не знам) от терасата. Слязох да я търся веднага, виках я, нямаше я. На другия ден сутринта ни вест, ни кост от нея. Тя всяка година си падаше по веднъж-два пъти от терасата, но винаги се връщаше веднага. Но този път, не. Като се върнах от работа, я видях просната точно под терасата, умряла. Един комшия каза, че е видял някакъв котарак как я души. Гонил го няколко пъти, но, изглежда, накрая е успял да я удуши. Комшията не знаел, че е нашата котка, мислел, че е улична някаква. Горката, цял живот не беше излизала навън, не е била подготвена за живота на улицата. Макар че правеше пакости и понякога ми се щеше да се отърва от нея, като умря, ревах като магаре. Сутринта отидох като китайка на работа. Sad

И сега ми става гадно, като се сетя.

# 25 25 авг. 2007, 10:56 ч.

Stef благодаря ти за съвета, и според мен така е най-добре.Съжалявам за тъжните мигове,които се е наложило до преживеете.Само хора с големи и добри сърца могат да разберат какво е да изгубиш най-верния си приятел,било то куче или котка..дори и рибка. А моето кучнце се наложи да го приспим с инж..неможехме да гледаме как страда...бъбреците му не работеха,не пиеше не ядеше..само плачеше и лекаря ни убеди че така е най-добре и че изпитва адски болки,но на моменти се чувствам виновна че му отнехме последните няколко часа живот.. Cry

Sugarcandy..наистина усещат че идва края...съжалявам за Тара Cry

# 26 25 авг. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 685

Тъжно е, когато те си отиват.. Cry

За съжаление по кратък е техният живот, а болката от липсата им е безумно голяма. Макар че се реших да си взема отново коте, моята котка която гледах 16г. ми липсва всеки ден. Sad

# 27 25 авг. 2007, 11:14 ч.

Тайна, майна
Мнения: 235

През 6 месеца се наложи да приспя и двете си животинки - котките ми, майка и син. Бъбречна недостатъчност. И аз, и лекарите направихме всичко възможно. Не се получи. Нямаше и как. По съвет на ветеринарите ги приспахме. Това беше преди 2 - 2.5 години. Още плача за тях като се сетя. И безкрайно много ми липсват. Вече не мога и да си помисля да си взема животинка вкъщи

# 28 25 авг. 2007, 11:21 ч.

животинките стават част от нас,част от семейството ни....толкова боли и като си помисля че ако си всема друга пак рано или късно ще се наложи пак да премина през същото ми идва да крещя от болка. Cantariny след колко време си взе друго котенце?

# 29 25 авг. 2007, 11:34 ч.

Мнения: 685

След 4 години. Стана случайно, не беше планувано. Бях на гости и котката им беше родила, като я видях малката се влюбих в нея - много приличаше за старата ми котка. За капак на всичко ме напишка и нямах вече сили и да я пусна Simple Smile

Човек трябва да почувства, че е готов... Не вярвах, че аз ще бъда.

Препоръчани теми

Травма от загуба на домашен любимец

Днес загубих част от себе си

Някой знае ли нещо повече за гъбичната инф. Candida / бактерията Klebsiellа?

Резултати от гърлен секрет-моля помогнете!

Причина:

Причина: