ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

хайде и аз да се намеся.
не разбирам защо все такива съвети се дават на осиновените деца. да не търсят. защо. какъв е проблемът.
за мен проблем няма. едното няма нищо общо с другото. обичта към родителите с чувствата спрямо създателите.

сравнението с пъзела е много добро. просто не е добре в нeчии живот да има липсващи парчета. всеки иска да знае кой е, откъде е дошъл. някои повече, други по-малко. каквото позволявам на себе си, позволявам и на останалите хора.

не считам, че законът трябва да брани интересите на биологична майка, оставила детето си за осиновяване. тоест, да я остави цял живот да тъне в анонимност. извършила е действия, взела е решения и трябва да носи отговорност за тях. не вина, а отговорност. по този принцип се ръководи и нашият живот. на всички, осиновени и неосиновени.

не съм осиновена, само съм осиновител, но това е твърдото ми мнение. обичта е нежно цвете и насила не може да бъде взета. тя само се дава. който я е спечелил е благословен, който не - трябва да си носи кръста.

Мата евала, по-точно определение на отговора на този отколешен въпрос надали някой би намерил
Бих допълнила само, че ми писна от акъл, аман от услужливи в даването му. Аз пък не им го искам......................всеки знае себе си-ако му се търси, да търси, ако ли не-няма.Това си е лично решение и разни съвети и съветчета, още повече от хора, които не са осиновени, не са осиновители и никога не могат да проумеят и частица от усещането да си такъв, независимо дали си  го приел или не, дали си в хармония и мир с това или не.........................никак не съм фенка на щедро раздаващите мнението и съветите си и то без да им ги искат дори.

Иска ми се да чуете една история , която дълго време се чудех дали да я разкажа . Преди да се омъжа живеех в кв. " Люлин " . На нашият етаж живееше една баба и един дядо , които си отглеждаха внучката . Един ден внучката ми разказа , че освен баща и и чичо и баба Елена имала още един син , който когато го е родила го е оставила в дом за деца . В годините на комунизма я напуска мъжът и и тя остава сама и бременна с трето . Така е решила да остави третото . Добре обаче един ден това трето момче я потърси . След 40 години , а може и да са повече . Той беше застанал на вратата и и беше казал " Здравей , майко , аз съм Найден " . Осиновителите му били запазили името , което тя му е дала , когато го е родила . Как я е намерил той ще попитате вие ? Ами пораснал , изучил се , станал адвокат и решил да потърси биологичните си родители . Какво стана след това ? Гостуваха му , и внучката , и баба Елена и т. н. Но мина време и двамата и сина , които тя беше отгледала , починаха . Рак , алкохол и т . н . Е , кой син и  остана на баба Елена ? Найден . Оставеният . От тази история минаха много години и незнам как се развиват в момента нещата , но се радвам , че я споделих с вас . В момента се чувствам по - добре . Това е .

Предварително Ви моля за извинение, че се намесвам в темата Ви, тъй като аз съм майка на осиновено момиченце. Беше ми интересно да прочета, какви въпроси, евентуално, в бъдеще ще интересуват дъщеря ми! Мойто мнение, че някак си,  "напредничевото"  ни общество, е много закостеняло на тема осиновяване. Когато излязох за първи път с количката с дъщеря си, всички съседи ме погледнаха особенно / в смисъл, държа ти "коза"/  и ме питаха : " Какво е това?", като че ли питаха за количката, а не за бебето. Аз на всички, обаче, казвах: "Как какво, осиновихме си дъщеря! Няма ли да ми честитиш?", за да не си мислят, че са разкрили кой знай каква коляма срамна тайна за мен.  Междувременно дъщеря ми израсна със ясното съзнание, че е осиовена, тъй като от малка съм й казвала: "Мама си е намерила и взема най-хубавото момиченце!". Е имаше и тежки въпроси:  "Защо тази жена, която ме е родила ме е оставила?" "Мразила ли ме е? " "Защо не ме е искала"- считам, че съм й отговорила така, че  нито да намрази биологичната си майка, нито да комплексирам нея, но времето ще покаже. Същевременно, пазя всички документи от осиновяването й и съм готова, при нейно желание да тръгна да търсим заедно " майка й". Но аз предпочитам така- да бъда с дъщеря си вместо,  да я оставя тя сама да си задава различни въпроси, да се лута без мен  и покрай това да гради въздушни кули. Страх ме е разбира се.
Мисълта ме е една, защо не се обърнете към осиновителите си, да Ви помогнат да намерите биологичните си родители- те знаят много и могат да Ви помогнат. 

Тонидел, страшно ми се иска и моята майка да разсъждава като теб.
Но това никога не би могло да се случи. Преди да почине баща ми, когато е намирала сили и опора в него е казвала, че ако ще къс по къс да я режат, никога няма да признае, че съм осиновена. Така разсъждава тя. Не я упреквам. Опитвам се да я разбера. Писала съм и друг път тук, че ми трябваха много години след като разбрах, че съм осиновена, да я заговоря отново за това. И прочетох в очите и болка, огромна болка и мъничко обвинение. Не искам да и ги причинявам отново. Не бих казала, че съм готова никога да не разбера нищо, само и само майка ми да не страда, но не бих искала да е на тази цена. Да не говорим, че малкото, което научих при двата ни разговора на тази тема (за близо 16 години) е толкова противоречиво, че не ми се ще да  я карам да се принуждава да изрича повече "измислици", защото тя не е готова да ми каже всичко, което знае. И може би никога няма да бъде готова...

Тонидел,
дъщеря ти е щастливка с майка като теб. Познавайки мисленето на повечето майки от форума, стигам до извода че времето си е дало своя отпечатък и те са така нежни, всеотдайни, разбиращи и толерантни към децата си. Това за жалост не е присъщо за осиновителите от моето детство, нито моите родители, нито родителите на другите осиновени жени от форума са така спокойни и говорещи открито по темата.Явно при нас времената са били такива и осиновяването е било тайнство, едва ли не срамно или поне са изпитвали ужас да не се разбере и да наранят детето им.Мен подобни доброжелателни приказки не ме подминаха и съм убедена, че не са подминали останалите като мен.Лошото е, че като цяло обществото не се е променило и продължава да дюдюка зад гърба на всяко щастливо семейство осиновители.

ароматно кафе
Домашната Царкиня
Новак

 Offline

Публикации: 11



   (Без заглавие)
« Изпратено до: Дива-не : събота, 31 май 2008, 22:44 »     

--------------------------------------------------------------------------------

Виж какво - дива - ти не бива да мислиш толкова за биологичните си родители. Приеми нешата такива, каквито СА - може би, не зна, но най-веоятно, ако много търсиш и намериш, ще попаднеш на история, която само ще те разстрои и то завинаги. Може да се окаже, че истинските ти "родители" - са те захвърлили, понеже баща ти не е искал да поеме тежката отговорност за едно дете ие предпочел да си живее леката, като е накарал "майка ти", да те даде за осиновяване. Може "майка ти", да е била леконравна жена и да е решила, че й е рано да мъкне такъв товар, може просто да се е раделила с един мъж и срещнала друг, като се е наложило да изостави, детето, което й е направил предният. Може да се окаже и още по-гадно, да е била наранена от някой и да се е наложило това изоставане и да няма намерение да те види. Полседне вариант за който се сещам -  е някоя амбициозна студентка, дошла в София, забременяла и след като не успяла да получи някой мъж по този начин, просто се е освободила от теб.
Звучи - УЖАСНО, нали?! Е, ти каза, че искаш откровен разговор - ето получи го, аз няма да те жаля грам, без да имам  и едно лошо чувство към теб, дори - напротив!
Опитвам се да ти кажа следното - най-вероятно хората, които са те произвели - просто НЕ СТРУВАТ и това е 99% вероятно. Когато бях малка , аз познавах  жена, която изостави първото си дете, защото не знаеше от кой точно е забременяла, а и защото я чакаше един полицай, който искаше да се ожени за нея - но без нежелания й плод. Знам историята й защото семейството й беше близко с моето. та същото изоставено детенце беше осиновено от известен адвокат, не знам как са разбрали това, но със сигурност сега е щастливо, а тази жена си остана жалка и никога не съжали и не помисли за детенцето си, нима искаш и ти да видиш  някоя такава нещастницанасреща си и да я наречеш с това чисто и свято име - майка ?! Не бъди жалка и смешна с този глупав пубертетски ентусиазъм. Погледни под-добре родителите си - да твоите ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ, които сигурно безумно дълги нощи са се молили Бог да ги дари с детенце и които са Го благославяли, когато им Е Пратил - теб. дали са всичко - живота си за да те направят човек и за да проддължиш рода им, а ти какво правиш - съжалявам много ама аз не ви познавам: баба ми не ми е баба и да си го кажем в прав ред , аз съм една малка неблагодарница...

  Утре можа да се окаже, че ти не можеш д имаш дете и това да остане последният ти шанс, как ще се чувстваш , ако отгледаш такова змийче в пазвата си ?! Мисля, ч си пораснала доста голяма егоистка, сигурно е , защото са те глезили много, понеже дълго са те чакали и са треперили над теб. Но също мисля, че ИСТИНСКАТА ти майка вече е с разбито сърце, като вижда, че това, че ти е дала Любовта си, явно не е достатъчно, за теб е важна, кръвта тик, която може и да не струва, зщаото е то хора, които не могат да обичат , след като се отказват. Добре - върви , намери егоистичната жена, която просто те е изхвърлила, като непотребна вещ, пречеща й да си голеда живота. Помисли и за това - що за човек може да стане и да нахрани спокойно, без да знае къде е детето му и дали въобще е живо, и що за хора сега го гледат и разполагат съ съдбата му ?! А помислили, колко хора при истински родители копнеят за капка от любовта която са пропилели по теб твоите ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ< за да ти да им сервираш: вече не сте ми интересни, след като разбрах, че не сте ми никакви, вашите грижи и болки за мен нямат значение - осовбодете мастоот за някоя по-интересна майка. Не е важно да родиш, важно е да отгледаш едно дете... Вярвам, че ще се замислиш дълбоко над написаното и ще се хлопнеш по главата, ще идеш, ще прегърнеш майка си и ще й благодариш, а сърцето си ще си кажеш , че й благодариш именно за това, че не е била длъжна да те гледа ,след като си чужда, но че те е гледала именно, защото не си й ЧУЖДА, а си именно нейното дете  определеното й от Бога, а Той има планове за всички нас... И от теб се изисква да оправдаеш, Великата Му Милост, че въпреки твоята лоша първоначална съдба, те Е дарил с този Висш Дар - нечия Любов - оправдай го, заслужи Милостта, , която се е изсипала върху теб !

Желая ти всичко хубаво, извини ме , ако на момемнти съм ти прозвучала отвратително, аз просто съм реалист човек и искам да ти помогна да почувстваппш и видиш нещата, такива, каквито действително СА!
Не рови в калта, там няма да намериш бисери, повярвай ми, знам какво говоря!

--------------------------------------------------------------------------------
    Ето затвова говорим, това представалява общественото мнение за осиновените ...... отвратително не на моменти , елемнетарно , просто загубвам всякакви умения за коментар !!!
 

Не мога да проумея хората, които с такъв ентусиазъм правят "задълбочена" психоанализа на нас, осиновените, и размахвайки назидателно пръст ни дават "най-добрите" съвети.
И всичко това е написано с такава мнима загриженост, която авторката на писмото даже декларира, че да ти се повдигне...
Никой няма право да прави разрез на душите ни- там където самите ние не смеем да пипнем от страх да не направим хаоса още по голям.

Ароматно кафе, не знам дали четеш тук (явно да, щом си така добре запозната с битието на дива-не) - може и кал да е началото на някои от нас, но то си е НАШЕТО начало. И ние имаме право да знаем какво точно е, нали? Ако решим, че искаме! Айде не ни оспорвай поне това! Абе кво ти давам обяснения - я си гледай маникюра 

Боже господи, какво е това? Диване, познаваш ли тази жена, че си позволява да ти пише подобни неща?
Колко далеч може да се простре хорската нетактичност, да не кажа наглост? Недоумявам що за човек може да си позволи да пише подобни пошлости и да дава непоискано мнение, та дори да налага от никому непотърсените си, крайно неуместни съвети.
Бих казала на човека, стоящ зад името Ароматно кафе да гледа своя живот и този на близките си, които искат да споделят чувствата и проблемите си и имат нужда от мнението и съвета и.От написаното е видно, че изобщо не е наясно с темата осиновявания и да развива подобни разсъждения  за това как да се чувства и как да живее, та дори и как да обича и се държи с родителите си непозната, осиновена жена е направо  нелепо, та дори грубо вмешателство в личния живот на човек. Дори не зная каква квалификация да дам на критиките и последвалото  натрапване на съвети.
Абе какво сдържам извиращите от мен чувства и напиращите думи, породени от прочетеното. Това си е направо простотия, от която ми се повдига, писнало ми е от подобни наглеци и от шизофреничните им разсъждения.Не искам да ги срещам тук, да съсипват настроението и деня ми, да развяват пошлостите си под носа ми и да се изживяват за психоаналитици, заблудени от болното си съзнание.
Моля ако нарушавам правилата с несдържаността си, модератора да ме извини, но всичко си има граници и върху моите грубо се метнаха трупешката с непрани кюлоти...........................

ква е тая бе
божкеййййййййййй, то бива тъпня и простотия, ама това държи направо палмата на първенството засега.
Диване, какво да кажа. това, което не ни убива, ни прави по-силни.
как може един човек да мисли така и да се счита даже за позитивно настроен. отвратена съм. ако някой напише подобно нещо на моето дете, бих го усмъртила на място.
чия кауза защитаваш бе маце, кой ти дава правото да бълваш подобни идиотий. защо обиждаш децата ни.
гнус, гнус, гнус.

и не намесвай Бог, щото той знае и вижда всичко. и баш такива като теб наказва най-често. за болката, която причиняват умишлено на една измъчена душа. фарисейка такава...........

ето я коя е  http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=123240;sa=showPosts

ами тя работата е ясна. бъдеща кандидат-осиновителка. упази господи, дано не стане. гледам, знаци са и пратени............
ама явно няма кой да ги забележи........
жалка история.

Мине не мине време и нещо гръмне и се размирише в нашата тема...
Но няма какво да се лъжем, много хора мислят като ароматно кафе и после защо се общува трудно с осиновените. Ами точно затова - защото ни е писнало да разголваме душите си и да останем неразбрани, да получаваме странни съвети, без да ги искаме... Дуденце го е казала много точноИ все пак, тук има много хора - пораснали деца и майки, които разбират нещата. Между глупостите, които разни потребители и гости изсипват тук, има и много стойностни мнения - затова си мисля, че има смисъл да поддържаме тази тема. Аз пиша рядко, защото ми е трудно да говоря за тези неща, но чета и разбирам, и страдам и се радвам с вас.
Мата    
Диване, Дуденце, Мери

ароматно кафе не мислиш ли ,че има и вариант БМ просто да е била принудена да изостави детето си и цял живот да го е обичала,да е мислела непрестанно за него,да е празнувала всеки негов рожден дени да се е молила някой ден да го види и да помоли за прошка.защо си толкова черногледа?аз не съм осиновена,но не мисля,че тези ,които са имат нужда от подобни изказвания,те сами решават искат ли да научат истината за себе си (каквато и да е тя)