Е няма да се оправим!

Няма да се оправим скоро, това е ясно!!

Онзи ден аз видях един човек с патерица, който пресичаше Цариградско, беше стигнал до средата (хм, как ли!? явно е късметлия) и се мъчеше да се прехвърли с патерицата през мантинелата    Подчертавам - на Цариградско, на 100-на метра от подлеза.
Ако е успял да пресече, дано е пуснал едно тото, че то такъв късмет е рядкост!!

Аз не съм шофьор( и май никога няма да стна), но всеки път като пътувам с колата изпадам в див ужас. Най-много мразя като видя някоя баба да пресича с дете на 50 м от пешеходна пътека и то диагонално през пътя. А майката с количката не мога да я разбера ато е бил свободен тротоара. Мен ме е страх да пресичам с количка, за разходка по улицата да не говорим.

И аз се възмущавах, докато не станах майка и не тръгнах с количката по тротоарите...някои са толкова разбити, че единственият начин детето ти да не се друса като в селска каруца е да се движиш по уличното платно...

Предпочитам да се друса отколкото да ни блъснат.  При нас няма тротоари и ме е страх като излизам с количката и баткото да не ни прегазят докато бързат нанякъде. А когато е валяло да не говорим какво става.

Обикновено ползвам тротоарите. Но най-много съм се изнервяла в ей-тези две ситуации:

1. Качвам се на тротоара, бутам си количката .. и в един момент- изненада.... Някакво опелче паркирано така, че отникъде не мога да го обиколя.... Но това далеч не е всичко: въпросния шофьор е влезнал оттам, откъдето няма колчета и напрактика е запушил всичко. Аз не мога да мина с количката м/у колчетата, наслагани точно за да не се паркира, и се връщам до края на тротоара - за да сляза оттам... (ако евентуално и там не е спрял някой!)..

2. Пресичам на пешеходна пътека (по-точно чакам до пешеходната пътека и не смея да сваля количката на улицата). В един момент един от шофьорите спира и ме чака, аз слизам с количката и тръгвам по пътеката, но друг по-бързащ шофьор решава, че той е с предимство, не аз... Натиска клаксона и прелетява през пешеходната пътека, все едно е на рали. Аз се сепнах и естествено спрях на пътеката за да мине въпросния "състезател". А в това време, този дето е спрял и ме чака, се подава от прозореца и ме псува (няма нужда да цитирам грозните му думи) - нямал време да чака, к'во съм се мотала...

Наистина няма да се оправим скоро... Но това си е въпрос на манталитет, не само шофьорите са такива.... И най-лошото е, че и много от децата биват възпитавани в дух на непукизъм и безотговорност ....

В градинката едно дете (4-5 годишно) спира с колелото си буквално в количката ми, а баба му, която си лафи с комшийките, подвиква отстрани "ела тук, нали ти казах да внимаваш да не удариш някое бебе... счупи ли колелото?"... е т'ва вече ме разби.  Нея не я интересуваше внучето й добре ли е, след като се удари в количката и падна, най-важно беше счупен ли е велосипеда...  нямаше поне извинение, камо ли някаква загриженост за нас. Като й повиших тон, тя съвсем непукистично ми отговори "ми дете е, какво да го правя, твойто като стане толкова голямо, ще те питам как ще го пазиш да стои кротко.".. и продължи да си говори с комшийките, все едно нищо не е станало...

По въпроса за бутането на количка по улицата - и аз го правя. Не. защото ми харесва, а просто няма от къде да мина    Кола до кола на една милимунда разстояние, за задължителните 2м. от сградата да не говорим!
За пресичащите Цариградско - е това вече умът ми не го побира  Аз живея в близост и да ви кажа почти ежедневно някой луд се пробва да се прости с живота.....на метри от подлеза  За тия дето пресичат - поели са риска ако ги отнесе някой, да са минавали от където трябва, ама я си представете, че блъснете точно вие, някой подобен луд, само защото човекът много бързал...за гробищата  Ако ми се случи повече не, че няма да карам, ами хич и няма да се кача в кола.

оф, ей за това не ми се ходи в Бг-заради ПЪТИЩА, ХОРА, АВТОМОБИЛИ!

Миналото лято бея ужасена как нещата стават все по зле. От мързел и липса на знания и умения ще да е всяко

Даже веднъж с мъжо сме спрели на Сточна гара на светофар-червено и всички след нас бързииииииииииичко минаха НА ЧЕРВЕНО и сигурно са си викали "Глей ги тия балъците чакат!"

Хммм, аз също съм от бутащите количката по улицата (точно както го е описала и Пандора). Причината е, че напоследък просто не успявам сама да се провра между паркираните по тротоарите коли, че какво остава за количка. Дори, за да изляза от алеята пред блока ни на улицата, е мисия невъзможна - паркират толкова плътно един до друг, че трябва да заобиколя целия блок и да изляза на булеварда от другата страна и да сляза на сфетофара (ако и там няма някой), за да се опитам (без да ни сгазят) да се провра между колите и да отида където и да било. Лошото е, че пред входа ни спират само хора, които живеят в блока и много добре знаят, че само в нашия вход бебетата са 8 и постоянно някоя майка се чуди от къде да прелети (в буквалния смисъл на думата).

А какво мислите за тези шофьори, които слагат децата си в скута и ги учат да шофират  

Не е много правилно, според мен. Въпреки че и мен са ме слагали така като малка  

На една позната на мъжа й му дали служебна кола. И той решил да се изфука на родата си, сложил детето( на 3г) в скута си и отпрашил към Захарна фабрика (от Младост-4), обаче точно под тях е приемната на патрулките, а самите патрулки седят на 100м от блока им. А забравих да спомена че преди това се бил почерпил по повод придобивката. Та тъкмо се забързал и хоп палка. Глобили го яко, а на другия ден му взели от службата и колата. Лошото е че си го изкара на жена си и детето. От друга страна аз се радвам че е станало така, че ако беше продължил кой знае какво можеше да стане. Аз изпадам в уцас като видя малко детет да се вози на предната седалка без колан, а пък за "учещи се да шофират"  За съжаление доста често ми се е случвало да виждам майки които си возят децата така, или майки седящи на задната седалка с бебе в ръцете и придържайки малко по-голямо дететнце...
Но няма да се оправим, защото хората са такива!!!

Мога да кажа само УЖАС ... подобни ситуации колкото искаш !!?

Мен ме е отнасяла пешеходка, докато бях с кенгуруто и заобикалях една локва... изобщо не се притесни дори като й направих забележка... "равноправни участници в движението по пътищата"..... какво остава за противостоянието Пешеходец-Автомобил ...,  което ме посдсеща за една статия в "Капитал" за пешеходците и атомобилите преди 1-2 години )

Да споделя аз как се научих да пресичам на регулираните за това места и на зелено.
Сутрин около 7:00 ч е и аз отивам към училище-историята е архивна:
Виждам празно кръстовище без коли и червена светлина. В момента, в който кракът ми се надигна да стъпи на платното, излезе една патрулка с високоговорител на покрива, откъдето мъжки глас бодро проповядваше: "Граждани, пресичайте само на установените за това места. Граждани, пресичайте само на зелено!".
Оттогава-само на пешеходна пътека, на зелено, колкото и малоумно да изглеждам отстрани на някои недобросъвестни участници в движението, а по отношение на скоростта- в коли, в които съм аз-населени места-под 50 км/ч, нека ми излезе име.