Ще шокирам повечето мами, но не мисля че през нощта е времето, когато бебето трябва да яде. Целият му организъм спи, а стомаха да работи. Всичко е въпрос на навик. Моето бебе ГО отучих да яде през нощта на 20 ден след раждането, след 1 седмица само се отучи от яденето в 12 и спеше непробудно до сутринта. Ревеше в продължение на 1 седмица от 3 до 6 сутринта . И това беше. За мен е смешно дори дете на 2-3 години да си търси шишето нощно време.
- Публикувана: 6 септ. 2007, 15:15 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2008, 14:51 ч.
за нощното спане
Цитат
За мен е смешно дори дете на 2-3 години да си търси шишето нощно време.
Цитат
Може има колики. Някои бебета ги "хващат" още в родилното и понакога 2 месеца няма отърване.
Особено ако са хранени с адаптирано мляко.
Особено ако са хранени с адаптирано мляко.
Всеки си търси от каквото има нужда. Добре, че часовникът е измислен в 17-ти век. Как ли преди 100-200 години майките са разбирали, че бебето трябва да яде на 4 часа и в никакъв случай през нощта? Изобщо, как ли е оцеляло човечеството без часовник, когато бебетата са ядяли всеки път, когато ревнат?
А за да бъдем по-точни, в близкото и не толкова близко минало, децата са били кърмени докато майката забременее със следващото бебе. А жените не са раждали всяка година, а поне през една година. Така че, като го смятаме, почти до 2 годишна възраст едно дете е било кърмено когато поиска. После са започнали да ги дохранват с животинско мляко.
Не съм чула за семейства, които съжаляват, че децата им са били хранени през нощта дълго време.
Ако дете иска ядене, жестоко е да му бъде отказано. А възрастните, които ядат посред нощ? И тук изобщо не става въпрос за проблеми с теглото. Много бързо се забравя хилядодетна еволюция и се смята за меродавно само каквото е измислено през последните 100-150 години (става въпрос за индустриализацията).
Помните ли, допреди десетина години се смяташе, че е срамно и недопустимо да се кърми детето дълго време, та дори и да се препоръчваше изробзването на адаптираните млека. Познайте кой е имал полза от това!
А за да бъдем по-точни, в близкото и не толкова близко минало, децата са били кърмени докато майката забременее със следващото бебе. А жените не са раждали всяка година, а поне през една година. Така че, като го смятаме, почти до 2 годишна възраст едно дете е било кърмено когато поиска. После са започнали да ги дохранват с животинско мляко.
Не съм чула за семейства, които съжаляват, че децата им са били хранени през нощта дълго време.
Ако дете иска ядене, жестоко е да му бъде отказано. А възрастните, които ядат посред нощ? И тук изобщо не става въпрос за проблеми с теглото. Много бързо се забравя хилядодетна еволюция и се смята за меродавно само каквото е измислено през последните 100-150 години (става въпрос за индустриализацията).
Помните ли, допреди десетина години се смяташе, че е срамно и недопустимо да се кърми детето дълго време, та дори и да се препоръчваше изробзването на адаптираните млека. Познайте кой е имал полза от това!
Ще шокирам повечето мами, но не мисля че през нощта е времето, когато бебето трябва да яде. Целият му организъм спи, а стомаха да работи. Всичко е въпрос на навик. Моето бебе ГО отучих да яде през нощта на 20 ден след раждането, след 1 седмица само се отучи от яденето в 12 и спеше непробудно до сутринта. Ревеше в продължение на 1 седмица от 3 до 6 сутринта . И това беше. За мен е смешно дори дете на 2-3 години да си търси шишето нощно време.
.Моят син след като ни изписаха от родилното,пробвах първите 1-2 вечери да го събудя в 12,защото така ми беше казала лекарката,че последното хранене,трябва да е в 12.Аз не успях да го будя и от вечерта в 21,се хранеше чак сутрин в 6.Спеше спокойно,изобщо не се будеше,заспиваше сам,дори не трябваше да има човек в стаята.Така беше до 8-мия месец(до тогава се кърмехме),после почна да пие вечер млякото с шише и тогава започна да се буди,нощното ни будене продължи докато не махнахме шишето. Ще шокирам повечето мами, но не мисля че през нощта е времето, когато бебето трябва да яде. Целият му организъм спи, а стомаха да работи. Всичко е въпрос на навик. Моето бебе ГО отучих да яде през нощта на 20 ден след раждането, след 1 седмица само се отучи от яденето в 12 и спеше непробудно до сутринта. Ревеше в продължение на 1 седмица от 3 до 6 сутринта . И това беше. За мен е смешно дори дете на 2-3 години да си търси шишето нощно време.
Няма какво друго да кажа.
Мн ми е чудно как повечето жени смятат че ката възпитаваш бебето си сш жесток родител.за мен е обратното.по цял свят бебетата си имат своя стая и спят там.Но не -тук се смята че бебетата са толкова крехки и ако ги оставиш да пореват кой знае какво ще стане.колкото по- късно толкова по трудно е да отучиш или да го научиш на нещо детето
Много жалко,че разсъждаваш така.Надявам се ,след като родиш ( здраво и хубаво бебоче
),да осъзнаеш колко грешиш. Така,че майчета, не пропускайте миговете на общуване с бебоците,няма да се върнат, за да може да наваксате пропуснатото. 
Мн ми е чудно как повечето жени смятат че ката възпитаваш бебето си сш жесток родител.за мен е обратното.по цял свят бебетата си имат своя стая и спят там.Но не -тук се смята че бебетата са толкова крехки и ако ги оставиш да пореват кой знае какво ще стане.колкото по- късно толкова по трудно е да отучиш или да го научиш на нещо детето
Много жалко,че разсъждаваш така.Надявам се ,след като родиш ( здраво и хубаво бебоче
),да осъзнаеш колко грешиш. Абсолютно съм съгласна с Granny_Weatherwax! Когато родиш, целият ти мироглед се сменя!!!
Да сте чували теорията на детските психолози, че да бъде оставено едно малко бебе да реве без да му се обърне внимание, докато се нареве и не заспи от умора, насажда у него чувство за вина, че е направило нещо лошо и затова Мама го наказва като не идва при него? Може да е само теория, но как ще ти даде сърце да го оставиш така, не го разбирам
!Моето още от родилния дом си имаше колики и педи като дойде вкъщи да го види ми препоръча да му давам чай от копър на Hipp 20 мин. преди хранене - засега помага безотказно, бебо спря да се буди през нощта от колики
Да сте чували теорията на детските психолози, че да бъде оставено едно малко бебе да реве без да му се обърне внимание, докато се нареве и не заспи от умора, насажда у него чувство за вина, че е направило нещо лошо и затова Мама го наказва като не идва при него?
можеш ли да ме ориентираш къде в нета може да се прочете повече за бебешкото мислене?
Ако видиш малко коте, жално мяукащо, треперещо на улицата ти идва да го гушнеш, успокоиш, нахраниш.....а в същото време можеш да оставиш новороденото си бебе да плаче с часове само в стаята, за да се научело да заспива .
Моето момиче е кърмено до над две години, кърмено денем и нощем, гушкано и приспивано, спи с мен от 4 месечна, но за сметка на това е здрава, не боледува, спи непробудно от 1,4 г., спокойна, весела.....
Ако има как да върна нещата назад, пак така бих постъпила, даже двойно повече усилия бих вложила, въпреки усилията и недоспиването (гледам я почти сама, баща и е много ангажиран, бабите идват само на гости, и то когато ги поканя
), защото виждам че съм избрала правилният път .
Никога, никога не бих си оставила детето да реве, еле пък няколко седмично бебче
.
п.п. pipilotata , животът с малко бебче не е толкова сложен, колкото ти се струва в момента. Още някоя и друга седмица и полека-лека ще свикнеш с недоспиването , пък и току виж бебчо сплял да се буди.
Всяко начало е трудно, но помни че тези моменти никога няма да се върнат назад. Като минат две-три годинки ще разбереш какво искам да ти кажа
.
.Моето момиче е кърмено до над две години, кърмено денем и нощем, гушкано и приспивано, спи с мен от 4 месечна, но за сметка на това е здрава, не боледува, спи непробудно от 1,4 г., спокойна, весела.....
Ако има как да върна нещата назад, пак така бих постъпила, даже двойно повече усилия бих вложила, въпреки усилията и недоспиването (гледам я почти сама, баща и е много ангажиран, бабите идват само на гости, и то когато ги поканя
), защото виждам че съм избрала правилният път .Никога, никога не бих си оставила детето да реве, еле пък няколко седмично бебче
.п.п. pipilotata , животът с малко бебче не е толкова сложен, колкото ти се струва в момента
. Още някоя и друга седмица и полека-лека ще свикнеш с недоспиването , пък и току виж бебчо сплял да се буди. Всяко начало е трудно, но помни че тези моменти никога няма да се върнат назад. Като минат две-три годинки ще разбереш какво искам да ти кажа
.
Какво точно е бебешкото мислене никой не знае. Има различни теории по различно време. Все още в БГ са разпространени фройдистките и отчасти покрай американското влияние на психологията напоследък, бихейвиористките. Така че, много четене ще падне.
Според мен е най-добре да се разчина на родителския инстинкт, който е много по-стар от всички теории накуп. Изследването на емоциите при бебетата са много трудни, донякъде защото е много трудно да се дефинират емоциите сами по себе си.
Всяка майка ще каже, че не може търпи безучастно бебешкия плач, че гледа колкото може време да прекарва с бебето ви и да предугажда желанията и емоциите му. Нали различаваме различни видове плач на бебето? Нали се научаваме кога бебето е отегчено, кога се страхува или нарочно ни лази по нервите? Е, това е най-вярната теория, защото това е реалния живот.
По-точно и лесно е изследването на когнитивното развитие на бебетата и децата, защото резултатите по-лесно могат да се измерят и обяснят. И там си има теории, но в голяма част от тях резултатите и изводите се припокриват.
Според мен е най-добре да се разчина на родителския инстинкт, който е много по-стар от всички теории накуп. Изследването на емоциите при бебетата са много трудни, донякъде защото е много трудно да се дефинират емоциите сами по себе си.
Всяка майка ще каже, че не може търпи безучастно бебешкия плач, че гледа колкото може време да прекарва с бебето ви и да предугажда желанията и емоциите му. Нали различаваме различни видове плач на бебето? Нали се научаваме кога бебето е отегчено, кога се страхува или нарочно ни лази по нервите? Е, това е най-вярната теория, защото това е реалния живот.
По-точно и лесно е изследването на когнитивното развитие на бебетата и децата, защото резултатите по-лесно могат да се измерят и обяснят. И там си има теории, но в голяма част от тях резултатите и изводите се припокриват.
Радостина,много интересен пост 
Аз доста се интересувам от психология, а откакто имам дете,
по-специално се насочих към детската психология.
Като цяло е неоспоримо,че дете с откликваща и разбираща майка се развива по-добре и е по-щастливо.
Смятам,че най-правилния подход е майката да се опита да види света през очите на малкото бебе, доколкото е възможно.За съжаление често решенията,които взимаме като родители,са взети въз основа на нашия опит и виждане като възрастни.Трябва повече да мислим как се чувстват малките!
Аз не се съмнявам,че майката,която оставя бебето си да плаче с цел да го привикне към нощен сън,е убедена,че така е правилно,че го прави за доброто на детето.
Но нека си представим как се чувства едно мъниче,оставено самичко, плачещо , без отговор на плача му- най-малкото то със сигурност е нещастно.И тъй като тази ситуация се повтаря ден след ден, то просто се примирява-в крайна сметка майката е силната, тя е лидерът.
Никой не е в състояние да ме убеди,че това е правилният подход.
Аз доста се интересувам от психология, а откакто имам дете, по-специално се насочих към детската психология.
Като цяло е неоспоримо,че дете с откликваща и разбираща майка се развива по-добре и е по-щастливо.
Смятам,че най-правилния подход е майката да се опита да види света през очите на малкото бебе, доколкото е възможно.За съжаление често решенията,които взимаме като родители,са взети въз основа на нашия опит и виждане като възрастни.Трябва повече да мислим как се чувстват малките!
Аз не се съмнявам,че майката,която оставя бебето си да плаче с цел да го привикне към нощен сън,е убедена,че така е правилно,че го прави за доброто на детето.
Но нека си представим как се чувства едно мъниче,оставено самичко, плачещо , без отговор на плача му- най-малкото то със сигурност е нещастно.И тъй като тази ситуация се повтаря ден след ден, то просто се примирява-в крайна сметка майката е силната, тя е лидерът.
Никой не е в състояние да ме убеди,че това е правилният подход.
Лично аз приспивах сина си на ръце до ...1г. и 2месеца 
Престана с нощното хранене сам на 2месеца,не пиеше вода и сега не пие през ноща/само ако има Т-но тогава е необходимо./
Едва като започна да заспива сам и аз се наспах- дотогава ставах безброй пъти или за да го завия,или да му дам бибата или отново да го приспя
Съвет от мен- не го учи да го приспиваш на ръце- не че не се отучва,но е доста по -трудно после.Но ако детето ти плаче и се успокоява само като го гушнеш- гушкай го -като порасне само няма да иска
Престана с нощното хранене сам на 2месеца,не пиеше вода и сега не пие през ноща/само ако има Т-но тогава е необходимо./
Едва като започна да заспива сам и аз се наспах- дотогава ставах безброй пъти или за да го завия,или да му дам бибата или отново да го приспя
Съвет от мен- не го учи да го приспиваш на ръце- не че не се отучва,но е доста по -трудно после.Но ако детето ти плаче и се успокоява само като го гушнеш- гушкай го -като порасне само няма да иска
Виви се отказа от нощното хранене самичка на около 2 месеца и половина. Сега се къпем в 21 ч. - мляко и в леглато. Сутрин се буди след 8 часа, даже днес в 10 ч.Отначало и аз се бях побъркала с това ставане в 24 ч. и 03 ч. /със съпруга ми живеем сами и нямам кой да ми помага/, но постепенно всичко си дойде на мястото.
За мен е нимислимо да оставя детето си да плаче и да отида в другата стая и просто безучастно да стоя и да го слушам. Знам че ако го направя детето ще се изтощи и ще заспи, но после като се събуди и ме погледне направо ще ми иде да се застрелям задето съм я оставила да плаче и се мъчи след като е искала единствено моята близост и топлина.
За мен е нимислимо да оставя детето си да плаче и да отида в другата стая и просто безучастно да стоя и да го слушам. Знам че ако го направя детето ще се изтощи и ще заспи, но после като се събуди и ме погледне направо ще ми иде да се застрелям задето съм я оставила да плаче и се мъчи след като е искала единствено моята близост и топлина.