удряте ли децата си ?

Отново ще се включа и аз в подкрепа на "лошите майки". bloodywhite,абсолютно те подкрепям,поне това което прочетох в последните ти два три постинга,че нямах много време да изчета всичко. За мен също е ужасно да биеш детето си и да го наричаш с ужасни имена,както имах наскоро случай да стана свител на такава случка пред блока ни - майка и баба навикваха и удряха момиченце на около 6 годинки,то луда ли не беше,изрод ли не беше. Чак едно момче и една жена се намесиха и казаха на майката,че няма право да се държи така с детето. Ето на това аз викам удряне и малтретиране. И бих осъдила такава майка с две ръце. Но да ми казва някой,че е престъпление да шляпнеш детето си през ръчичките,защото бърка в контакта или си слага ръката на котлона- извинявайте,но не сте прави. Особено пък ако детето е на 1- 2 годинки. Ами аз имам близнаци на 1г. , които постоянно ровят навсякъде,опитват се да се покатерят навсякъде и колкото и да обезопасявам и да съм неотлъчно до тях те пак намират какво опасно за тях да направят. Е,как предлагате с думи да им обясня,че там не се пипа,защото ще се наранят. Явно аз не съм научила бебешкия език,а вие го влядеете. Или трябва да оставя децата си в стерилна обстановка , с гумени стени и да не се притеснявам за тях? Не знам,ако има такъв начин кажете ми го,веднага ще го приема,защото и аз не искам да съ м лоша майка и да бия децата си. И няма да го правя,когато те са достатъчно големи,за да могат да разбират думите ми и да мога да ги наказвам по друг начин. А за това,че в другите страни е забранено дори да пошляпнеш детето си,вие виждали ли сте в какво се превръщат тези деца? Ужасно разглезени,правещи каквото си исккат,въргалящи се навсякъде , а в по-голяма възраст наркомани и какви ли не. Моите наблюдения са от децата,които съм виждала по морето,тъй като съм работила в хотели там.,а също и от няколкомесечния ми престой в чужбина. Не знам дали е обективен,но това са впечатленията ми,както и на познатите ми,които живеят там. Не казвам,че няма изключения,както и че съм против това да има защита на децата от родителите им дори,но не и за пляскане по ръчичката или памперса за привличане на вниманието . И никога във възраст,когато може да осмисли и да приеме това като обида. тТогава съм наистина само за говорене и говорене и говорене.
Приемам критика,но градивна.

Ами според мен ,пошляпването от време на време е полезно,убедиме опитът ми и ,че има ситуации,в  които това е неизбежно,а тези дето са против,ще ги видим след време,когато нервите им в един момент не издържат на някой постъпки на техните чада.Говорим за няколко шамара,а не за бой!

Като заплаха ли да го приемам? И кога ли няма да ми "издържат нервите" също се чудя. Вероятно през следващите осем години?
Е, моят опит за осем години е вероятно малък. Има други с по- голям такъв от по 2-3 години, тях ще взема да послушам.
А за "ползата" от боя също ще си взема бележка, само че ще се консултирам със специалист, да ми изпише конкретната доза и часовото разпределение, че имам две деца на различна възраст, с различни килограми и различна степен и вид на проявите на "заболяванията", да не взема да предозирам някого или пък на някого да му дойде малко, че да не мога да го излекувам от лошотията му.

Разбира се, че ми се е случвало да удрям. Нищо ненормално в това не виждам. По принцип  от дете до дете има огромна разлика преди да се роди малката винаги съм се чудела на майки с деца които правят сцени по улиците, тръшкат се и се въргалят по пода, а майките не могат да овладеят положението, винаги съм смятала, че е виновна майката и просто детето е безумно невъзпитано, после се роди малката и разбрах, че това поведение няма нищо общо с възпитанието на детето, а е един период който трябва да се преживее и от майката зависи дали този модел на поведение ще си остане за дълго, ако такива деца не се удрят, те ще се тръшкат до навършване на пълнолетие и за това вина ще има единствено и само родителите на детето, но ако майките не удряли децата си, имат дете с подобен характер на моята по голяма дъщеря, то наистина не виждам нищо чудно, такъв тип деца просто няма за какво да бъдат удряни.

Добре де, аз да попитам, що като са им толкова ужасно разглезени и наркомани децата в чужбинско, все така се получава, че в нашенско сме с по-нисък стандарт на живот и тънем в корупция? Далеч съм от мисълта, че там всичко е розово. Но в този безкраен спор взех да се замислям дали пък няма някаква връзка между възпитанието на децата и развитието на обществото?

Има връзка и то огромна! Ама нали от всички се знае как ние българите сме най най от всички и западняците какво разбират изобщо от каквото и да е!!!  Нашата така преуспяла нация знае правилните отговори на всички въпроси и за разлика от чужденците, които само се лигавят и възпитават наркомани и утрепки, ние тук възпитаваме едни честни, с високо самочувствие и обществена ангажираност хора, които постигат велики неща и развиват ли развиват нацията    Навсякъде има пропаднали индивиди, но хайде да не си говорим глупости 
Напротив, от личния си опит съм се убедила, че по- свободно гледаните деца са с много по- високо самочувствие, по- развито въобръжение и по- широк мироглед. Децата (а и родителите) в повечето западни страни са много по-спокойни, уравновесени и сърдечни хора! Защо това, че детето щурее, крещи или пък прави нещо неприсъщо за възрастните да е лошо възпитание, така и не мога да разбера?!? В Бг се очаква, че детето трябва да се държи като възрастен още от детската количка......... то и за това ученичките ни толкова бързат да порастнат и започват да приличат на "момичета под наем" (да не не кажа друга дума) и да имат сексуални контакти още от 12 годишни (лично мога да посоча поне 20 такива момичета). Гордост за българката е детето да се храни под час още от раждането, да ходи на гърне от годинка и половина и тн и тн....ред и дисциплина! Още от малки те трябва да са наясно защо в контакта или печката е опасно и най- удобното и изчерпателно обяснение е шамарът! Логика жЕлЕзна!!!
Децата ни, колкото и да са малки, разбират какво говорим! Или пък само моето е вундеркиндче  Просто трябва да успеете да стигнете до тях с думи прости, кратки и ясни защо дадено нещо трябва или не трябва да се прави. Не е никак лесно, но пък поне за мен като родител е много по- удовлетворително...За вас и вашите деца може да не важи това, ваша работа!
Но моето мнение си остава непроменено, че свободни, спокойни и уверени в себе си деца се възпитават без шамарчета и без излишни ограничения!

И хайде да не се опитвате да сложите под общ знаменател всички майки- това, че някой не може да си сдържи нервите или там каквито са ви мотивите, не значи че всяка от нас рано или късно ще удари детето си, но просто още не и е толкова напечено! Колкото и да е странно да булшинството (за жалост) има и родители с различен подход- факт 

От дългогодишния си опит, само мога да подкрепя това мнение и ще си позволя да добавя - Самотните, наплашените, "дресираните" с шамарчета деца са по-податливи на лошите навици, по простата причина, че насилието проявено към тях /било то морално или физическо/ и обидата от  безпрекословното налагане на родителския "авторитет" създава очуждение и поражда недоверие.
Да се оправдава майка която пошляпва детето си и да се осъжда съпруг който пошляпва жена си е проява на някакъв двоен стандарт.
И в единия и в другия случай биещият е насилник, а бития жертва.
Силата на шамарите може и да е различна, но обидата и незачитането на личността е една и съща.

Подкрепям 100 %

  напълно съм съгласна!Аз самата често давам точно този пример в подобни спорове!Освен това агресията е като бумеранг-с агресия детето се превръща в агресор.Няма слаб и силен шамар-шамарът е не само физически удар,а и смачкване на самочувствието,потъпкване на достойнството и упражняване на сила.
Ако детето не разбира докато му обяснявате,то надали ще разбере като го шляпнете през ръцете.И ако сега,докато е още малко решавате проблемите така,какво ще стане когато порасне и стане 180см,80-90...кг,абе стане мъж!/Това става още на 16-17г/.Тогава как ще решавате нещата?Всички говорим,че трябва да имаме доверие на децата си,да ги направим свои приятели,но аз самата не наричам приятел човек,който се опитва да ми наложи нещо,позовавайки се на физическото си превъзходство 

аз пак не мога да разбера за какво говорим в тази тема,за бой или за пляскане през ръчичката на дете,което просто още не разбира от дума?ЗАщото точно както вие ме набеждавате за побойник за това че съм ударила ръчичката която посяга към контакта след сто пъти повторено не,така и аз мога да ви обява за родители,които не обръщат внимание на децата си,както съм виждала да правят чужденците ,оставяйки ги да се въргалят по земята,да се мажат с храна и тем подобни,а те спокойно да си седят и да си пият кафето и да не им прави впечатление.
А за децата в чужбина,които са много добрички и възпитани,защото живеят в пълна свобода ще ме извините,ама не съм съгласна. И тук има много добри и читави деца и те са точно тези ,на които им се обръща внимание.Аз също няма да си позволя да ударя детето си така че да го заболи или да изпита обида,но и няма да го оставя да прави каквото си иска в името на свободата. Защото тези деца стават наркомани и престъпници.Аз също съм за дългите разговори,постоянното обясняване защо така не трябва или не може,но ако вие можете да осъдите с чиста съвест майка ,която е плеснала детето си през ръчичката или по памперса,защото не разбира думите й и да я сравните с престъпницата,вкарала детето си в болница с потрошени ребра ,аз не мога. И не разбирам хората,които виждат само в черно и бяло и са привърженици на крайностите.

Djina , тук вече има редица обяснения по този въпрос- за "боя" и "пляскането", имам предвид и за това поради какви причини за някои няма съществена разлика.

И аз се присъединявам към отбора на "лошите майки" - аз също съм го правила - преди повече, към момента изключително рядко. И трябва да Ви кажа, че от всичко имаше ефект - в момента сина ни е невероятно хлапе - разумно, зачита моето и на баща си мнение и решения и въпреки всичко изобщо не му липсва самочувствието. Ден не е минал без да го похвалят за нещо. Дали всичко това е резултат от нашия начин на възпитание или нещата опират до самото дете като личност - нямам представа. Просто така съм сметнала-така съм постъпила - съдете ме - без значение е за мен!

Уффф.....ама май е време за един обяснителе шамар, че нещо от 100 пъти повтаряне пак има неразбрали  

За да поясня от страната на "не обръщащите внимание на детето си майки"- ТУК СТАВА ВЪПРОС САМО ЗА ЛЕКОТО УДРЯНЕ, А НЕ ЗА ПОБОЙ ИЛИ ВКАРВАНЕ В БОЛНИЦА И НИКОЙ НЕ ВИ ОБВИНЯВА, ЧЕ СТЕ ПОБОЙНИЧКИ, ЛОШИ МАЙКИ И НЕ ВИ СЪДИ, а просто някой майки не приемат метода на шамарите (пак казвам леките, че да не каже някой че пак не е разбрал) и се опитват да се мотивират, както и вие самите!

Незнам защо си толкова потресена от децата, въргалящите си пода и цапащи се с храна и си решила, че това са признаци на бъдеща наркомания и престъпно поведение?!? А какво смяташ, че трябва правят- да преглеждат сутрешната преса и да режат с нож пържолата си ли   Те са деца, това им е работата!!! Може родителите да са ги оставили да се въргалят, понеже всяко дете минава през период на тръшкане и ако в тези моменти започнеш да му обръщаш внимание (било то с караници или напористи обяснения) то става само по- лошо. Игнорирането на дадени постъпки за кратко показва, че те не вършат работа за постигане на дадената цел на детето. Така то само ще разбере, че няма смисъл от тях   Това е само пример...може и поради друга причина да е разбира се... А по- правилна реакция за теб е да го вдигнеш от земята и да му се скараш, да му се молиш или да го плеснеш ли   Какво ще ти донесе това?
Аз пък намирам за доста грозна гледката на майка караща се ,а понякога и удряща, безпричинно  детето си понеже прави някоя типично детска постъпка- тича около масите в мола или пък сяда и слиза последователно от всички седалки в полупразната кино- зала, преди започване на филма (цитирам реално разиграли се пред мен случки- имам още стотици примери). Един вид "аз колко съм възпита, пък то само ме излага пред хората" или "само ми създава излишна работа да се занимавам с него, а приказката с дружката ми е толкова сладка сега" или там каквата и е вътрешната мисъл.
А само да те попитам- ти живяла ли си чужбина и къде, че си така категорична какви стават децата им или се базира на видяното по морето?
Никой не казва, че тук няма добри деца- те всички са добри....от родителите зависи обаче после как ще се развият! Напълно съм съгласна с теб, че децата, на които се обръща внимание са много по- възпитани и добрички, но искаш да ми кажеш, че шамарите (леките, да отбележа отново   ) са част от вниманието, което трябва да обръщаме на децата си ли? Моля ти се....

Аз пък повече се стресирам от деца, които се държат като възрастни и имат наплашени послушни погледи. В тях не откривам много неща, но не и представата ми за щастливо детство.
А що се отнася до "невероятните хлапета"- такова е почти всяко дете в очите на собствената си обожаваща го майка. За това аз и не пиша за достойнствата на собствените ми неудряни деца. Това не е показател, поради субективното отношение на родителите.

Много ми хареса мнението  съгласна съм с така казаните по-горе неща, но въпреки това и аз съм удряла. Имало е случаи ,когато е било излишно,но е имало и такива ,в които е помагало шамарчето. Смятам,че и това като всичко друго е въпрос на лична преценка и според детето и ситуацията. Разбира се в разумни граници и без да се прекалява с едно или друго.