Не ми се е случвало. А искам... 
- Публикувана: 3 септ. 2007, 16:02 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2007, 09:31 ч.
Когато времето е без значение
Случи ми се последно преди 10-тина дни,когато бях сама на почивка за цееели 4 дни.Не ми се връщаше отново в "живота по режим"(какъвто е с двете ми деца 
),но се върнах-няма начин...всяко хубаво нещо си има начало и край-така е и с почивките.Ще почакам още малко да поотраснат децата и заедно ще се откъсваме от гадния град.Нямам търпение!Без часовници,без телевизия,без интернет.(Ооооох,свърши и това лято,а вече правя планове за следващото...размечтах се 
)
),но се върнах-няма начин...всяко хубаво нещо си има начало и край-така е и с почивките.Ще почакам още малко да поотраснат децата и заедно ще се откъсваме от гадния град.Нямам търпение!Без часовници,без телевизия,без интернет.(Ооооох,свърши и това лято,а вече правя планове за следващото...размечтах се ) 
Всяка година, когато се събираме компания и отиваме на палатки на морето 
Безвремието е една малка част от всичко, което те връхлита на една такава почивка.
Иначе, не, никога не ми се случва. Винаги знам, ако не точно, то приблизително, колко е в момента. Все има нещо за правене свързано с час, дори и да съм отпуск (среща, работещ магазин, новините, обаждане и т.н.)
Безвремието е една малка част от всичко, което те връхлита на една такава почивка.
Иначе, не, никога не ми се случва. Винаги знам, ако не точно, то приблизително, колко е в момента. Все има нещо за правене свързано с час, дори и да съм отпуск (среща, работещ магазин, новините, обаждане и т.н.)
Три дни, четири нощи
Миналата седмица.
Не ми се беше случвало от много отдавна, даже не си спомням предишния подобен случай, което ме навежда на мисълта, че може и да е нямало такъв.
Без часовник, без нет и без мобилен.
Първо ми се наложи да напиша н-мейла, че от...до...не съществувам и да не се опитват да ме намерят.
После се наложи да се преборя със собствената си зависимост от вторите две, защото часовникът, така или иначе, го ползвам само за тежест на китката и никога не го поглеждам.
Първите няколко часа бях в очакване на всички световни катаклизми да се случат едновременно На сутринта имах усещането, че съм в отпуск поне от месец и поех най-отговорно обещание пред самата себе си да ми се случва отново, поне веднъж годишно.
Миналата седмица.
Не ми се беше случвало от много отдавна, даже не си спомням предишния подобен случай, което ме навежда на мисълта, че може и да е нямало такъв.
Без часовник, без нет и без мобилен.
Първо ми се наложи да напиша н-мейла, че от...до...не съществувам и да не се опитват да ме намерят.
После се наложи да се преборя със собствената си зависимост от вторите две, защото часовникът, така или иначе, го ползвам само за тежест на китката и никога не го поглеждам.
Първите няколко часа бях в очакване на всички световни катаклизми да се случат едновременно
На сутринта имах усещането, че съм в отпуск поне от месец и поех най-отговорно обещание пред самата себе си да ми се случва отново, поне веднъж годишно.