Публикувана: 27 авг. 2007, 12:08 ч.
Последно мнение: 28 авг. 2007, 15:19 ч.

Драстични промени в поведението след няколко дни в болница. Смениха ми сина...

1 616
25
1

# 15 27 авг. 2007, 18:57 ч.

София
Мнения: 62 595

И ние преживяхме подобно нещо, но за 2 седмици в болница. Кошмар.

Колкото е възможно, старай се да не психясаш. И двамата с детето имате нужда от успокоение и подкрепа.
Ако може, нека другите членове на семейството (ако имате баби, таткото) да помогнат и да отделят повече време на детето.

Ще мине, но може да отнеме повече време за теб, отколкото за детето (децата са по-гъвкави и приспособими от нас).

# 16 27 авг. 2007, 19:01 ч.

Мнения: 524

Ще отмине, не се притеснявай, при нас това състояние продължи около месец, след това се успокои. Успех.

# 17 27 авг. 2007, 19:12 ч.

Мнения: 2 109

кики, вие как постъпихте и за колко време и мина?

колкото до другите у дома, само тримата с таткото сме, и го гледаме наравно, даже сега той повече от мен. в болницата аз бях вечер и нощем, а той денем, за да мога аз да почивам. и без това през 3 мин вика "тати тати" (в болницата за първи път каза "мами"... после и на мен почна да ми казва тати, Joy

)

за сега има малко напредък... започна да яде (солетите само ако са в купата за пуканки, и бисквити ако са в купичката ми за сладолед... вода от бутилка за кола Joy

) Почти всеки път ми благодари , ако му подам нещо. което е добър признак.
иначе навън се разтръшка на няколко пъти, но без истерии.. да видим довечера с излизането от душа.

Благодаря ви за споделянето.

# 18 27 авг. 2007, 19:41 ч.

София
Мнения: 62 595

БРАВО НА ТАТКОТО!!!!!!

Имаш злато до себе си.
Ще се оправите.
Да го почерпиш (както ти харесва) Laughing

И пак БРАВО НА ТАТКОТО

# 19 27 авг. 2007, 19:46 ч.

Мнения: 2 109

как се засегна като на първата визитация лекарката каза: "Таткото вън" Не знам как не и счупи зъбите.
обявиха го за най-добър татко на болницата. ама пък аз не съм спала изобщо , за да не връзват кало докато му текат системите.

извинявайте, че малко на спам го удрям, но като пускам тема, обичам да отговарям на постовете.

малко снимки от болницата искате ли?
снимах много (веднага след като се осефери малчо и му мина първоначалния шок)

# 20 27 авг. 2007, 19:51 ч.

Мнения: 984

При нас помогна факта, че ние бяхме на море, когато се случи и след като се върнахме към познатите неща леко по леко се поуспокои. Заиграва се с децата и мисля, че това което и беше, е отшумяло. Сега предстои тръгване на ясла и аз съм в ужас, ако и там изпадне в такава истерия какво ще я правя newsm78

# 21 28 авг. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 4 414

Цитат на: kiki77 в пн, 27 авг 2007, 18:10

аз не знам при теб как е било, но при нас пищящо, извиващо се на дъга дете, трудно се прегръща, страхувах се да не я изпусна дори, погледа беше изцъклен дори нямаше сълзи, като освирепяла. Нито чуваше, каквото и покажех го буташе, а и са прекалено малки да се убедят с думи

при нас беше същото, само че през нощта. не можех да разбера будна ли е или спи, не даваше да я докосна... докато беше в най-пиковата истерия и не ми даваше да я пипна, не я дърпах да я прегръщам. оставих я да си излее яда, като само внимавах да не се нарани. когато започна да поддава, я гушнах и започнах да и говоря. страшно беше, защото изглеждаше като самномбул и изобщо не можех да разбера дали ме чува и дали ме разбира....
това се случи, когато беше на 2 години - никога не са прекалено малки, за да им говориш. дори и да не разбират какво точно им казваш, усещат тона и отношението.

# 22 28 авг. 2007, 12:54 ч.

София
Мнения: 1 210

И при моята дъщеря се случи същото след прекарана доста тежка вирусна инфекция с 3 дневна температура около 39-40 градуса. Коренната промяна включваше освен безконечното реване, тръшкане и истерия за всяко нещо, но и отказ от неща, които до преди това са й били любими. Тя отказваше да се качи на пързалката и направо се разтреперваше, ако се опитам да я полюлея на люлката. Не искаше да си играе с децата, а само стоеше отстрани и ги гледаше безучастно. Някакъв неосъзнат страх от всичко я беше обзел. Насън се будеше и крещеше и нищо не беше в състояние да я успокои. Напротив, колкото повче се опитвахме да й говорим и да я гушкаме с баща й, тя толкова повече истеризираше.
Аз бях доста уплашена и имах чувството, че не мога да се справя на моменти. Лека-полека нещата се нормализираха и този период отшумя.

# 23 28 авг. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 1 044

Много съжалявам, че се е наложило детето да изживее такъв стрес. Това определено е причината за това поведение. При нас се случи, но след постъпване в детската градина. Дотогава не се бяхме делили и той явно е преживял ужасно раздялата, въпреки че външно не му личеше-плачеше, но само в началото, после спря и аз мислих, че всичко вече е наред. Но, уви. Тогава започнаха истериите и агресивното поведение, пак така изведнъж, с рязка промяна.
Сега чета книжки за детска психология. Опитвам се да намеря начин да го успокоя, да му помогна по-бързо да премине този период. Колкото повече чета толкова повече се убеждавам, че това е масово, тоест наистина се касае до определен етап в развитието. просто при нас щеше да мине по-леко, ако не се бяхме стресирали така. Най-правилният подход си мисля, че е детето да се почувства обичано и в същото време да усеща твърдост от страна на родителите, що се отнася до грубите постъпки и агресивността. Напр. със спокоен, но нетърпящ възражение тон се отказва, обяснява защо не може, не бива и т.н. Без бой, без наказания. Те биха влошили ситуацията, така мисля. А истериите просто се оставят да минат от само себеси - оставяш го да се натръшка и на реве и толкоз.
Моето дете сега е на село при баба. като се върне, ще си стягаме редиците Laughing

Ще видим какво ще стане при такъв начин на действие, а ако не успея сама, ще търся психолог за помощ.

# 24 28 авг. 2007, 14:42 ч.

София
Мнения: 14 688

Цитат на: agneshka в пн, 27 авг 2007, 16:59

имахме подобна криза по друг повод. само че имаше и нощни изпълнения с истерии - направо се бях побъркала една нощ. звъних на лекарката почти разревана. жената ми обясни, че детето е натрупало негативни емоции и сега ги изкарва навън. това е по-добрият вариант, отколкото да ги натрупва в себе си. каза, че това е нейният начин на протест. посъветва ни да не и се караме, в никакъв случай да не и крещим или удряме, да я гушкаме повече и когато изпадне в истерично състояние да я успокоим, да и покажем, че има право да се чувства по този начин и че това не е страшно. звучи странно, но това учи децата да опознават емоциите си и да ги изразяват, а не да ги трупат в себе си и после да се разболяват.
при нас нещата отминаха сравнително бързо. пожелавам ви и на вас скоро да "ви върнат детето" bouquet

Е, ние сме така от близо месец, аз го свързвам с бебето-явно си изкарват негативните емоции по този начин. Днес беше върха-направих й забележка за нещо-реакцията беше рев+Аз май вече не съм на никого дете. Малко и на шантаж ми намирисва понякога. Дано като тръгне на градина се поуспокои, че с мен издивя вече-няма с кой да си играе и всичко й е криво.

# 25 28 авг. 2007, 15:19 ч.

Мнения: 137

И аз се записвам за темата.

Препоръчани теми

Бебе да спи само в кошарата

Бебето иска постоянно внимание

Детето гледа тв на годинка и половина

Притеснения относно развитието на детето

Причина:

Причина: