Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Със сигурност ще ги копира. За съжаление Наскоро четох ей този постинг в една друга много хубава тема, в който много добре е описано това.
Ако си решим конфликтите своевременно, склонна съм да вярвам, че се елиминира наследствената предразположеност, или поне не се проявява. Все пак рядко се случва повече от едно дете в семейството да "наследи" даден проблем, явно нещата зависят от това до каква степен детето "попива" характера на родителя.

А за докторите - не знам - може би зависи и от това на какви ще попаднеш. Като си изпатиш веднъж-дваж от лекарски грешки, рутината на прегледа започва да ти действа по-скоро стресиращо Аз например чистосърдечно си признавам, че вярата ми в "стандартните" докторите е много слаба (с малки изключения). Как може някой, който те преглежда за 3-4 минути и за още 2-3 минути ти изслушва оплакванията да ти постави точна диагноза и лечение?

Мисля,4е е достижимо.Просто трябва да го запо4не6-малко по малко.



Аз мога да ползвам молитва и без да съм релогиозна-просто не я отправям до някаква въображаема ли4ност,за6тото не вярвам в това.Но и не подценявам силата на молитвата.За мен тя работи на подсъзнателно ниво.
Пък това за опро6тението-ами 4овек просто трябва да  поеме отговоността за постъпките си без да обвинява никого за слу4илото се-нито себе си,нито пък да прехвърля вината на останалите.И в двата слу4ая е вредно и опасно.
Пост-да.Трябва да се прави и без да си религиозен.
Милосърдие-да.Примерно когато отправя6 ръка към някого-трябва да си насо4и6 цялото сърце в ръката,така 6тото отсре6тната страна да го усети.Ако стане механи4но-няма никакъв смисъл.



Има средства и за тях.
Може да те хипнотизират,може сама да го направи6,може да използва6 визуализация...Се6там се за един апарат ТЕНС-не знам дали вър6и работа в слу4ая.

Омега, какво разбираш под "отговорност за постъпките ".
Аз например си мисля, че поемам отговорност, но съзнателно и подсъзнателно ми е трудно истински да я разгранича от вината, най-вече своята, за чуждите гледам да не съм съдник.. А отговорността може да се превърне в много голям душевен товар, който ти тежи каквото и да правиш, където и да отидеш и белязва живота ти завинаги.
Как се справя човек с подобен 'конфликт' с подобна нагласа?

Ами след като не6то ве4е се е слу4ило така или ина4е,аз не виждам какво може да се промени.Ако ти се самоизмъ4ва6 (самообвинява6) това  води до отравяне на организма ти в буквалния смисъл.Както и на живота ти и този на хората покрай теб.
Отговорност-да приеме6 вси4ко и да продължи6 напред.Един вид всяко зло за добро.
Не знам дали го изразих добре.
Пък и зависи ти какво разбира6 под ду6евен товар.Когато се нау4и6 да го преодолява6,6те разбере6 4е тревогите са били абсолютно изли6ни.
Трябва да разбере6 какво на теб би ти помогнало в слу4ая.Може да пробва6 с медитация примерно.

относно приемането, опрощението и поемането на отговорност, на мен лично много ми харесват книгите на Дийпак Чопра "Седемте духовни правила на успеха", "Седемте духовни правила за родители", които всъщност са разработка на "Седемте духовни правила на йога". мисля, че подобен подход спомага за решаване на конфликтите.

Аgneshka, благодаря записах си, ще ги потърся..

И на мен ми харесват

Но най- успокоява6то ми действат книгите на ОШО.Невероятен е!Писал е и за ДАО,има описани и техники.

 

Толкова много неща искам да изпиша в темата, но вече просто не мога да си събера мислите. Омега напълно те подкрепям за всеки твой постинг. Надявам се скоро да достигна твоята увереност. В момента, тука за около месец се опитвам да си реша всякакви проблеми, които бях приела за свои и за които изпитвах вина. Когато човек тръгне по някакъв си свой път да решава нещата, винаги ще намери решение. Аз избрах малко лош път  , но друг не намерих за себе си. Реших, че трябва да искам прошка от всеки мой близък, за всяко нещо направено от мен. Първо се захванах с майка, наговорих и куп неща, които са ми тежали в годините, защото тя просто е много властна и винаги ми казва какво да правя. Аз съответно се опитах да и прехвърля моето чувство за вина, но тя понеже е силен човек ми каза "Аз не съм ти виновна. Ти сама избираш какво да правиш. Няма смисъл от всичките тия сълзи и нерви, които си причиняваме" Много нерви изпотрошихме и двете и чак после осъзнах, че тя ми казва какво да правя на мен, а всъщност тя също не знае какво да прави. Един вид прехвърля нейната несигурност върху мен и после се притеснява за мен. Решението, което намерих за себе си до момента е - да не позволявам на родителите ми по никакъв начин да се бъркат в моя живот и в живота на детето ми, но мисля че това ще е дълъг процес, в който трябва да обяснявам всяко едно нещо, което ме дразни в тях, както и да им обясня, че не харесвам държанието и прекалената загриженост, която проявяват към моето дете. В един момент всички около мен се поразболяха - от хрема и кашлица, но най го отнесе детето ми. Явно на него предавам в най-голяма сила своите страхове и то обира парсата, понеже някакси май го използвам за да открия, да видя от страни, кое точно в тяхното поведение не харесвам. И когато те се карат на него или му викат, аз започвам да им се карам на тях и те съответно са сърдити. Абе въобщеееее.. какво да ви разправям  Само се моля детенцето ми да расте живо и здраво  и да е добре подготвено за живота. В момента се опитвам да му обясня, че то е едно самостоятелно същество и се опитвам да му обясня, че не трябва да плаче, когато примерно баба си тръгва, или дядо, или пък че баща му го няма и е на работа, някви такива неща. Дано не съм разводнила темата много, но се опитвам да споделя своя опит с вас, дано някой намери в постинга ми нещо полезно за самия него.
Имам приятел, който е астигматик. Доколкото съм запозната със семейството му и това което наблюдавам като поведение в него - той изпада в крайност примерно за чистота. Във всяко нещо вижда бактерии, постоянно му излизат стресници, постоянно си мие ръцете и какво ли още не. Просто според мен в неговото семейство се изисква прекалено много, така да се каже прекалено много се взират в бактериите, болестите ... и той просто не се отнася нормално и разумно към тези неща. Изпаднал е в някаква постоянна паника и трябва да осъзнае, че това не е нормално и да го промени. Да разбере, че така са го научили майка му и баща му.
Аз моето дете се опитвам да науча, че най-важното е да слуша и разбира всичко такова каквото е. Да не го е страх. Да разбере, че то си е то и другите хора може да идват и да си отиват, но то си е една отделна самостоятелна единица, която обаче трябва и да живее в разбирателство с другите единици - роднините си, колкото и да е трудно постижимо това.

И само да добавя една поговорка според която в момента се ръководя "Много баби, хилаво дете". Според мен в случая с отглеждането на децата, трябва един човек - майката, да поеме своята отговорност и да взима трезви решения за живота на детето си. Добре е да се вслушва в съветите на по-възрастните  (както аз доста често не правя), но пък и да си понесе притесненията. Просто човек, когато поеме отговорност за нещо, той се нагърбва със завършването  и изпълнението му и ... абе общо взето искам да кажа - всеки да си гледа работата и да си носи отговорност за действията, да не вини другите за своите грешки, а да се поучи от тях  Направо ще ми гръмне главата вече  ама тва май е най-умното, което измислих за момента. Мисля, че има връзка и с медицината на Хамер. Ако човек успее да пребори своите страхове, той ще успее да помогне, да научи детето си да се пребори с неговите, и когато това дете израстне голямо и разумно, то би трябвало да не се разболява, а да е живо, здраво и щастливо   

В момента според мен съм поела огромен риск, защото детенцето ми ту е здраво, ту изведнъж текват адските сополи и давеща кашлица, но поне не вдига температура  Вчера пак беше така, но като се наспа и нищо му нямаше. Сега го чакам пак да се наспи и да го вида дали е по-добре. Просто вече нямам абсолютно никаква вяра в лекарите и нямам друг избор. Просто много съм си напатила от лекари и ги гледам що за стока са, единия разбира от едно, другия от друго, но липсва връзката между тях. Специалист по това, те праща при специалист по онова ... и така до безкрай. Хвърляш един куп пари и в един момент всичко вече се е оправило, просто е минало определено време и ... Силно се надявам тук до няколко дни детенцето ми да се оправи, и да не развие някаква бронхит плевмония. Просто явно трябва да съм по спокойна и да му обръщам внимание, а аз все гледам да върша сто неща едновременно. 

Танина, разбирам те напълно, изпитваш страховете на всяка майка. В момента разчиташ и на майчиния си инстинкт. Има много лекари, които вярват в този инстинкт и слушат думите на майката. Трябва само да намериш такъв.

Искам да отворя дума за властните майки. Вероятно тази им черта от характера идва от страх и всъщност те са много страхливи. Страхуват се да не се случи нещо лошо на децата им, някой да не ги обвини че не се грижат добре за децата си, страхуват се че някой ще обвини децата им за някаква грешка. Трудно приемат, че да грешиш е човешка черта и понятието "грешка" не е абсолютно негативно понятие (човек се учи от грешките си). Същевременно много страдат когато те видят наранена, защото любовта им към децата им ги прави такива. В същото време тази им любов ти изсмуква жизнените сили, защото така те живеят вместо децата си.
Но те много тежко приемат фактът, че ти можеш да си щастлива и без тяхната закрила. Ако за определен период от време останеш без техните услуги и наложиш пълна изолация, това ще породи следните ефекти:
1. Властната баба осъзнава, че добре е възпитала децата си.
2. Има време да се погрижи и за себе си (собствените проблеми са оставени на самотек). Много баби врейки се в отношенията на децата си всъщност бягат от своите.
3. Ще и докажеш (защото те трудно приемат това за истина) че можеш без нейните съвети да живееш без да пропаднеш (най-големия им страх)
4. Ще имат време да се огледат.

Когато не изискват от теб, ти ще си по-спокойна, а това определено ще повлиае добре на децата. Децата от своя страна няма да имат поводи за измъкване (условието поставено на децата няма да бъде критикувано от никой) и ще увеличи твоя авторитет пред децата ти. Ще повиши твоето самочувствие, тъй като няма да е необходимо да слушаш какви грешки евентуално си допуснала.
^{Поне при мен това бяха положителни ефекти.}

Танина,няма смисъл да ходи6 и да се разправя6с роднините си.
Моята свеки например съ6то е много властна и много се меси.Преди си го слагах много на сърцето и най-вероятно съм си докарвала болести от това.Ве4е оба4е без да сме си изяснявали отно6енията с нея,когато разговарям с нея си играя моя си театър и въоб6те не и обра6там внимание.Даже тази година ходих с нея и детето на по4ивка.
И ми е много добре ве4е,когато и оставя детето,а аз имам свободно време.За съжаление при мен това е само през лятото.
В края на краи6тата много не6та не ми харесват,но тя му е баба.Нека прекарва и  с нея времето си,не само да се държи за моята пола.Много време живях в заблуда,4е аз се грижа най-добре за малкия.Децата имат оба4е нужда и от други хора.
АМи ако мен ме няма.Какво става тогава?6те мога ли да контролирам вси4ко наоколо и да казвам как се гледа дете.
Ни6то подобно-живота 6те си продължи и без мен-слънцето 6те си изгрява и залязва,тревата 6те никне и детето ми пак 6те порастне.
Но ако искам да гледам как расте-трябва да не си слагам ни6то на сърцето.А само да си повтарям,4е каквото и да ми се слу4и,6те премине.

хмм.. не е ли добре да се върнем към темата за ГНМ?

ето нещо което ме мъчи откъм обяснения
"конфликт изживян в самота"
Защо в самота? Каква е ролята на самотата за развитие на 'болестта' и изобщо?
Ако има  "конфликт изживян в самота" , би трябвало да има и "конфликт изживян в споделеност" или подобно определение.

Може ли някой по запознат да ги изясни тези понятия в контекста на ГНМ 
Аз се мъча да изясня моите конфликти, но все още се лутам и съм в тотално объркване. Има още да се просвещавам. 

Всички тези съждения са част от темата за конфликтите и тяхното разрешаване и в този смисъл вярвам, че не сме се отклонили много от темата

Да, тук си права

Слагам на бьрzо статии преведени от Марколин,докато не са ги махнали от сайта й...Ще ги копирам целите тук,zаЩото понякога се получава,че й zатварят сайта zа  неиzвестно време...


Intra-ductal breast cancer

SBS – SIGNIFICANT BIOLOGICAL SPECIAL PROGRAM OF NATURE


BREAST CANCER
written by Dr. med. Ryke Geerd Hamer

On an emotional level, a woman predominantly experiences the bond with her child (as well as that with her partner) in her breasts. This is why breast cancers are the most frequent diseases in women.

 

German New Medicine (GNM) recognizes two types of breast cancer:

 

1. Glandular breast cancer, clinically also called adenoid mammary carcinoma, noticeable as a solid compact lump.

 

2. Milk duct cancer, clinically known as intra-ductal carcinoma, which is not noticeable during the conflict active phase. The woman might feel only a slight pulling sensation in the affected breast area.

 

Additionally, the exterior skin of the breast can develop squamous epithelial skin carcinomas or neurodermatitis - which can occur elsewhere on the body as well.

 

In general, the conflicts linked to a breast gland carcinoma always relate to an argument conflict or worry conflict, while for milk duct ulcerations it is always a separation conflict.

 

The significance of right-handedness and left-handedness: anyone can establish the laterality for oneself. Clap your hands as you would when applauding in a theatre.

 

The hand that is on top is the prominent or leading hand, indicating the person's biological handedness. If the right hand strikes the left, then one is right-handed, and conversely, if the left hand strikes the right, one is left-handed. This test is very important for finding out from which brain hemisphere a person functions, because there are untold rehabilitated left-handed people who deem themselves right-handed. Simply put, the right hemisphere of both the cerebellum and the cerebrum predominantly control the left side of the body, and conversely, the left hemisphere of both the cerebellum and the cerebrum control the right side of the body.

 

In short: a right-handed woman associates her left breast with her child, her mother, and her nest (dwelling, house). Her right breast not only relates to her partner (spouse or friend), but also to partners such as her father, brother, sister, mother-in-law, boss, neighbor, etc. She can also consider small children or animals as her ‘children’.

 

If a right-handed woman develops breast gland cancer in the left breast, then she has either a worry conflict related to her child, her mother, or her nest, or she has an argument conflict with her child, her mother, or in association with her nest. With milk duct ulceration, on the other hand, she is conflict active with a separation from her child, her mother, or her nest.

 

With a left-handed woman it is the reverse: the right breast relates to her child, her mother, or the nest, and the left breast relates to her partner or other partners, as described above. Therefore, if she has a breast gland cancer in the right breast, she has a worry conflict concerning her child, her mother, or her nest. With milk duct ulceration in the right breast she is active with a separation conflict related to her child, her mother, or her nest.

 

Since the conflict content of both types of breast cancer is different, the control centers in the brain are also in different locations. The brain relay for breast gland cancer (mesoderm) is in the lateral area of the cerebellum, the control center for the milk duct ulcerations (ectoderm) is in the sensory cortex of the cerebrum. Both brain relays control the organ (breast) on the opposite side.

 

Breast gland cancer belongs to cancers that are controlled from the old brain, which, according to the ”Ontogenetic System of SBS“ (Third Biological Law) generate cell proliferation during the conflict active phase. In contrast, milk duct ulcers are directed from the cerebrum with ulceration (tissue degeneration) during the conflict active phase.

 

In the healing phase, everything proceeds the other way around: compact tumors that grew during the conflict active phase through cell proliferation are now broken down and decomposed (caseated) by microbes, e.g., fungi or mycobacteria, such as tubercular bacteria (if present). Cerebrum-directed tissue loss is restored through cell augmentation during the healing phase.

 

In standard medical practice, these correlations are not known, nor does anyone differentiate between a conflict active phase and a healing phase. One simply designates everything that causes cell proliferation or tissue changes as "malignant". 

  

Glandular breast cancer  

Example: A mother suffered a DHS, when she dropped her baby. The baby hit its head on the floor and was unconscious for a while. Since the woman experienced the shock as a mother-child worry conflict and was right-handed, an adenoid breast gland cancer developed in her left breast. This response is by no means meaningless. The purpose of the increase of additional breast gland tissue is to assist her baby by providing more breast milk than before. This way the mother’s organism tries to compensate for the inflicted harm.

 

The breast gland tumor continues to grow (with increased milk production) as long as the conflict persists. Thus, during sympathicotonia, i.e., in the conflict active phase, the nursing mother has in her ”sick“ breast more milk than before. The resolution only occurs when the child is well again. This is the moment when the breast gland cells stop multiplying.

 

We can see now that the changes that we previously called diseases are in fact exactly the opposite, namely very meaningful interactions with Nature's biological processes, e.g., between a mother and her child, or between a woman and her mate. 

 

Another woman had a worry conflict in relation to her husband, which caused a cancer in her breast glands. Since she remained conflict active until after she gave birth to their child, she continued to produce abundant milk on the right partner breast long after the milk production of her left breast had ceased. At the end of nursing, the breast gland cancer underwent tubercular caseation with the usual night sweats, and finally decomposed.

 

This healing process might be painful; the so-called ‘cerebellum pain’ is typical for healing of the corium skin: The corium skin or under skin is the skin layer underneath the epidermis. It is our first skin which developed during the course of evolution}, particularly with shingles. Women describe it as a sharp pain at the site of the tumor. The pain is caused by the formation of scars (cicatrisation). At the end of the healing phase, a breast CT scan (computer tomogram) will show a cavern at the previous site of the tumor.

 

These processes also occur outside the actual nursing period and in non-nursing women, in general. If, for example, a woman experiences a mother/child worry conflict after the nursing has stopped, a breast gland tumor will nevertheless still grow, simulating the intent to offer more milk to her nursling, even if the baby is no longer an infant. This has prompted our modern medical doctors to regard such tumors as something totally senseless and diseased - as an error of nature - because they completely lost the understanding of its original purpose.

 

In the healing phase – provided, the conflict can be resolved - the tumor is decomposed by tubercular bacteria (if they are present). If no TB bacteria are available, the tumor encapsulates and stays, of course without caseation.

 

But how can anyone then die of breast cancer, you might ask.

 

Apart from long lasting conflicts, which in rare cases lead to death, one must say that iatrogenic, i.e., doctor-caused panic conflicts such as a fear of cancer panic (see ”frontal fear conflicts“, a death panic, or a self devaluation conflict that follow a breast cancer diagnosis often trigger new cancers (orthodox medicine calls this 'metastases'. Unfortunately, this is the rule these days - and one can very easily die from those fears. However, all this is totally unrelated to the original disease.

 

Intra-ductal breast cancer
 

While there is cell proliferation in the conflict active phase of a breast gland cancer, we see ulceration or tissue loss in the milk duct lining during the ca-phase of a milk duct SBS. From a psychological point of view, we are always dealing with a separation conflict either from a child, the mother, or a partner. We have to look at this type of conflict in an entirely realistic and literal manner as if two individuals are glued together, and along with the separation a piece of the skin is pulled off. This is what we typically see in the clinical picture of neurodermatitis. However, these ulcerations are only one symptom, the other is a sensory paralysis of the milk ducts.

 

If the sensory paralysis reaches to the outer skin of the breast, the woman has no sensitivity at the nipple. This is usually not noticed, as opposed to breast gland carcinoma where, depending on the breast size and the location, a lump can already be felt after a few weeks.

 

An exception with milk duct cancer is the so-called cirrhotic lump which occurs if the conflict continues practically non-stop. In a mammogram, such a cirrhotic lump can sometimes take the shape of a compact nodule. Typical also are small calcium deposits (micro-calcification).

 

Once the separation conflict is resolved, a complication emerges that is biologically not planned because in the course of a natural healing process the baby would normally suck the breast dry. As no milk is being produced (in a non-nursing woman), the wound secretion has often no outlet and therefore becomes congested in the breast. As a result, the breast becomes hot, bright red, and swells up quickly. In this case, the breast becomes larger only at the beginning of the healing phase, while with breast gland cancer the process is the reverse.

 

A leaking breast is an encouraging sign and a good indication that the affected milk ducts are not completely congested as the secretion can empty outwardly through the nipple (sometimes the discharge literally drips off). Unpleasant as it may be, the sensitivity now returns, almost excessively (hypersensitivity or hyperesthesia). If the conflict has lasted for a long time, the woman may sometimes notice a sensation of internal shrinking of the breast.

 

One should operate a breast cancer only if it appears advisable. For instance, when a woman feels disfigured because of the lump, or when a DHS-related melanoma develops and/or if, for some reason, the epithelial layer bursts. This would result in an open, suppurating, fetid breast, which can be very problematic. The same also happens when the breast is opened through a cut, or through a puncture.

 

 
© Dr. med. Mag. theol. Ryke Geerd Hamer
 

Testimonial Cherry Trumpower
Testimonial Silvia Herzig
Testimonial Gisella Kerstin
 

   
 Lung Cancer    Testimonial - Dave T.        

  Intra-bronchial cancer (squamous epithelial carcinoma)
 

Pulmonary lung cancer (adeno carcimoma)

Pleural carcinoma
 

Small-cell bronchial carcinoma
 

"Does smoking cause lung cancer?"  
 
   
SBS – SIGNIFICANT BIOLOGICAL SPECIAL PROGRAM OF NATURE

LUNG CANCER and ”LUNG CANCER“ is not the same

written by Dr. med. Ryke Geerd Hamer
 

 

The Third Biological Law of German New Medicine, the ”Ontogenetic System of SBSs", organizes all so-called diseases according to germ layer affiliations, i.e., in relation to the inner germ layer, the middle germ layer, and the outer germ layer, which all develop right from the beginning of the embryonic development.

 

Each cell, that is to say every organ of the body, can be assigned to a specific germ layer and, in accordance with the evolutionary developments, each of these germ layers correlates to certain brain areas as well as to certain histological formations. In addition, as far as cell proliferation and cell loss are concerned, cerebral cortex directed organs and old brain controlled organs respond during the conflict active phase and during the healing phase exactly in a reverse manner.

 

Cells and organs that develop from the inner germ layer have their control relays in the brainstem. In the case of cancer, they always generate cell augmentation with compact adeno-cell type tumors. Cells and organs which develop from the outer germ layer, on the other hand, are controlled from the cerebral cortex and  always cause cell decrease in form of ulcers or functional changes, as seen in diabetes and paralysis.

 

With regard to the middle germ layer, we distinguish an older and a younger group. Cells and organs that belong to the older group have their control relay in the cerebellum, that is to say, they still belong to the old brain and produce, in the case of cancer, adeno-cell type tumors during the conflict active phase. The cells and organs which belong to the younger group have their control center in the cerebral medulla and cause tissue loss in the form of necroses. 

 

This clearly shows that cancer is not a senseless event of madly proliferating cells but a comprehensible and even foreseeable process that abides very precisely by ontogenetic laws.

 

 

Bronchial carcinoma

The intra-bronchial squamous epithelial ca or bronchial carcinoma belongs to the outer germ layer and is controlled from the cerebrum. Thus, during the conflict active phase there is no cell proliferation (tumor growth) in the bronchial mucosa but rather the opposite, namely an ulceration, i.e., a bronchial carcinoma is in fact an ulcerous lesion.

 

During the healing phase the bronchus can occlude due to the swelling of the mucosa. This occlusion, called atelectasis, is often merely a temporary lack of aeration which together with pruritus (itching) provokes intense coughing. It is tragic that in most cases it is only in the repair phase that the bronchial carcinoma is discovered. If these patients were to find their way to German New Medicine before they are given a negative diagnosis and prognosis, 95% of these patients would survive, because they are already in the healing phase. 

 

Starting with the cerebellum, right- and left-handedness becomes relevant in order to establish which side of the patient's brain is predominant. For all control centers of the cerebellum and cerebrum there is a cross-over correlation from the brain to the organ.

 

The conflict that is linked to the bronchia is always one of fear in the territory. The territorial fear can be experienced in two ways: as a motor conflict or as a sensory conflict. The sensory territorial fear manifests itself during the healing phase as pneumonia and in the epileptoid crisis as a pneumonic lysis. "Asthma" involves the bronchial musculature which responds to a motor, i.e. not being able to move or maneuver, territorial fear conflict.

 

A territorial fear can only be experienced by men or by post-menopausal women. However, a left-handed young woman can also develop a bronchial carcinoma, but only as a result of a female scare-fright conflict. The bronchial carcinoma would in this case be accompanied with a depression. Here too, the exceptions would be the constellations and hormonal changes (e.g., birth control pill).

 

According to the Fourth Biological Natural Law of German New Medicine, ”The Ontogenetic System of Microbes“, during the healing phase old brain directed organs decompose their tumors with the help of specialized microbes, while any holes or ulcerations of cerebrum directed organs are refilled with the help of certain bacteria and viruses (if they exist!!!)

 

Pulmonary lung cancer (adeno carcinoma)
 

An alveolar adeno carcinoma, also called pulmonary lung cancer, pertains to the inner germ layer, is directed by the brainste and always relates to a death fright conflict. The tumor grows during the conflict active phase, is decomposed in the healing phase by mycobacteria such as tubercular bacteria (provided they are present), becomes caseated and is coughed out. All that is left are caverns (holes).

 

Previously we thought that microbes cause so-called infectious diseases. This seemed to be a reasonable assumption as these microbes are always present in infectious diseases. However, this wasn’t quite right, because every infectious disease is preceded by a conflict active phase and only when the related conflict is resolved are those micro-organisms allowed to become active. In fact, they are activated and directed from the brain. Microbes assist the healing process by breaking down tumors, which have become superfluous, or they reconstruct and refill gaps, necroses, and tissue ulceration, which are controlled from the cerebrum. Microbes are our loyal helpers. The notion of an immune system as an army that fights the evil microbes is patently wrong.

 

If the tubercular bacteria are absent during healing, the lung nodules remain. There are many patients who have a number of pulmonary lung nodules of varying sizes as a carry-over condition originating from a death fright e.g., that concerned a relative who has met with an accident (or a pet). Such pulmonary nodules are often accidentally discovered during a routine examination - often years later, while the patients are no longer ill. If they had tubercular bacteria present at the time, they would now have lung caverns and nobody would speak of a lung tumor.

 

Healing pulmonary nodules also used to be diagnosed as lung tuberculosis. Now they are more and more diagnosed as lung cancer. This way, tuberculosis diminished (as a disease) and cancer increased. Strange, that nobody noticed this.

 

When a patient receives a ”cancer" diagnosis, this is often experienced as a devastating shock that instantly triggers further panic conflicts and new conflict shocks causing new cancers, which standard medicine then calls ”metastases“. Thus, ”metastasis“ is first and foremost caused by iatrogenic (doctor-caused) diagnosis- and prognosis shocks.

 

The ”metastasis fairytale“ is a conglomeration of all kinds of suppositions and unproven hypotheses. No researcher has ever been able to find a cancer cell in the arterial blood of a cancer patient. If true, that's where you would normally find them - swimming in the peripheral blood stream of the body. It is absolute insanity and medieval dogmatism to think that migrating cancer cells, on their never-observed meanderings through the blood, could mutate into another cell type. As an example, a colon cancer cell (endoderm and brainstem controlled) that had formed a cauliflower-like tumor in the colon is imagined to suddenly travel into the bones (mesodermal and cerebral medulla controlled) causing bone loss.

   

”The Ontogenetic System of SBSs“ (Third Biological Law) has by now definitely refuted that, for instance, a cell that was controlled by the old brain and had created compact tumors, could all of a sudden leave its allocated brain control relay, associate itself to the cerebrum and fabricate cell decrease.  

Pleural carcinoma
 

All too often, patients experience a "breast cancer" or "lung cancer" diagnosis as an attack (conflict) against the thorax area and as a result develop an additional pleural cancer or pleural carcinoma. This type of carcinoma belongs biologically to the old brain mesoderm of the cerebellum and therefore generates a tumor of the adenoid cell type during the conflict active phase. With the cell proliferation the organism tries - and this is the biological purpose - to protect itself against such attacks by forming a flat mesothelioma (pleural carcinoma), which essentially reinforces the pleura.

 

Such a pleural mesothelioma is usually only noticed after the conflict has been resolved. That is the case because all cerebellum directed tumors produce fluids during the healing phase. In the case of the pleura, this is called a pleural effusion - in the peritoneum we call it ascites, and in the pericardium a pericardial effusion. However, this holds true only with the ”Syndrome“ - otherwise, we call it pleuritis, peritonitis, or pericarditis.

 

Small-cell bronchial carcinoma

With orthodox medicine, the patient is now jumping from the fire into the proverbial frying pan. The diagnosis of "pleural carcinoma" (interpreted as "metastasis") most likely triggers a new shock, for example, a cancer fright conflict or frontal fear conflict, which causes ulceration in the pharyngeal ducts. This too is usually noticed only in the healing phase when the squamous epithelial mucosa in the ulcerated area swells up, and serous fluid-containing cysts are formed. Conventional medicine erroneously calls this a centro-cystic-centro-blastic Non-Hodgkin’s "lymphoma". After several relapses, the cysts indurate. In the mediastinum they can reach to the diaphragm. Even here, the diagnosis is given exclusively in the healing phase when the patient feels discomfort. Tragically, the diagnosis now becomes a "small-cell bronchial carcinoma".

 

Surely, it is not difficult to realize why, after only a few weeks or months, most patients die as a result of the panic and ensuing conflicts. One can easily assume that about 80% of secondary and tertiary cancers are the result of iatrogenically induced diagnosis shocks together with an obsolete pseudo-therapy.   

"Does smoking cause lung cancer?"

In a large-scale study that lasted over several years, thousands of hamsters were constantly exposed to cigarette smoke while control animals were not. The researchers discovered that not a single animal manifested a bronchial carcinoma or a lung cancer. They had simply missed the fact that hamsters live underground and have absolutely no fear of smoke. That's why they have no code in their brains, no warning light against smoke.

 

With house mice it is exactly the reverse. They suffer an acute death fright with the least amount of smoke and run away. In fact, in medieval times, when one saw a swarm of mice run out of a house, one knew that there was a fire somewhere. Some of these mice can indeed develop a lung cancer, triggered by the death fright.

 

These examples should suffice to illustrate that today's animal testing is nothing but cruelty, ignoring that animals have a soul. Therefore, I allow myself the following prediction: one day, all animal experimentation will be exposed as a disgrace for our whole society and will be seen as a testimony to our unspeakable lack of knowledge and sensitivity. There is also absolutely no proof that carcinogenic substances act directly upon an organ, bypassing the brain.

 

Standard medicine has assembled many correct facts. German New Medicine® doesn’t deny most of these facts. However, we do contest their interpretation.



© Dr. med. Mag. theol. Ryke Geerd Hamer

 

Lung Cancer Testimonial Dave T. - USA