Имам и още доста въпроси,но досега се опитвах да си отговоря сама/но явно не успявам да намеря точните отговори/-значи преди пет месеца майка ми почина внезапно/в много глупав инцидент/,така и неможах да приема факта че я няма,а и честно казано имах толкова задачи покрай погребението и децата,че като че ли не остана време да си изплача мъката/пих хомеопатия-Игнация,но като че ли буцата в гърлото си остана/....след това баща ми дойде да живее при нас-никога не сме се разбирали с него/той има сериозни проблеми с алкохола и с нервите/,започнаха проблемите,стигна се до сериозни скандали и всичко това буквално ни срина физически......до този момент не знаех какво са болни деца,аз също се радвах на добро здраве...и в един момент всичко се обърна-през тези пет месеца ако се съберат две седмици през които някой да не е боледувал....пак е много.В същия период баткото тръгна на градина/рев,стрес и естествено-сополи,кашлица...../,малкият пък вадеше зъби-мрънкане,неспане....накрая от преумора и изтощение кърмата ми съвсем намаля/отделно,че отслабнах драстично физически/ и през декември -след година и половина активно кърмене-се наложи да приключим и с кърменето........последната капка пък беше,че преди седмица след поредния скандал просто си събрахме багажа и децата и се изнесохме от жилището си/но баща ми се опитваше да ни манипулира,тъй като все още се води на негово и на майка ми име,въпреки,че инвестициите са наши-така се надяваше ,че ще продължава да прави каквото и както си иска/...и така -след като изкарахме всички възможни грипове,хреми,кашлици,...на мен ми се скапаха зъбите/направо започнаха да се рушат/,мъжът ми възобнови един стар и уж забравен нервен тик........сега просто незнам какво да очаквам- страх ме е от оздравяването.....защото все си мисля,че не е възможно след целия ужс който преживяхме да не ни сполети нещо по тежко/като болест/....през цялото време съм се опитвала да търся конфликтите,да говоря много и да споделям/защото така най-лесно мога да ги осъзная/,но страха си е факт....а и се опасявам,че и той може да бъде повод за конфликт и съответно да доведе до реакция.........Та,въпроса ми е-при натрупването на толкова конфликти/и невъзможността да определя кой е най-голям/,какво да очаквам.....едно или повече сериозни проявления?Как да преодолея страха от възможните последствия,така че да избие по възможно най-лекия начин....и какво мога да направя,за да предпазя децата/те са 1,8мес и на 4г и ми се струват все още малки за да разберат всичко което се случва-изчезването на бабата,скандалите,смяната на жилището,на ДГ/-как се процедира с децата-дали е вярно пак правилото,че се лекуват родителите........???
Извинявам се,ако въпросите ми са малко объркани и като да съм чела по диагонала,но напоследък почти не ми остава верме за четене ................. за мислене......та..........
![Embarassed](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_redface.gif)