Ами как се наричаха онези "луксозни" шоколадови бонбони в луксозна кутия с нарисувани рози отгоре ????Все отрядните председателки и натегачките черпеха с тях .Имахме една таква съученичка дъщеря на "милиционер" беше и винаги ни черпеше с такива.Някой помни ли ги ?Странно помня кое как изглежда но не им помня на всички имената.
- Публикувана: 30 авг. 2007, 16:05 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2007, 08:57 ч.
Троен лешник
И все пак мисля, макар и точно аз да го кажа 
, че пречупвате/ме всичко през розовите носталгични очила 
, че пречупвате/ме всичко през розовите носталгични очила Със сигурност. Тогавя нямаше Линд и Милка. Вероятно Фини млечните ще ми се сторят сега като байкалче. Обаче....спомени, какво да правиш
И все пак мисля, макар и точно аз да го кажа , че пречупвате/ме всичко през розовите носталгични очила
, че пречупвате/ме всичко през розовите носталгични очила Разбира се. Темата е точно за това, за носталгията по хубавите страни на нещата. За лошите сме говорили много.
В някакъв магазин
Ако мярна пак ще свиркам
Едновремешната "република". Беше вътре с едно такова твърдо и дъвчащо бяло нещо - мммм, вкусотия 
Баба ми /лека и пръст/ работеше в завода в Своге и непрекъснато ми изпращаше.
Колко съм изяла,не е истина просто.
Ами как се наричаха онези "луксозни" шоколадови бонбони в луксозна кутия с нарисувани рози отгоре ????Все отрядните председателки и натегачките черпеха с тях .Имахме една таква съученичка дъщеря на "милиционер" беше и винаги ни черпеше с такива.Някой помни ли ги ?Странно помня кое как изглежда но не им помня на всички имената.
Сюрприиииззззззз!
Най-много страдам за фруктовия сладолед от машина.
И аз, докато не опитах истински пасиран и чист плод, във вид на т.нар. сладолед у нас, който продават по белите държави. Нямат никаква база за сравнение, но и аз ги обичах
Имаше едни шоколадови бонбони в кутия с прозрачен пластмасов капак, вързан със златна панделка. Бяха супер-ултра-мега-дефицитни и много се гордеех, че майка ми винаги намираше такива да почерпя в училище на рождените си дни.
Скоро открих отново зелените меки ментови желирани бонбонки в целофанeно пликче.
А като намерих детски закуски в магазина не можах да им се нарадвам.
Пакетчетата фъстъци от 55 ст.
Осморките.
Скоро открих отново зелените меки ментови желирани бонбонки в целофанeно пликче.
А като намерих детски закуски в магазина не можах да им се нарадвам.
Пакетчетата фъстъци от 55 ст.
Осморките.
Ох, киевските кексчета, ох. 
Мамче, ти си първата, която се сеща за Русалката. Аз от известно време носталгирам по тях, обаче никоя не се сеща за тези бонбони. Обожавах ги. По едно време реших, че съм си фантазирала нещо и не е имало такива бонбони. Но ти ми върна вярата в здравия ми разсъдък ( Ние да не се окаже, че сме били някакви своеобразни ВИП-ове тогава и сме имали достъп до някаква лимитирана серия бонбони ).
( Ние да не се окаже, че сме били някакви своеобразни ВИП-ове тогава и сме имали достъп до някаква лимитирана серия бонбони ).С тези бонбони ми е свързан един от най-хубавите детски спомени - болна съм, баща ми се прибира и ми носи кутия Русалка, с позволение да я изям цялата. Крайно невъзпитателно, но ужасно мило
Е щом си от Бургас, ти ще ме разбереш. Мен ме беше обхванала носталгия по рогчетата. Обаче навсякъде рогче казват на някакви кифли със сирене. А аз си копнеех за ония рогчета, които имаше когато бях малка в Бургас. Едни продълговати, малки и ронливи. Страшна вкусотия. Обаче преди две седмици открих, че закусвалнята Париж ( до Безистена на главната ) още си съществува и още си е закусвалня и още правят същите тези рогчета. Изядох 4. Щях да се пръсна.
Е как да не ги помня....А "милинките". И "софиянките". И то точно от тази фурна. Учех в Руската, която тогава беше в сградата на Реалната гимназия и всяка сутрин закусвах с тях. А гарнираните пити на Ботев помниш ли - любими ми бяха с кремвирш.
И странджанките до кино "Родина", и тези на бул. "Ленин", сега "Богориди" ли се зове?
Аз имам носталгия по дядовите пазарски мрежи пълни с различни изненади .Нали може и носталгичните ни спомени да не са свързани само с храните от онова време.Още си пазя една негова пазарска мрежичка.Като я видя и все за дядо ми се сещам .Спомням си че ставаше много рано и отиваше да снабди с някоя друга дефицитна стока.После идваше и изсвирваше под прозорците на майка да му слага кафето в неговата му чаша.Само от нея си пиеше кафето.След това сядаше майка му сипваше толкова колкото той каже (показваше по чашата докъде да му сипе ) взимаше вестник с кръстословица и бавно си отпиваше от кафето .
Може и да ви е смешно , но аз всичките носталогични спомени са свързани и с него.Много , много ми е мъчно за него .
Може и да ви е смешно , но аз всичките носталогични спомени са свързани и с него.Много , много ми е мъчно за него .
И маратонките "Ромика" Е щом си от Бургас, ти ще ме разбереш. Мен ме беше обхванала носталгия по рогчетата. Обаче навсякъде рогче казват на някакви кифли със сирене. А аз си копнеех за ония рогчета, които имаше когато бях малка в Бургас. Едни продълговати, малки и ронливи. Страшна вкусотия. Обаче преди две седмици открих, че закусвалнята Париж ( до Безистена на главната ) още си съществува и още си е закусвалня и още правят същите тези рогчета. Изядох 4. Щях да се пръсна.
Е как да не ги помня....А "милинките". И "софиянките". И то точно от тази фурна. Учех в Руската, която тогава беше в сградата на Реалната гимназия и всяка сутрин закусвах с тях. А гарнираните пити на Ботев помниш ли - любими ми бяха с кремвирш.
И странджанките до кино "Родина", и тези на бул. "Ленин", сега "Богориди" ли се зове?
Даа, и софиянките не мога да ги открия никъде другаде...А питите ми бяха най-любими. Вече никъде ги няма онези печки, които бяха със синдири и пускаш пиците в едни метални тавички от едната страна и докато стигнат до другата са готови. А бяха толкова вкусни....те ми липсват ужасно много.
Аз най-обичах странджанките до Кирковото пазарче, защото бяха с лютеница ( за небургазлиите, странджанка е принцеса с кайма
)