Клики на майките

 

Общества е много подходяща дума... аз се чудех, чудех, пък написах клики, че по-добро не ми хрумна. Разкажи повече за горепосочените? Впечатления, наблюдения и т.н.

Друго се сетих да допълня - на мен форума ми задоволява абсолютно цялата нужда от групиране, имам няколко майки които са ми симпатични, контактуваме си по мейл, понякога се виждаме, не ми е нужно да търся контакти навън. Като цяло мразя натрапен контакт - в смисъл за да съм в час как да си гледам детето да търся информация от други жени. Много жени се групират именно заради това - някой да им подсказва какво да предприемат като следаща стъпка в захранване, възпитание, да им се каже къде са по-евтини пюретата и памперсите, кои марки си заслужават, кога да почне да пие детето от сламка, кога до го сложи на гърне и пр. Аз лично нямам нужда от тази информация и контактите навън са само за удоволствие на детето и игра, ако се заиграе с някое дете, обикновено дремя до нея, наблюдавам ги и толкоз, не търся лаф с майката.

Доста често се сблъсквам в нашата градинка, поради което и започвам да я избягвам.
Делене по следните признаци:
1. Възраст на децата - нетрайни формирования, които в последствие се разпръскват и се преформират по другите групички (по възраст на втори деца например) и се делят в зависомост от други жизнеопределящи белези . Тези майки обикновенно се познават, поздравяват се, задават си бегли въпроси за маркерите на етапа на развитие на децата (тип: колко зъба имате, колко думички казвате, махнахте ли пампа и т.н.)
2. Познанство / съседство - близките приятелски отношения и съседството много помагат, но не са всичко. Пример: живеем в квартала на мъжът ми - ако Ема вземе греблото на някое дете и мъжът ми е там, той винаги отбелязва, че на младини пък таткото на ощетеното му е откраднал камиона, били са неразделни или някой друг детски спомен, нещо което не ми пречи да съм доста встрани от всякакви групички.
3. Еднакви възгледи за децата ("Групички по занимания")- устойчива групичка в малка възраст, а може би ще бъде и за по-порасналите. При малките деца - разходки заедно, шопинг, рожденни дни, дори дребните различия са ок - един е за биба, друг против и т.н. После успешно прерастват в "една група сме", "в един клас сме", "в Алианца сме" .
4. Класов белег - най-устойчивата група. Допадат си, имат общи теми, близки проблеми, равностойни възможности. Разговорите ми със "свещенните крави" в нашата градинка са редки и се свеждат до "Този гащеризон на Марикита ли е?"
Забелязвам - деленето достига фанатични размери - говоря с теб, а с теб не, детето ми играе само с деца от моята клика, въртя очи и одумвам "противника".
Кликите се формират главно от майки, които не работят - имат времето и свободната енергия да го правят, а и за някои това май е единственото забавление.
Моята позиция - в градинката съм само заради детето, подхождам непредубедено към всички, приемам всички за равни на мен, с равни права и равни задължения. Не сме там, за да се обичаме или мразим, а сме там, за да си играят децата на чист въздух.
За съжаление - Градинката е един умален модел на обществото - хора всякакви. Справянето с установилите се клики и умението да се впишеш в групичка, мисля, че праща важни сигнали на децата. затова и аз започвам да избягвам нашата градинка - нещо не ми понася живота в затворени общности.

Във форума изобщо не забелязвам коя майка към коя група е. Казвам си мнението и не обръщам внимание кой е на противното, за да го мразя или споделя моето, за да го харесвам...

На живо се сблъсках веднъж. Гледах дъщеря си до 4-я месец у дома и когато излизах в близката до нас градинка майките явно страняха от мен... единственото, което ми хрумна и което по-късно се потвърди беше, че е заради явно по-скъпата ми количка. Почувствах се много неприятно от този факт и започнах да се разхождам в друг парк. Около година по-късно се заговорих с една от майките, която живееше в съседната къща и установих, че явно доста са ме обсъждали и коментирали.  

Сега рядко ходя по градинки и паркове и гледам да са различни.

Хм... на мен ми се струва, че докато бебето е по-малко (и обичайно майка му го гледа), има повече време и желание за такива клики. После като те завърти ежедневие с работа, ясла/градина/дом, няма такова време за интриги и одумвания. Май. Или греша?

Единствената `група` с която се събирам са 1 сръбкиня и 1 американка. Общото е че сме чужденки тук, децата ни са заедно в ясла, ползваме 1 детска площадка, всички сме в университетския кампус и се учим една друга на чужди езици

Т.е. признака ви е, че сте чужденки? А с немски майки общувате ли в групата?

Направо ме хвърляш в грях - след повече от месец отсъствие от работа и опит да вляза в час поне с по-интересните теми, обсъждани във форума, докато ме е нямало, чак за такива пространни описания нямам време, но ако темата остане актуална ще се включа при първа възможност. Иначе Ло е казала много верни неща.

Ето, и оттук се започна с разделение и стереотипи - мнение, че майките, които не ходят на работа имат повече свободно време и затова клюкарстват. Моля, моля, не съм съгласна. Излиза, че разделениетоси върви с етикета - ходи на работа (значи е над тези неща),, не ходи на работа (клюкарка  и дребнава).
И в двата случая зависи от хората. Може да се дадат достатъчно примери на работещи клюкарки и неработещи толерантни.

Да не попадаме в същия капан.

Не, защо. Просто е факт - преди да тръгна на работа, имах повече време да ходя с детето по паркове - то къде да го разходя иначе? Сега, след градина ако има време, за час - час и малко в градинката пред градината, малко среща с майките от градината (където година по-късно още не мога да се впиша  ) и това е.

Да, наложи ми се да се сблъскам с подобно нещо още миналата година, когато синът ми се премести за 1 година в предучилищната група на друга детска градина.

Още на първата родителска среща можах да си направя изводите за подобното явление.
Просто веднага си пролича това. Имаше си формирана групичка от родители, на които децата им бяха "по-старши" в градината, които се познавах от преди, имат даже роднинска връзка помежду си и даже са от един квартал.
Та тяхното мнение се налагаше на всяка родителска среща, на всяко събиране и пр. от тоя род.
Беше много натрапващо се.
Те определяха и решаваха, кой и какви средства ще се събират в началото на учебната година, как  ще се разпределят и пр и пр.
Но най-много се издразних на крaя на учебната година, когато те помежду си решили, от името на всички останали, какво да се подарява на учителките от предучилищната група и бяха купили злато за госпожите  за 400 лв. и това без да съгласуват с никой. просто така, те решили!
Беше безумно за мен, честно казано!!
И разбира се, допълнителни средства събираха от нас след това, заради това.

За съжаление ще се гледаме с въпросната "клика" родители още 5-6 години, защото децата ни ще учат заедно занапред...

Бих допълнила докато бебето е първо и единствено и е на никога неработила, а е не на неработеща в момента майка 
Бу, а ти членувала ли си в някакво общество, участвала ли си в клики? Члунуваш ли още?

надявах се маааалко по-късно да ме пита някой това нещо. Аз (малко по неволя, ама) се явявам учредител на местната група кърмещи, знаеш. Доколкото ми е по силите, се опитвам да няма злословене по адрес на майки, избрали други методи на хранене - веднъж, че всички имаме такива познати, с които мелим добре иначе, и второ, че човек никога не знае... а и не е приятно. Не знам доколко успяваме.

По паркове така и не успях да се впиша никъде навремето. Нямах желание може би, или методите ни на отглеждане твърде се различаваха.

Сега пак същото с групата в детската градина. Ходя на кафето с тях, говорим, но определено не си пасвам там. За суши не мога да говоря, не ходим на ресторант поне два пъти седмично, бабите не са ми под носа винаги достъпни (нито имам 'жена' за гледане)... а децата си играят добре и бих искала да имаме повече общ език с майките.

Е, по-късно, ама като нИ сЪ стърпях? И майките сме хора