Да, точно така беше. Селски съд си е. Чакам си букетите, "Море-то от любов" или там каквото му хрумне (то от къде ли такава фантазия у него) и съм "разочарована", че още ги няма. 
- Публикувана: 6 септ. 2007, 10:42 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 19:49 ч.
Проблеми с детето и баща му
Малко ме избива на носталгия . НАвикъут трудно се забравя, въпреки всичко. Не искам ,но ми идва отвътре, та написах нещо посветено на "моя съпруг". Отдавна не съм имала муза (иначе пиша отдавна стихове). НАли си е моя темата, мога си пиша свободно тук. Споделям ги с вас. Ама да не сметнете, като приятелката ми,ч е още го обичам. Не е тов, просто нощем ми е много тъжно и самотно...
###
Къде си ти, къде съм аз?
Два пътя в неизвестното, разминали се непознати.
Болка, сълзи, самота и смях...
Недоизказаните думи- нож в душата.
Нощта без сън клепачите изгаря,
две свещи на прозореца мъждукат без вина.
В камината, като в душата- огънят догаря,
последният триптих на любовта.
Две свещи на прозореца горят,
два пламъка в нощта се разминават-
опарват две сърца и две сърца кървят.
Две рани, като две следи остават.
Къде си ти, къде съм аз?
Две свещи на прозореца догарят...
А две ръце, две устни, смях
душата в сънищата ми изгарят.
30.08.2007
###
Ти нож в сърцето ми опита да забиеш,
то дълго и болезнено кървя.
От силата ми искаше да пиеш,
но станах и на пук вървя.
Ти искаше душата ми да скриеш
в тъмницата на мойта самота.
Ръцете си от всичко да измиеш
и да излезеш чист от пеплта.
Покоя ми опита да отнемеш,
та да се лутам в тъмното сама
и мисллите ми трайно да превземеш-
не се получи, отървах се от това.
Ти искаше робиня да съм твоя
и цял живот във огън да горя.
Но слънце пак изгрява след пороя.
не те обичам, тръгвай си сега.
3.09 .2007
Самодива
Ще стана аз среднощна самодива
и в твоя сън неканена ще идвам.
Когато викаш ме- ще си отивам,
когато искаш ме- не ще ме имаш.
Когато видиш ме във хубава премяна,
но в чужди дом, във чужди двори,
щв искаш да ме имаш пак, засмяна,
но ще си спомниш ли какво ми стори?
Ще исакш да ме имаш, но няма да съм тук,
че две съдби сме с разменени роли
и двете стиснали юмрук
далеч една от друга, но защо ли?
Каквато и да стана- няма да се върнем,
нито аз към тебе, нито ти към мен.
И мене друг сега ще ме прегърне,
и друга теб ще стопли в този ден.
21.09.2007
###
Погуби бавно в мене любовта,
дори не мога вече да се смея.
Не ме вини за мойта самота,
в която аз за другия копнея.
Вина не търся вече, остави я-
отдавна в мене нищо не боли.
А любовта си, моля те- вземи я
и ако искаш ти на друга подари.
Че вече между теб и мен
пространството е празно безвъзвратно.
Дори да искаш някой ден-
не можеш да се върнеш пак обратно.
Съдбите ни са вече кръстопът,
макар че две светулки светят в мрака.
Поема всеки по обратен път.
Животът никого не чака...
25.09.2007
На война
Не, не искам стрели да изпращам,
достатъчно с твоите ти ме рани.
На война сме, но пушка не хващам-
щом искаш, ти пръв я вземи.
Прицели се и стреляй в сърцето,
но знай- то е мъртво и ти го уби.
После втори път стреляй където,
знаеш, че най ще боли.
И не спирай, довърши ме с приклада,
щом е истинска, страшна война...
Ще остана завинаги млада,
като цвете прекършено от груба ръка.
Като всяка война, победител ще има,
но дори и това да си ти
ще настане и в твоя сват зима,
коята сърцето горещо ще вледени.
3.10.2007
###
Топли, слънчеви, нежни лъчи
през прозореца сякаш ме галят,
а в очите напират горещи сълзи,
чувства стари в душата ми палят.
Те неканени идват при мен
и не зная защо се вълнувам,
уж те мразих до днешния ден,
а от днес- теб отново сънувам.
Но теб или образ далечен,
който аз съм създала сама-
идеал във невинност облечен,
нереална, напразна мечта.
Не палете ме слънчеви, нежни лъчи,
аз не искам от страст да изгарям.
Ти, туптящо сърце- замълчи !
Аз прочетена книга затварям.
16.10.2007
И 3 стихчета, посветени на малкия ни син:
На Дани
( написах го, когато беше бебе още и плачеше от зъбки, тогава го гушнах и спонтанно го изрецитирах, гледайки играчките в стаята.
)
Дани има мишле, което казва "цър"
Дани има тигърче, което казва "р-р-р"
Дани има вълчо, който казва "ау"
Дани има Шаро, който казва "бау"
Дани има прасчо, който казва "грух"
Дани има мечо, той се казва Пух.
Дани има конче, то е вихрогонче.
Дани има пушка, влак и телефонче.
Дани има всичко, само да расте
умно и послушно, здравичко дете.
10.10.2000
А тези двете, ги писах, когато не ми го даваше БНД-то и умирах от мъка:
На Дани
Една звездичка свети в мрака
и Дани се нарича тя.
И мама толкова я чака,
че няма друга на света.
Плаче мама пак за своята звездичка,
че няма кой да скъса и цветя,
дори и да и донесе водичка,
когато жадничка е тя.
А всички майки имат си звездички
и са щастливи много те,
и при тях живеят всички-
прегръщат ги с най-нежните ръце.
Сега е нощ и моята звездичка
сънува вече сладък сън,
а мама тук съвсем самичка
се лута в тъмното навън.
Тя ще намери пътя към дома
и няма в мрака да остане.
По пътя и ще свети малката звезда
с най-хубавото име- Дани !
3.10.2007
Монолог с Мечо
на Дани
Ей, Мечо, моля те кажи
днес виждал ли си Дани ?
Но моля те, не ме лъжи-
Не иска ли със мене да остане ?
Ех, Мечо, Мечо- с тебе сме сами.
При нас не иска Дани да се връща.
Какво да правим, моля те, кажи
във тази празна, пуста къща?
Недей така, ти Мечо, не плачи !
Аз тук съм, имаш мене.
Изгрява слънце с бляскави лъчи
и никой няма да те вземе.
На никого аз няма да те дам,
сега ще дойде моят Дани.
Той няма да живее там,
а тук при нас със тебе ще остане !
3.10.2007
НА Дани страшно много му харесаха стихчетата. Четах му ги по телефона тогава, когато беше при баща си. Като си дойде поиска да му ги прочета отново и даже повтаряше с мен, някои фрази- беше ги запомнил. Това говори, че са му направили впечатление.
Айде стига с лиричните откклонения. Надявам се, да ви харесат стиховете ми. БНД-то ми задигна тетрадката (единствен екземпляр) с предишните стихове. Сега имам само 47 стихотворения- още толкова са в онази тетрадка. Как ли да си ги измъкна от него???
###
Къде си ти, къде съм аз?
Два пътя в неизвестното, разминали се непознати.
Болка, сълзи, самота и смях...
Недоизказаните думи- нож в душата.
Нощта без сън клепачите изгаря,
две свещи на прозореца мъждукат без вина.
В камината, като в душата- огънят догаря,
последният триптих на любовта.
Две свещи на прозореца горят,
два пламъка в нощта се разминават-
опарват две сърца и две сърца кървят.
Две рани, като две следи остават.
Къде си ти, къде съм аз?
Две свещи на прозореца догарят...
А две ръце, две устни, смях
душата в сънищата ми изгарят.
30.08.2007
###
Ти нож в сърцето ми опита да забиеш,
то дълго и болезнено кървя.
От силата ми искаше да пиеш,
но станах и на пук вървя.
Ти искаше душата ми да скриеш
в тъмницата на мойта самота.
Ръцете си от всичко да измиеш
и да излезеш чист от пеплта.
Покоя ми опита да отнемеш,
та да се лутам в тъмното сама
и мисллите ми трайно да превземеш-
не се получи, отървах се от това.
Ти искаше робиня да съм твоя
и цял живот във огън да горя.
Но слънце пак изгрява след пороя.
не те обичам, тръгвай си сега.
3.09 .2007
Самодива
Ще стана аз среднощна самодива
и в твоя сън неканена ще идвам.
Когато викаш ме- ще си отивам,
когато искаш ме- не ще ме имаш.
Когато видиш ме във хубава премяна,
но в чужди дом, във чужди двори,
щв искаш да ме имаш пак, засмяна,
но ще си спомниш ли какво ми стори?
Ще исакш да ме имаш, но няма да съм тук,
че две съдби сме с разменени роли
и двете стиснали юмрук
далеч една от друга, но защо ли?
Каквато и да стана- няма да се върнем,
нито аз към тебе, нито ти към мен.
И мене друг сега ще ме прегърне,
и друга теб ще стопли в този ден.
21.09.2007
###
Погуби бавно в мене любовта,
дори не мога вече да се смея.
Не ме вини за мойта самота,
в която аз за другия копнея.
Вина не търся вече, остави я-
отдавна в мене нищо не боли.
А любовта си, моля те- вземи я
и ако искаш ти на друга подари.
Че вече между теб и мен
пространството е празно безвъзвратно.
Дори да искаш някой ден-
не можеш да се върнеш пак обратно.
Съдбите ни са вече кръстопът,
макар че две светулки светят в мрака.
Поема всеки по обратен път.
Животът никого не чака...
25.09.2007
На война
Не, не искам стрели да изпращам,
достатъчно с твоите ти ме рани.
На война сме, но пушка не хващам-
щом искаш, ти пръв я вземи.
Прицели се и стреляй в сърцето,
но знай- то е мъртво и ти го уби.
После втори път стреляй където,
знаеш, че най ще боли.
И не спирай, довърши ме с приклада,
щом е истинска, страшна война...
Ще остана завинаги млада,
като цвете прекършено от груба ръка.
Като всяка война, победител ще има,
но дори и това да си ти
ще настане и в твоя сват зима,
коята сърцето горещо ще вледени.
3.10.2007
###
Топли, слънчеви, нежни лъчи
през прозореца сякаш ме галят,
а в очите напират горещи сълзи,
чувства стари в душата ми палят.
Те неканени идват при мен
и не зная защо се вълнувам,
уж те мразих до днешния ден,
а от днес- теб отново сънувам.
Но теб или образ далечен,
който аз съм създала сама-
идеал във невинност облечен,
нереална, напразна мечта.
Не палете ме слънчеви, нежни лъчи,
аз не искам от страст да изгарям.
Ти, туптящо сърце- замълчи !
Аз прочетена книга затварям.
16.10.2007
И 3 стихчета, посветени на малкия ни син:
На Дани
( написах го, когато беше бебе още и плачеше от зъбки, тогава го гушнах и спонтанно го изрецитирах, гледайки играчките в стаята.
)Дани има мишле, което казва "цър"
Дани има тигърче, което казва "р-р-р"
Дани има вълчо, който казва "ау"
Дани има Шаро, който казва "бау"
Дани има прасчо, който казва "грух"
Дани има мечо, той се казва Пух.
Дани има конче, то е вихрогонче.
Дани има пушка, влак и телефонче.
Дани има всичко, само да расте
умно и послушно, здравичко дете.
10.10.2000
А тези двете, ги писах, когато не ми го даваше БНД-то и умирах от мъка:
На Дани
Една звездичка свети в мрака
и Дани се нарича тя.
И мама толкова я чака,
че няма друга на света.
Плаче мама пак за своята звездичка,
че няма кой да скъса и цветя,
дори и да и донесе водичка,
когато жадничка е тя.
А всички майки имат си звездички
и са щастливи много те,
и при тях живеят всички-
прегръщат ги с най-нежните ръце.
Сега е нощ и моята звездичка
сънува вече сладък сън,
а мама тук съвсем самичка
се лута в тъмното навън.
Тя ще намери пътя към дома
и няма в мрака да остане.
По пътя и ще свети малката звезда
с най-хубавото име- Дани !
3.10.2007
Монолог с Мечо
на Дани
Ей, Мечо, моля те кажи
днес виждал ли си Дани ?
Но моля те, не ме лъжи-
Не иска ли със мене да остане ?
Ех, Мечо, Мечо- с тебе сме сами.
При нас не иска Дани да се връща.
Какво да правим, моля те, кажи
във тази празна, пуста къща?
Недей така, ти Мечо, не плачи !
Аз тук съм, имаш мене.
Изгрява слънце с бляскави лъчи
и никой няма да те вземе.
На никого аз няма да те дам,
сега ще дойде моят Дани.
Той няма да живее там,
а тук при нас със тебе ще остане !
3.10.2007
НА Дани страшно много му харесаха стихчетата. Четах му ги по телефона тогава, когато беше при баща си. Като си дойде поиска да му ги прочета отново и даже повтаряше с мен, някои фрази- беше ги запомнил. Това говори, че са му направили впечатление.
Айде стига с лиричните откклонения. Надявам се, да ви харесат стиховете ми. БНД-то ми задигна тетрадката (единствен екземпляр) с предишните стихове. Сега имам само 47 стихотворения- още толкова са в онази тетрадка. Как ли да си ги измъкна от него???
Връщам темата на Джемма тук, напред.
Само за да се похваля.
Първото от петте и дела е спечелено на първа инстанция, дори са им присъдени разноските. Аз много не се надявах, защото на това дело "стъпнах" накрая, но станаха нещата, а и колегата не се сети да иска да ни глобят.
Мисля, че ще спечелим и другите.
Но Джемма ще спечели, когато се махне от този град и устрои себе си и децата далече от там и от лошия пример.
Само за да се похваля.
Първото от петте и дела е спечелено на първа инстанция, дори са им присъдени разноските. Аз много не се надявах, защото на това дело "стъпнах" накрая, но станаха нещата, а и колегата не се сети да иска да ни глобят
.Мисля, че ще спечелим и другите.
Но Джемма ще спечели, когато се махне от този град и устрои себе си и децата далече от там и от лошия пример.
Браво, Пела! 
Все така да ви върви по вода и на двете!
Така е. Но дали ще има възможност за такава крачка?
Все така да ви върви по вода и на двете!
Но Джемма ще спечели, когато се махне от този град и устрои себе си и децата далече от там и от лошия пример.
Така е. Но дали ще има възможност за такава крачка?
Да, аз вече действам с родителите и в тази насока . Те са съгласни, само дано успеем с добра продажба на имота
И Джемма, да смениш заглавието на темата.
Например: разправих се подобаващо с БНД:mrgreen: или ще смажа БНД както той мен през тези години
или .... БДН ще рони крокодилски сълзи за мен и децата или БНД ще ме моли за милост или измисли нещо подобаващо, така и другите майки тук ще разберат, че могат да успеят в борбата!!!
. Те са съгласни, само дано успеем с добра продажба на имота И Джемма, да смениш заглавието на темата.
Например: разправих се подобаващо с БНД:mrgreen: или ще смажа БНД както той мен през тези години
или .... БДН ще рони крокодилски сълзи за мен и децата или БНД ще ме моли за милост или измисли нещо подобаващо, така и другите майки тук ще разберат, че могат да успеят в борбата!!! 
Заглавието е актуално. Днес цял следобяд беше с БНД детето. За пръв път от 6 месеца насам ми се обади по телефона да ми каже, че- цитирам " Ще направя всичко възможно да го доведа до 1 час". Доведе го в 18 часа, а разговорът беше в 14.30. 
Детето е странно, мълчи и дума не обелва, не иска да се храни.
В пшонеделник е делото за пшривременни мерки и не занм какво му е казал онзи идиот.
Детето е странно, мълчи и дума не обелва, не иска да се храни. В пшонеделник е делото за пшривременни мерки и не занм какво му е казал онзи идиот.