ние сме на вашата възраст и почти не говори. Казва там мама, тате, баба, деде, ако, бау, нани и още няколко. Аз лично съм проговорила на 3 годинки.
- Публикувана: 30 авг. 2007, 12:13 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2007, 12:19 ч.
Притеснена съм - колко би трябвало да говорят деца на 1г. 10 м.?
Ако настояваш "кажи..." - няма да повтаря.
Детето прави разлика кога става дума за общуване и кога ти настояваш да повтаря нещо си, което не го интересува.
Може да го стимулираш да повтаря, като играете нещо, приятно за него.
Имитирайте звуци, произнасяйте думите с артистична интонация, това ще му хареса на детето.
Ако и след 2 години няма отприщване, нищо страшно няма да потърсите ранен логопед да ви даде насоки.
Синът ми е на 4, не говори, дори и мама не казва, но той е след прекарана операция и много проблеми в бебешка възраст, ходим на логопед и много му харесва - защото за него е игра и веселба.
Детето прави разлика кога става дума за общуване и кога ти настояваш да повтаря нещо си, което не го интересува.
Може да го стимулираш да повтаря, като играете нещо, приятно за него.
Имитирайте звуци, произнасяйте думите с артистична интонация, това ще му хареса на детето.
Ако и след 2 години няма отприщване, нищо страшно няма да потърсите ранен логопед да ви даде насоки.
Синът ми е на 4, не говори, дори и мама не казва, но той е след прекарана операция и много проблеми в бебешка възраст, ходим на логопед и много му харесва - защото за него е игра и веселба.
Каня те официално на гости. Говори си. Естествено, сигурна съм, че не свързва значението с думата, но важното е, че ги казва. Но пък го мързи да се научи да лази и да се изправя сам... За това казвам, че в едно отношение са по-напред, в друго по-назад.
Все пак аз ще съм по-зле от другите , ако не проходи до 3 години, нали?
Рано или късно децата се отприщват и започват да бърборят, като им дойде времето.
Все пак аз ще съм по-зле от другите , ако не проходи до 3 години, нали?
Рано или късно децата се отприщват и започват да бърборят, като им дойде времето.
Говори си. Естествено, сигурна съм, че не свързва значението с думата, но важното е, че ги казва.
това е друга бира
точно за обмислената реч говорим. 
Говори си. Естествено, сигурна съм, че не свързва значението с думата, но важното е, че ги казва.
Това не е говорене. Под говорене разбирам осъзнато казване на думи, пък били то и не съвсем правилно.
Аз от първия постинг разбирам, че става въпрос и за отделни думи, но няма значение, да не разваляме темата. Аз съм си горда, че и тези ги Говори. Естествено, че бебе на почти осем месеца незнае за какво иде реч, а само си ги казва ей така. Колкото до смислената реч, ще има да си чакам още известно време.
Не се тревожи както са ти писали и другите майчета при всяко детето е различно моята дъщеря говори когато тя реши на някакъв странен език и не всичко и разбирам . Не слушай родата много, моята майка и тя все казва че аз след годинката съм проговорила даже и изречения съм правела , а пък детето нищо . Аз не се впрягам и толкова, всичко е въпрос на време, с моята дъщеря слушаме и пеем много песнички който са и любими и забелязвам че тя си пее определени рефрени от тях Едната е Мила моя мамо, за Болното коте и Зеленчуци които не яде.
И не само ги повтаря но и разбира защото вчера беше взела два моркова играчки и пееше "морковчето вика ела тук" на бебешки разбира се Според мен песничките са много добър стимул можеш да пробваш и ти с някоя ваша любима песен
И не само ги повтаря но и разбира защото вчера беше взела два моркова играчки и пееше "морковчето вика ела тук" на бебешки разбира се Според мен песничките са много добър стимул можеш да пробваш и ти с някоя ваша любима песен
Спокойно, племеникът ми проговори едва сега на 2 г 4 м. и пак говори, когато си иска. Сестра ми пък хем момиче и до 3 г. не казваше и дума и единственото успокоение за родителите ни беше, че не е глуха, защото слушаше и изпълняваше/водеха я на разни места, но всички казваха, че няма причина да не проговори/...После сама си реши и започна да говори всичко, сега вече голям човек има някои говорни дефекти, но са заради бързото говорене.
Няма "трябва" и "би трябвало' на тази възраст и още няколко години отгоре за каквото и да било.Нито има "за момче" и "за момиче".Всяко дете е индивидуалност.Не може да сравняваш братята и сестрите в едно семейство, да не говорим за различните деца.Според мен детето ти си има съвсем хубав речник и всеки, който твърди друго не знае за какво говори.
Аман от амбициозни родители и баби и дядовци.
Да не говорим, че времето на проговаряне не е белег за интелигентност и следователно нито повод за срам, нито повод за гордост.Естествено, че е хубаво да говориш и четеш на детето.
Следващия път като повдигнат темата може да им кажеш, като им харесва да се тревожат, да продължават да го правят, но без да занимават теб с това.
Аман от амбициозни родители и баби и дядовци.
Да не говорим, че времето на проговаряне не е белег за интелигентност и следователно нито повод за срам, нито повод за гордост.Естествено, че е хубаво да говориш и четеш на детето.
Следващия път като повдигнат темата може да им кажеш, като им харесва да се тревожат, да продължават да го правят, но без да занимават теб с това.
Моят син каза първото си изречение на 2 г. и 2 м. "Дядо Наф кара пуф-паф" т.е. дядо Наско кара влак /той е машинист/. Оттогава се отприщи. Дъщерята ломотеше от 10 месечна, но много трудно й се разбираше, беше в състояние да изговори около 20-30 думи /5-6 изречения/ на един дъх и почти нямаше правилна дума.
Няма универсално правило за проговарянето, а пък родата я дръж на почетно разстояние.
Няма универсално правило за проговарянето, а пък родата я дръж на почетно разстояние.